"Автографът" е сравнително късно заявило за себе си явление в битието на българската художествена литература, в практиката на нейните автори и читатели... През последните десетилетия на XIX -ти и първите на XX -ти век автографът намира широко присъствие и под формата на дарствени надписи върху лични, семейни и общи фотографии - явление, почти изцяло отпаднало в наше време. В писателските среди и общувания с читателите то обаче добива най-отчетлив, институционално лигитимиращ го характер и в наше време се радва на отвоюван статут и популярност, на завидни количествени показатели. В завършения си вид книгата & ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "История на българската литература през Възраждането" е "учебник" за университетската филологическа общност, но и историографски труд, реконструиращ създаденото от Паисий до Ботев . Книгата представя обхватно и задълбочено литературата на Новото време. Залага на широк кръг от интерпретации с по-обща насоченост към прехода от дидактика към художественост, както и на конкретни анализи на внушителен брой от представителни текстове, със специално внимание към личностите, които имат дял в тяхното създаване. Портретува се делото както на видните участници от Паисий до Ботев, ... |
|
|
Академик Иван Радев е професор във Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". Автор е на редица книги върху проблеми на българската литература от XIX-XX век: "История на българската литература през Възраждането", "Таксидиотството и таксидиоти по българските земи", "Любовните истории и авантюризмът на българина", "Българската литература на ХІХ век - от анонимност към авторство", "Другото лице на възрожденската литература", "Библията и българската литература", "Столица на оцелелите", "История на Велико Търново. XVІІІ-ХІХ век& ... |
|
|
Академик Иван Радев работи като професор във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на редица книги върху проблеми на българската литература от XVIII - XIX век: "История на българската литература през възраждането", "Енциклопедия на българската възрожденска литература", "Таксидиотство и таксидиоти по българските земи", "Любовните истории и авантюризмът на българина", "Българската литература на XIX век - от анонимност към авторство", "Другото лице на възрожденската литература", "Библията и българската литература", & ... |
|
|
"Това, което ме ангажира и подтикна да дам публичност на вижданията и преценките си за този рядък с таланта си наш лирик, е преди всичко обсебилата ме неудовлетвореност от досегашното изясняване на проблеми от рода на: Дебелянов и традицията, той сред своите предходници и съвременници, домогването му до рязко открояващо го сред останалите негови връстници-символисти суверенно естетическо верую и поезия. Привлякоха ме и недоизяснените страници от посмъртното битие на поета. Останалите засегнати от мен въпроси само доизразяват част от конкретните общувания с неговото творчество. Оказва се, че дори при толкова многото ... |
|
|
Академик Иван Радев на 70 години. ... "...Всичко, което е достояние на човека, е вложено в езика. Рядко се замисляме за дългия живот и вечната душа на думите, рядко правим изводи за отмъщението, с което ни отговарят. Аз винаги съм на колене пред езика – в смут и несигурност пред неговата сила и морал, обвеяни с мистика и непреходност... Дано успея да си напиша това, което ми е дадено…" Иван Радев ... |
|
|
Сборникът "Българско-руски срещи в литературата на XIX - XX век" представя новоиздирени ръкописи и архивни материали, както и автентични факти, останали неосветлени досега, потулени в гънките на общата картина. Читателят ще досегне първия преводачески опит на Неофит Бозвели за "антология на руската проза", ще вникне в оставения от Пантелеймон Рилец интересен пътепис из Русия, ще разбере кой е българинът, присъствал на погребението на Гогол, ще се запознае с данните за първата руско-българска научна сесия през 1870 г., с оригиналните "описания" на Славейков по време на Руско-турската ... |
|
|
"Емилиян Станев в диалог с времето” е сред книгите на акад. Иван Радев , които интерпретират личности и проблеми на съвременността: "Критическа вечерня" (1990), "Васил Попов - от разказа към романа" (2001), "Йордан Вълчев. Личност и дело - време и съвременници" (2005), "Моите полудневници" (2006), "Homo epistularum и живот вчера" (2007), "Критикът и керванът на литературата" (2008) и др. Изданието преутвърждава значимостта на писателя, като внася коректив за редица аспекти от творчеството му и обогатява чрез нови архивни материали представата за това ... |
Рейтинг: 7.75 / 4 гласа 
