Четвърти том от поредицата "Български хроники" обхваща историята на нашия народ от 1943 до 2007 г. ... "Голямото престъпление на комунизма не бяха само репресиите и убийствата – най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници, защото всички виждахме истината, помежду си шушукахме и псувахме, а по площадите викахме "ура" и гласувахме единодушно "за" каквото ни кажат; смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят, мили читателю – душевното осакатяване е с дълги последици: ... |
|
"Бойна история на Десети пехотенъ Родопски полкъ" обхваща историята на един от най-славните полкове в българската армия от неговото създаване през 1885 година до 1942 година. Наречен още "полкът на пробивите", заради ключовата му роля при превземането на Одринската (1913 г.) и Нишката (1915 г.) крепост, както и на укрепената линия "Маргрит" (1945 г.), той ще запише със златни букви името си в нашата военна история. Създадена в края на 30 -те години на ХХ век, настоящата история разказва с неподправено родолюбие за героичната борба на българските войници от Хасковско, Харманлийско, ... |
|
"Офицери без пагони. Съюзът на запасните офицери в България 1907 - 1945" е първото цялостно изследване върху историята на организация със сериозно присъствие в обществения и политическия живот на страната през първата половина на ХХ век. Изградено изцяло върху документални източници, то представлява опит да се "види" част от новата българска история през погледа на запасното офицерство, достойно и с чест изпълнило дълга си към Отечеството и убедено, че има правото да определя неговата съдба. Проследено е идейното развитие на организацията, отношението ѝ към основните политически феномени - ... |
|
След "Записки от архивите на българския военноморски флот (1944 - 1959 г.)" от 2014 г., това е втората книга на Петър Даскалов. Монографията е посветена на българо-германските военноморски отношения по време на Втората световна война. Представлява интерес както за интересуващите се от българо-германското военноморско сътрудничество през последната световна война, така и за професионалистите в тази област. "Сложните и противоречиви взаимоотношения между България и Третия райх са една от любимите теми на българските историци. Комплексът от взаимовръзки между двете страни многократно е подлаган на изследвания ... |
|
Книгата "Българската военна полиция" излиза под патронажа на сдружение "Българска военнополицейска асоциация". С тази книга БВПА изпълнява една от основните цели, заложени в нейния Устав - да популяризира дейността на Военна полиция и военното дело като цяло! ... |
|
Впечатления на военния кореспондент ... Кой е Владимир Сис и защо е наречен българофил? По време на Балканските войни 1912-1913 роденият на 30.06.1889 г. в с. Маршов до Бърно млад журналист Владимир Сис става официален военен кореспондент на в. „Народни листи“ Прага към щаба на Втора армия в Тракия и обикаля неуморно фронтовите армии , за да напише своите знаменити репортажи, издадени в Прага през 1913 г. в сборник „От бойните полета на България“. Сборникът, претъпял две поредни издания в Чехия за едно лято, за съжаление и до днес не беше преведен и издаден, влизайки в графата „забравен“ и „недостигнал до българския ... |
|
Книгата и музикалният диск "Бойните маршове на честта и славата на България" са преклонение пред паметта на хилядите знайни и незнайни герои, паднали за свободата, независимостта и обединението на страната ни. ... В ръцете си Вие държите частица от паметта на народа ни - книгата и музикалния диск "Бойните маршове на честта и славата на България". Книга, в която са събрани само седемнадесет от иначе стотиците паметни български бранни песни. За първи път, след цели 70 години на забвение, те бяха извикани за нов живот от прашлясалите партитури, забутани някъде из тъмните ъгли на гузната ни антикварна ... |
|
Защо, въпреки неоспоримите си жестокости и страдания, които предизвиква, войната е неизменна част от човешката история, от най-дълбока древност до наши дни? На този въпрос отговаря ген. Никола Жеков, главнокомандващ Българската армия през Първата световна война. Като човек, чийто професионален живот е преминал в армията и е бил участник в няколко войни, ген. Жеков дава своя отговор без излишна емоционалност и морални проповеди. Макар воин по призвание, той по никакъв начин не се опитва да омаловажи ужаса, който носи войната, нито да я идеализира. Той обаче разбира, че просто с пацифистки призиви и пожелателно мислене, ... |