"О, могъщи халифе, предводител на правоверните, величието на твоето присъствие ме изпълва със смирение; човек не би могъл да се надява на по-голяма благословия в живота си. Историята, която ще ти разкажа, е наистина странна и ако някой я беше татуирал цялата в ъгълчето на нечие око, чудото на този подвиг нямаше да е по-удивително от събитията в нея, защото тя е предупреждение за тези, които имат уши да го чуят, и урок за онези, които имат желание да се учат.
Името ми е Фуад бин Абас и съм родом от тук, Багдад, Града на мира. Баща ми беше търговец на жито, но през по-голямата част от живота си работех като доставчик на платове - търгувах с коприна от Дамаск и лен от Египет, както и с шалове от Мароко, украсени със злато. Не ми липсваше сполука, но сърцето ми страдаше и нито скъпоценните покупки, нито даването на милостиня облекчаваха тази мъка. Сега съм застанал пред теб без дори един дирхам в кесията ми, но в себе си нося покой.
Началото на всичко е Аллах, но ако Твоя милост ми позволи, ще започна разказа си с деня, в който излязох на разходка из квартала на ковачите. Трябваше да купя подарък за един човек, с когото търгувах, и ми бяха казали, че той ще се зарадва на поднос, направен от сребро. След половинчасово обикаляне, забелязах, че един от най-големите магазини на пазара е станал собственост на нов търговец. Мястото бе желано от мнозина и вероятно му бе излязло скъпо да го придобие, затова влязох, за да разгледам стоката.
Никога до този момент не бях виждал такова изумително изобилие. Близо до входа имаше астролабия със седем пластини, инкрустирани със сребро, воден часовник, който отбелязваше със звън всеки час, и славей от месинг, който пееше при всеки повей на вятъра. По-навътре имаше и още по-находчиви механизми - зяпах ги така, както дете зяпа жонгльор, когато от вратата в дъното на магазина се появи един старец.
– Добре дошъл в скромния ми магазин, господарю - каза той. – Името ми е Башаарат. С какво бих могъл да ти помогна?
– Удивителни вещи продаваш. Работя с търговци от всички краища на света и досега не съм виждал нищо подобно. Откъде, ако мога да попитам, получаваш стоката си?
– Благодаря ти за добрите думи - каза ми. – Всичко пред очите ти е направено в работилницата ми от мен или от помощниците ми под моите напътствия.
Беше впечатляващо в колко много посоки се проявяваха талантите на този човек. Започнах да го разпитвам за инструментите в работилницата му и той вещо ми заговори за астрология, математика, геомантия и медицина. Прекарахме повече от час в приказки, удивлението и уважението ми разцъфтяваха като цвете, стоплено от зората, а накрая той стигна до експериментите си в областта на алхимията.
– Алхимията? - попитах. Това ме изненада, защото той не ми приличаше на мошеник. – Искаш да кажеш, че можеш да превърнеш най-обикновен метал в злато?
– Мога, господарю, но повечето хора не искат това от алхимията.
– Какво искат тогава?
– Да намерят източник на злато, който е по-евтин от копаенето на руда от земята. Вярно е, че алхимията описва как се прави злато, но процедурата е толкова непосилна, че в сравнение с нея копаенето в планинските недра е лесно - като да береш праскови от дърво.
Усмихнах се.
– Умен отговор. Едва ли някой би се усъмнил, че си начетен човек, но аз не се хващам лесно на алхимични приказки.
Башааарат ме изгледа замислено.
– Наскоро построих нещо, което може да те накара да размислиш. Ти си първият, на когото го показвам. Искаш ли да го видиш?
– С най-голяма радост.
– Последвай ме, ако обичаш.
И ме поведе през вратата в дъното на магазина му.
Следващото помещение беше работилница, пълна с приспособления, чиито функции ми бяха неизвестни - метални пръчки, увити в дълги от тук до хоризонта нишки мед, огледала, поставени върху кръгла плочка от гранит, която плува в живак - но Башаарат ги подмина, без дори да ги погледне. Вместо това ме отведе до голяма, висока до гърдите ми подставка, върху която бе изправен дебел обръч. Празното пространство в обръча бе широко колкото две разперени ръце, а ръбът му толкова плътен, че и най-силният мъж би извил гръбнак под него. Метал, черен като нощта, но полиран толкова гладко, че ако беше друг цвят, щеше да върши работата и на огледало. Башаарат ме помоли да застана така, че да гледам към обръча откъм ръба му, а самият той се спря пред самия кръг.
– Моля те, наблюдавай внимателно - каза ми. После вкара ръката си през обръча от дясната страна, но тя не се показа от лявата. Беше като отрязана до лакътя и той размаха остатъка нагоре и надолу, след което я извади цяла.
Не очаквах да видя един така начетен мъж да прави фокуси, но тъй като изпълнението му беше ефектно, изръкоплясках любезно.
– Момент само - каза той и отстъпи.
Изчаках и какво да видя: от лявата страна на обръча се протегна ръка, без свързано с нея тяло. Ръкавът, в който бе облечена, беше същият като на робата на Башаарат. Ръката се раздвижи нагоре и надолу, след което се върна обратно в обръча и изчезна. Първият фокус бях приел за ловка пантомима, но този изглеждаше много по-сложен, тъй като поставката и обръчът бяха видимо твърде тесни, за да скрият цял човек.
– Доста хитро! - възкликнах.
– Благодаря ти, но това не беше просто трик. Дясната страна на обръча предхожда лявата с няколко секунди. Преминаването през него е равно на мигновеното прекосяване на този период от време.
– Не разбирам - казах.
– Позволи ми да ти демонстрирам отново.
И отново вкара ръката си в обръча и тя изчезна. Той се усмихна и я опъна, сякаш дърпаше въже. После я извади и ми показа отворената си длан. В нея имаше пръстен, който разпознах на мига.
– Това е моят пръстен! - погледнах ръката си и видях, че пръстенът ми все още е там. – Създал си дубликат с помощта на магия.
– Не, това наистина е твоят пръстен. Момент.
От лявата страна отново се протегна ръка. Втурнах се, за да я сграбча, нетърпелив да узная що за механизъм прави този трик възможен. Ръката не беше фалшива, беше топла и жива като моята. Дръпнах я и тя на свой ред се дръпна. След което, с джебчийска сръчност, ръката изхлузи пръстена от пръста ми и се оттегли в обръча, където изчезна напълно.
– Пръстена ми го няма! - възкликнах.
– Не, господарю - каза той. – Пръстенът ти е тук. - И той ми подаде пръстена, който държеше. – Прости ми за тази игра.
Сложих го обратно на ръката си.
– Пръстенът ми беше в теб, преди да ми бъде отнет.
В този момент от дясната страна на обръча се протегна ръка.
– Какво е това? - учудих се. Отново познах по ръкава, че е неговата, преди да се оттегли, макар че не го бях видял да я вкарва вътре.
– Нали помниш - каза той, – че дясната страна на обръча предхожда лявата. Той мина от лявата страна и вкара ръката си оттам, а тя отново изчезна.
Ваше Величество несъмнено вече се е досетил, но аз разбрах какво се случва едва в онзи момент: каквото станеше от дясната страна на обръча, бе допълнено няколко секунди по-късно от събитие от лявата страна.
– Това магия ли е? - попитах.
– Не, господарю, никога не съм срещал джин, а и да бях, нямаше да му се доверя и за миг. Това е вид алхимия.
Той ми обясни за какво става дума, разказа ми как търсел малките пори в кожата на реалността, подобни на дупчиците, които червеите прояждат в дървото, и как когато намерил една такава, успял да я разшири и разтегли така, както стъклодухачът превръща буца разтопено стъкло в дълговрата тръбичка, и как после пуснал времето да се влива като вода от единия ѝ край и да се сгъстява като сироп в другия. Признавам си, не разбрах напълно думите му и не мога да твърдя, че са истина. Всичко, което можех да му кажа в отговор, беше:
– Създал си нещо наистина удивително.
– Благодаря ти - отвърна той, – но това е само прелюдия към онова, което ми се ще да ти покажа."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
