"Ню Йорк, 1913 г.
Трябва да каже на Джак. Той няма да е доволен.
Докато се връщаше от пазар, прехвърляйки наум различните реакции на мъжа си, когато му съобщи новината, Лаура Лайънс видя просякинята, която отново беше седнала на горното стъпало на гранитните стълби. Те водеха към дома на Лаура - седем стаи, скрити в дълбините на величествената Нюйоркска обществена библиотека. Този път видът на жената будеше не толкова съжаление, колкото страх. Това несъмнено беше лоша поличба, от която сърцето на Лаура започна да бие по-силно. Жена на крачка от гибелта, сама и без средства. От никого необичана. Черната траурна рокля на бездомницата беше по-дрипава от миналата седмица, протрита на ръкавите и подгъва, а лицето ѝ лъщеше от лятната пот. Всеки ден през последния месец тя се разполагаше в някой от ъглите на големия вход под единия от двата внушителни каменни лъва - Астор и Ленъкс, кръстени на двама от основателите на библиотеката Джон Джейкъб Астор и Джеймс Ленъкс. Децата на Лаура веднага се бяха захласнали по тях - Хари си избра Ленъкс за домашен любимец, а Пърл се спря на Астор, без да се интересуват, че първоначално скулптурите бяха осмени във вестниците, където ги оприличиха на нещо средно между дакел и заек. Миналата седмица Лаура едва успя да спре Хари да издълбае инициалите си върху жилестия бут на Ленъкс.
Просякинята се премести към оскъдната сянка, която успя да намери. Клетото дете, което обикновено държеше в скута си, го нямаше. Лаура се запита къде ли е.
– Госпожо, моля ви, пари или храна. И двете вършат работа.
Лаура бръкна в пазарската си торба и извади две ябълки. Служител на библиотеката скоро щеше да пропъди просякинята и тя се радваше, че я срещна навреме, макар да знаеше, че предложената помощ донякъде беше продиктувана от смехотворна, суеверна сделка, съществуваща само в ума ѝ. Сякаш проявената добрина към нуждаещ се човек щеше да улесни предстоящия разговор.
– Благодаря ви, госпожо - жената пъхна плодовете в джобовете си. – Бог да ви поживи.
Лаура пое бързо нагоре по стълбите към читалня "Астор", преминавайки край десетки суетящи се посетители, чиито гласове отекваха по мраморните стъпала, подове, стени. Дори декоративните основи на бронзовите свещници бяха направени от камък карара, добит в Алпите. Той поддържаше хладината в сградата в знойни септемврийски дни като днешния, въпреки че през зимата усещането беше като да ходиш в хладилник, особено вечер, когато библиотеката затваряше, а в камините гореше само слаб огън. Тя зави наляво към голямата читалня "Север-юг", преминавайки под няколко сферични висулки от плътно извито стъкло, които разсичаха дългите линии на касетирания таван. Към средата на помещението пое надясно, после направи още един десен завой, преди да се изкачи по тясно стълбище, водещо до апартамента на междинния етаж, в който живееше семейството ѝ през последните две години. Техните седем частни стаи образуваха прав ъгъл, долепен до един от двата вътрешни двора на библиотеката - спалните и кабинетът на Джак от едната страна и кухнята, трапезарията и холът от другата."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
