Треви под снега

"Композиционно романът е изграден от две части - Удушеното утре - книга първа, съдържаща три раздела - Разбита тишина, Пред белия лист, Срещу света, на светло и Мъртвото днес - книга втора, състояща се от три раздела - Утре е мостът над бездната, Животът се пробужда и Каква съм - още не зная, като съдържа общо 60 глави. Всяко от заглавията е знаково за тематично-художественото съдържание и сюжетната структура, като обединяват авторовите търсения и послания. Една хибридна структура, в която историята на героите се преплита с автентични дневници, в които личността на автора се разтваря и потъва в образа на протагониста."
Надежда Александрова

"Роман за съзряването на личността. За жаждата към познания. За вселената, космоса, живота, смъртта, за съществувалите преди и съществуващите утре. За оголените сетива, които възприемат и болката, и радостта. За годините, които изминават във въпроси, за които все няма еднозначни отговори. Търсенето, себепознанието, духовната чистота, философският привкус и искреността на изповедния тон са големите качества на романа Треви под снега.

Това е роман за едно ново поколение личности, които искат да мислят и усещат по нов начин, без да се щадят. Да създават, въпреки трудностите. Да вграждат себе си във всеки свой преживян ден. Да се самоусъвършенстват и да усъвършенстват другите. Да оставят следа. Романът на Габриела Цанева Треви под снега е перла в съвременната ни литература."
Весела Люцканова

"Разтърсваща изповедна творба, заредена с огромна лирическа сила. Габриела Цанева дебютира с документално изследване за горяните, после издаде чудесен том със стихове. С романа Треви под снега окончателно ни убеждава в своя талант. Проследяваме съдбата на героинята Ели от ученическия чин до деня, в който се дипломира като инженер-химик, надникваме в съкровения ѝ дневник. Но това не е автобиографично писание, нито обикновен етюд по възпитание на чувствата.

За мен книгата е успешен опит да се проследи нелеката съдба на едно поколение, което направи първите си крачки в атмосфера на потискаща духа тишина и идейно насилие, а в условията на лутащата се демокрация трескаво търсеше човешкото си лице и личностната си реализация. Зад бетонните клетки на домовете се крият изтънелите стени на душите, но когато те успеят да извисят глас, тъжната им и красива песен ни изпълва с възхищение."
Георги Цанков