"B България има много фили и фоби. От незапомнени времена. Но твърде, твърде малко българолюбци. Нещо повече: след идването на комунизма у нас през 1944 г. до мартенския пленум на БКП през 1963 г. да си българофил е най-голямото престъпление, най-големият грях. Такова е у нас, такова е и в изконно българската македонска земя, където великобългарският шовинизъм се е награждавал по това време със смърт.

Интернационалният комунизъм от тогава до днес намира естествено продължение в идеологическия си сурогат - глобалния модерен либерализъм. Нацията, видите ли, е зло, национализмът е бич, родолюбието е варварски анхронизъм от недалечно минало. И белег за расизъм, реакционерство, радикализъм от най-лошия възможен порядък. Така ни обясняват, така ни поучават.

Тази книга атакува именно гореспоменатите опасни заблуди. Да обичаш общността си, родния си край, езика и народа си - не е грях. Класическият либерализъм на 19-и век е бил именно това - стопанска свобода в името на национален просперитет. Възможност за самоопределение на потиснатите народи, право на откъсване от тираничните имперски формирования като Османската империя, да речем. С една дума имало е либерален (буржоазен) национализъм."
Кузман Илиев