Курс към победа

Курс към победа Николай Кузнецов Времетраене: 2:09 мин. Пропаст Робърт Харис Времетраене: 1:24 мин. Жени, лишени от търпение Джаили Амаду Амал Времетраене: 1:31 мин. Мечтателка Хана Грейс Времетраене: 1:24 мин. Сънят Дейвид Айк Времетраене: 1:24 мин. Портрет на един убиец Ан Мередит Времетраене: 1:09 мин. Прости правила за добър живот Уилям Мълиган Времетраене: 1:06 мин. Черен лед Ирса Сигурдардотир Времетраене: 1:11 мин. Червени флагове, зелени флагове Д-р Али Фенуик Времетраене: 1:08 мин. Слузи Дейвид Уолямс Времетраене: 1:15 мин. Айсбергът на смъртта Джеймс Ролинс Времетраене: 1:12 мин.

Това са спомените на адмирал Николай Кузнецов (1904 - 1974). Той е командвал крайцери, бил е главен съветник в Испания, командвал Тихоокеанския флот. На 36 години по волята на Сталин оглавява военния флот на страната, става народен комисар на военноморските сили и първи Адмирал на флота на Светския съюз. В живота му е имало и несправедлив съд, и възстановяване на длъжност, и несправедлива оставка и изпадане в немилост.

В книгата авторът описва работата на ръководството на страната в годините преди войната, дава живи портрети на видни дейци, с които се е срещал, разказва за конференциите в Ялта и Потсдам, в които участва. Отделен раздел от книгата е посветен на Черноморския флот през войната: отбраната на Одеса и Севастопол и извършването на десантни операции.

"Никога не съм страдал от голямо честолюбие и не съм се стремил да се издигна на върха на служебната стълбица, но да си призная, мечтаех да стана командир на кораб - голям или малък, да стоя на мостика и да го управлявам. Но по редица причини съдбата ту ме издигаше високо, ту ме хвърляше долу и ме принуждаваше да започвам службата отначало. Доказателство на това са буквално уникалните промени в моите звания. През всичките години на служба бях два пъти контраадмирал, три пъти вицеадмирал, носих четири звезди на флотски адмирал и два пъти имах най-високото воинско звание във флота - адмирал на флота на Съветския съюз."
Николай Кузнецов, адмирал на флота на Съветския съюз

Книгата е част от поредицата Биографии на издателство Паритет.

"Още през лятото на 1941 година моряците от Ладожката флотилия, подчинени на народния комисар, започват да снабдяват града с оръжие и продоволствие. През зимата пътят през езерото до обкръжения от германците Ленинград става единствената нишка, свързваща града със страната. Благодарение на Ладожката флотилия започва да действа "Пътят на живота". Моряците на Кузнецов действат по море, в реките и на суша при отбранителни и нападателни операции.

Една от най-ярките страници в историята на флота става отбраната на Севастопол. От това колко дълго ще се задържат защитниците на града е зависела съдбата на Кавказ. Армията на фелдмаршал Манщайн 250 дни не успява да превземе града. След като фашистите минират вътрешния рейд, моряците са прехвърлени на отбранителни позиции. Морската пехота, която германците наричат "черната смърт", действа с подкрепата на флотската артилерия. В началото на 1942 година специална група германски торпедни катери и самолети прекъсват връзката на града по море. До края на юни врагът влиза в Севастопол.

Съветските войски успяват да си върнат Севастопол за по-малко от една седмица. Това става през пролетта на 1944 година, когато вече друга армия освобождава родните градове и настъпва към Берлин. На Парада на победата Кузнецов стои на трибуната на мавзолея заедно с най големите съветски военачалници. Тогава той не би могъл дори и да си помисли, че много скоро в живота му ще настъпи черен период. Но все още предстои заминаване за Потсдам. На срещата на Сталин с Труман и Чърчил вождът се придружава от Николай Кузнецов и Георгий Жуков. По пътя военачалниците обсъждат очертаващата се война с Япония, говорят за подялбата на трофейния флот. Външно отношенията между тях са коректни и уважителни.

През 1946 година Кузнецов разработва десетгодишна програма за развитие на флота. На бюрото на Сталин е сложен подробен план за построяване на самолетоносачи, крайцери с мощна артилерия, нови подводници и ескадрени миноносци. Вождът се отнася скептично към програмата. А в края на януари 1947 година Сталин неочаквано предлага Балтийският флот да бъде разделен на две независими части. Решението било странно. Адмиралът е един от малцината съветски началници, които, защитавайки интересите на делото, си позволява да възразява на Сталин. Скоро след победоносното завършване на Великата отечествена война в кабинета на върховния главнокомандващ се обсъжда програма за построяване на кораби за следващото десетилетие.

Още преди войната Сталин мечтаел за създаването на голям океански флот с линейни кораби и тежки крайцери. Генералният секретар имал явна слабост към кораби с голяма водоизместимост, които да олицетворяват морската мощ на държавата, и не го смущавала тяхната висока цена. "Ще съберем средствата копейка по копейка, но ще ги построим." Именно така, натъртвайки на всяка дума, наставнически повелява Сталин на току-що назначения народен комисар на ВМФ Кузнецов. А той му е задал недоумяващия въпрос за какво му трябват на Съветския съюз огромни скъпи линейни кораби в затвореното Черно море и плитководното Балтийско море.

Още през 1938 година по личното указание на вожда в корабостроителниците започва построяването на няколко линейни кораба тип "Съветски съюз" и леки крайцери тип "Чапаев". Те трябвало да надминат аналогичните чужди кораби. Но тяхното строителство скоро е прекратено: СССР няма нито ресурси, нито време за осъществяването на тази амбициозна корабостроителна програма. До началото на войната нито един от корабите от този клас не е готов. По време на войната недовършените кораби, намиращи се на стапелите в Николаев, са взривени при отстъплението, за да не попаднат в ръцете на германците. Огромни средства отиват на вятъра. Втората световна война неопровержимо доказва, че времето на линейните кораби е безвъзвратно минало.

Тяхната мощна далекобойна артилерия престава да бъде страшилището на моретата и те фактически губят своето бойно значение. Те не толкова воюват, колкото стоят в доковете. Всяка от воюващите страни се страхувала да ги изпрати в бой: тези огромни, страшни кораби, макар и да били силни със самото си съществуване, в открито море можели да станат лесна мишена за авиацията и вражеските подводници. Но вождът не забравя своята мечта. През декември 1944 година на прием в чест на френска делегация той се приближава до главнокомандващия ВМФ и казва: "Адмирал Кузнецов! Не всички знаят достатъчно какво прави нашият флот".

След Великата отечествена война Сталин се отказва от построяването на линейни кораби, но продължава да настоява, че са необходими тежки крайцери с мощно артилерийско въоръжение. Той категорично заявява, че в бъдеще тези кораби трябва да станат главната ударна сила на съветския военноморски флот. На 21 януари 1947 година на съвещание за военното корабостроене Сталин казва: "Трябват ни няколко тежки крайцера. Добре би било в Черно море да имаме два тежки крайцера с 12-дюймови оръдия. Тогава турците ще треперят още повече, отколкото сега". Адмирал Кузнецов, който през цялата война е несменяемо начело на флота, посмява да възрази срещу едностранчивото развитие на флота.

За онова, което става след това, Кузнецов разказва след години в своите мемоари. "Върху мен се стовариха твърде не вежливи упреци. Аз не издържах: "Ако не съм годен, моля да ме свалите...". Всички бяха шокирани. В кабинета се възцари гробна тишина. Сталин се спря, погледна към мен и отчетливо произнесе: "Когато трябва, ще те махнем". В обкръжението на вожда всички знаят добре какво може да последва след подобна фраза. И те не грешат. В началото на 1948 година Кузнецов и още трима адмирали са обвинени, че предали на Обединеното кралство и на Щатите чертежите на парашутно торпедо и карти на островите по крайбрежието на Камчатка. За военния съд няма значение, че торпедото е създадено в Англия и още преди началото на Втората световна война то престава да бъде секретно. В СССР дори е било издадено неговото подробно описание. Също толкова абсурдна изглежда и историята с картите - те се продавали свободно в магазините. Въпреки всичко адмиралите Алафузов и Степанов са осъдени на десет години затвор, а Халер - на четири. Отчитайки заслугите му, Кузнецов е оставен на свобода, но понижен в чин и отново изпратен на Тихия океан. Съпругата му решава да замине с него. Своеобразното наказание продължава 3,5 години."
Из книгата

Паритет ЕООД
София, 1330
Красна поляна, бл. 26
paritetlit@abv.bg

Адмирал Кузнецов. Биография
Предисловие на автора
Готовност № 1. Неочаквано назначение
В Европа - война
Дипломати
Врагът е до границите
Нощта срещу 22 юни
Страната влиза в бой
Черноморският флот през Втората световна война
На южния фланг
Срещи със съюзниците
Одеса
Дръжте се докрай!
Внезапност и безгрижие
Керч и Феодосия
Нови изпитания
Непобеденият Севастопол
Врагът е спрян
Победен марш. Черноморците настъпват
Десантът в новоросийското пристанище
Щурмът към Крим
Ескадрата се връща в Севастопол
Кримската конференция
В Ставката
Победата
Потсдам
Неувяхваща слава