Българо-югославските политически отношения

Февруари 1947 - октомври 1956 г. Една срещу друга, като резултат от Втората световна война, застават две държави с диаметрално противоположна тежест и значение в международната политика. Това логично определя и техните възможности на дипломатическата сцена. А под покривалото на общата идеология "дълбоките чувства" на "приятелство и братство" се оказват само параван, зад който съществуват прагматични цели и интереси. Върху поведението на България и Югославия влияе различната им степен на чувствителност към външния съветски фактор и зависимостта от него. Под булото на "идеологическото единство" архитектите на съветската политика се стремят да моделират билатералните отношения според своята стратегия за влияние и доминация в Югоизточна Европа. Така сложната плетеница от създадени исторически обстоятелства, властови амбиции, политически стремежи и идеологически зависимости задвижва процесите, които определят посоката на българо-югославските политически отношения и развитието на ключовия за тях македонски въпрос.

Това изследване представлява опит да се надникне отвъд видимата страна на фактите, за да се обясни в дълбочина характерът на случилото се между двете страни в този период. Авторът прави това, очертавайки и фона на историческата действителност в Югоизточна Европа, върху който се развиват политическите отношения между България и Югославия.

Книгата съдържа задълбочен анализ на събитията и процесите между двете държави преди 1947 г., който е направен, за да изясни как се заплитат едни сложни и противоречиви политически взаимоотношения. През осмислянето на тези взаимоотношения всъщност минава и част от разбирането на Югоизточна Европа като цяло.

Димитър Петков е доктор по история. Специализира в Белград, Република Сърбия, по проблеми на дипломатическата история на Югоизточна Европа и българо-югославските отношения след Втората световна война. Автор е на различни студии и статии, в които се занимава с въпросите на съветската политика в Югоизточна Европа, българо-югославските и съветско-югославските отношения през Втората световна война и след нея.

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525

Кратко предисловие
За генезиса на едни сложни отношения
От взаимните обещания за вечна дружба към пропукването на Българо-югославското приятелство

• Сближение и запазване на противоречията
• Покачване на пулса на билатералните отношения
• Срещата в Блед
• Към Коминформбюро
• Последното проявление на триъгълника Москва - Белград - София
• Проюгославската вълна залива България
• Международната реакция след посещението на Тито в България
• Югославското ръководство срещу идеята на Димитров за обединение на източноевропейските Народни демокрации
• Културната автономия в действие
• Напрежение между Москва и София в началото на 1948 г.
• Секретната тристранна съветско-югославско-българска среща в Кремъл на 10 февруари 1948 г.
• Пропукването на Българо-югославското приятелство
• Разговорът между българите и югославяните в Москва след срещата им със Сталин
• Действията на българските управляващи след тристранната секретна среща в Кремъл
• Югославският пленум от 1 март 1948 г. - един ключов момент
• България и Югославия - по пътя към конфликта

България в Коминформбюро срещу Югославия

• Началото на откритото противопоставяне
• Една комплицирана политика - чужда на остракизма, но подвластна на Сталин
• Горещото лято на Българо-югославските отношения
• По-нататъшно обтягане на отношенията и денонсиране на междудържавния договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ
• Напрежението между България и Югославия расте
• Политическа посока, предвещаваща сериозна конфронтация в двустранните отношения
• Противоборството

Подобряване на Българо-югославските отношения

• Процесът на помирението

Заключение
Bulgarian - Yugoslavian political relations (February 1947 - October 1956)
Архивни източници и библиография