"Господин Уеър скача от стола си и разтърсва силно ръката ми.
– Поздравления! Фантастично решение. Винаги е удоволствие да доведа ново лице в Бюрото за свръхестествени дела.
Когато господин Уеър пуска ръката ми, тя вече е почти изтръпнала. Но имам по-сериозно нещо, за което да се тревожа.
– Бюрото за свръхестествени дела?
Господин Уеър се усмихва широко.
– Отиди където и да е по света и ще откриеш разкази за създания, които могат да съществуват само във въображението ни. Но ако ти кажа, че живеем сред всички тези същества, за които сме смятали, че са само мит? Тролове, сфинксове, русалки и други причудливи създания. Тези и още безброй други същества обитават нашите градове и се разхождат по нашите улици. Някое от тях би могъл да бъде съседът ти или дори любимият ти учител. И не само това, но много свръхестествени създания имат свои огромни скрити градове. Бюрото за свръхестествени дела е връзката между познатия свят и онова, което е скрито. Ние сме натоварени с отговорността да го пазим в тайна.
Не съм напълно сигурна, че се хващам на тези приказки. Странен костюм е едно нещо, но да чуя, че създания от книгите и филмите в действителност са истински, е съвсем друго.
– Добре... значи, ако това е вярно, не е ли редно хората да знаят, ако върколак седи до тях в автобуса?
– За щастие, върколаците си падат повече по влаковете. Но да, има много неща в свръхестествения свят, които са опасни и ние правим най-доброто, за да защитим невинните. Що се отнася до това защо го държим в тайна, има една много важна причина. Спокойствие. Хората са склонни да се страхуват от нещата, които не разбират. А страхът много лесно се превръща в омраза. Сещам се за "Големият конфликт на буболечките" от хиляда деветстотин шейсет и девета година. Обществото на разумните насекоми беше изобретило "репелент спрей" срещу хора. Би си помислила, че един разумен човек би приел този обрат като справедлив, но ще се изненадаш колко бързо разумът изчезва, когато насекомите започват да пръскат на свой ред. Особено трудна година за Бюрото.
Скръствам ръце и се облягам назад в стола си.
– Това го няма в учебниците по история, които съм чела.
– Много сме добри в това, което вършим. - Господин Уеър се усмихва. – И го правим от много дълго време.
Скоро сама ще разбера. Точно сега има нещо друго, което ме интересува повече от митовете и магията.
– Моят брат изчезна. Има ли нещо, което може да ми кажете за него. Името му е...
Моят събеседник пъха по един пръст във всяко ухо.
– Бюрото невинаги е най-безопасното място за работа. Много вероятно е твоят брат да е работил в една от най-опасните области. Не мога да кажа, че знам за някого, който е изчезнал или е загинал. Целенасочено се държа настрана от такива новини. Аз съм този, който ги въвежда, разбираш ли. Бих приел новините много тежко.
– Разбирам.
Напомням си, че вероятно има много хора, които мога да разпитам за Куинтън.
Господин Уеър протяга ръка зад себе си и вади куфарче от въздуха.
– Невидима чанта - казва с намигване. – Никога не напускам дома си без нея.
В чантата има купчина с книги. Той хвърля една в скута ми. Опитвам се да прочета дългото заглавие на корицата, но думите са на някакъв друг език. Може би френски? Но тогава буквите потрепват и избледняват, появявайки се отново като "Хиляда и една професии".
Господин Уеър се протяга и започва да прелиства страниците.
– Ще се обучаваш всяко лято, докато навършиш осемнайсет години, когато ще станеш пълноправен пълнолетен член на Бюрото. Докато успешно вземаш изпитите, ще получаваш стипендия за всяко училище в страната, независимо колко е ексклузивно и независимо от цената. Ако желаеш, можеш да смениш специалността си в началото на следващата лятна сесия, но ще трябва отново да държиш изпит, за да задържиш стипендията си. - Най-накрая се спира на една страница. – По време на сезона на номинациите това е моя работа. Тук са публикувани всички работни позиции, които Бюрото предлага. Това, за каква позиция ти е позволено да се бориш, зависи от потенциала и способностите ти. Кимам и поглеждам към отворената страница.
Отдел за свръхестествени разрешителни и регистрации
Набиращ кандидати
Миниум значка, изискваща се, за да се изпълнява работата: Дървена
Основни отговорности: Среща се с предложените кандидати, за да им предложи място в летните обучения за подготовка за работа в Бюрото за свръхестествени дела.
– Какво означава "минимум значка"? - питам.
– Това ще е следващото, с което ще се заемем - тест за значка. Значките представляват текущият ти потенциал - интелигентност, смелост, любопитство, всички други подобни неща. Ако трябва да предположа, бих казал картонена значка. Има таблица на първата страница.
Картонена? Смръщвам се и прелиствам до началото.
Значки
Златна
Сребърна
Бронзова
Желязна
Медна
Стъклена
Дървена
Пластмасова
Картонена
Алуминиево фолио
Хартиена
Раменете ми се свличат. Картонената е на дъното, само над алуминиевото фолио и хартиената. Разбира се, черно момиче на помощи би имало ужасна значка. Защо свръхестественият свят да е по-различен от собствения ми?
– Предполагам, че знаеш как да използваш една от тези? - Господин Уеър ми подава дълга, тънка пластмасова тръбичка. – Работи като термометър.
Само че аз забелязвам, че няма цифри. Е, добре... Издухвам парченце мъх и пъхам нещото в устата си. Под езика ми е само за секунда, преди господин Уеър да си я поиска обратно.
Държи я към мен, за да видя. Червена течност се издига чак догоре толкова бързо, че тръбичката се разклаща в ръцете му. Поглеждаме се, а той се смръщва.
– Интересно...
– Хубаво интересно или лошо интересно? - питам.
Той не отговаря. Вместо това вади малка метална кутия от невидимата чанта, на която върху капака е изписано "Комплект за начинаещи". Бута я в корема ми и казва:
– Бъди на този адрес утре в шест вечерта.
– Утре? Но...
Той буквално ме изтиква от офиса си."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 8.50 / 4 гласа 
