Семейство Тъпашки

Семейство Тъпашки Роалд Дал Времетраене: 0:38 мин. Роалд Дал Времетраене: 0:47 мин. Матилда Роалд Дал Времетраене: 1:09 мин. Чарли и шоколадовата фабрика Роалд Дал Времетраене: 1:31 мин. Природата на Черната Луна Галина Волжина Времетраене: 0:58 мин. Защо ми е да уча? Иван Фурнаджиев Времетраене: 0:52 мин. Здравето е в собствените ти ръце Д-р Светлозар Сардовски Времетраене: 0:53 мин. Вода Джон Бойн Времетраене: 0:41 мин. Зверски митове и как да оцелеем в тях Тиаго де Мораеш Времетраене: 0:55 мин. Учебно-помощна система Готови за училище Надя Симеонова Времетраене: 0:53 мин. Моето куче - Албум-дневник Времетраене: 1:08 мин. Необикновена неделя Ефи Лада Времетраене: 0:46 мин. Редът на капитала Клара Е. Матеи Времетраене: 0:56 мин. Как мисли кучето Хана Малой Времетраене: 0:53 мин.

Запознайте се с: Господин и госпожа Тъпашки, жаби в леглото, очни ябълки в чашите, червеи в спагетите...

Роалд Дал мразел брадите. Никога не си е пускал брада и не можел да разбере защо на някого ще му се прииска да скрие лицето си по този начин. Стигнал до заключението, че хората си пускат бради, за да прикрият някоя неприятна страна на личността си. Роалд Дал намирал брадите за отблъскващи и мръсни и смятал, че по тях винаги има залепнала храна.

Господин Тъпашки е един от най-отвратителните и смрадливи персонажи във всички истории на Роалд Дал - и какво има той на лицето си? Четинеста, стърчаща брада, естествено! Господин Тъпашки е дразнеща и неприветлива личност, чието лице, с изключение на челото, очите и носа е покрито с косми. Косата му, за която той мисли, че му придава мъдър и авторитетен вид, е сплъстена и твърда. Той е 60-годишен и никога не се къпе. Това обяснява защо в брадата му има остатъци от храна, попаднали там, докато се е хранил. Но вместо да ги почисти, от време на време той си ги хапва с охота.

Госпожа Тъпашка е не по-малко неприятна от съпруга си. Тя обаче, за разлика от него някога е била красива, но лошите мисли я превърнали в най-грозната жена на света. Едното ѝ око е стъклено и понякога госпожа Тъпашка го използва, за да погажда номера на мъжа си и да го стряска. Господин и госпожа Тъпашки наистина са отвратителни. Миришат, защото никога не се къпят, бият се и си погаждат номера един на друг. И най-важното - мразят деца. Най-лошото от всичко обаче е, че държат маймуни в задния си двор. В клетки.

Време е маймунките да си отмъстят на двете най-отблъскващи същества на света...

Книгата е част от поредицата Enthusiast Children's Books.

Знаете ли какво е ГДВ? Ако предполагате, че е някаква разновидност на КГБ, ФБР... Не! Това е абревиатура на Големия Дружелюбен Великан. А, знаете ли, че вещиците живеят между нас и дори касиерката в кварталния магазин може да е веща в магиите и най-много на света да мрази... децата? Но, стига толкова загадки, а да преминем към неочакван обрат на изложението ни... напълно в стил "Роалд Дал" (помните ли телевизионния сериал "Разкази с неочакван край"? Е, там има "пръст" и по-скоро перо Р. Дал). Та... Колкото и странно да ви се струва - Дал, Роалд, чийто свежарски, нетрадиционен, вечно съвременен език и начин на писане все едно са от утре - е роден в самото начало на XX век. Кой би предположил, че младежът, работил в "ШЕЛ", участвал във Втората световна война, като летец и едва след това започва да се занимава с писане, ще се превърне в истинско явление, стихия, разместила множество литературни пластове, развълнувала милиони умове... и продължаваща да фучи, да поддържа интереса, да кара хората да се страхуват, фантазират и да припадат от смях.
Датата е 13 септември 1916 г., мястото - Южен Уелс, събитието - огромно щастие, което "връхлита" младото норвежко семейство Дал, а именно - раждането на техния син - Роалд. Детството на момчето преминава между Южен Уелс и Осло, където прекарва ваканциите с баба и дядо (също както героя му във "Вещици"). Когато е едва 4-годишен, той губи баща си. Буен, неспокоен, с богато въображение, Роалд непрекъснато измислял странни истории. Неговата изобретателност няма как да не сложи отпечатък и върху раздел "бели и пакости". Той изумява не само семейството си с дивотиите, които измисля и прави, но и своите учители. Поради една такава "шега" му е "сервирана" сериозна порция бой, поради което майка му го премества в друго училище - интернатът "Свети Патрик". По-късно момчето е прехвърлено в престижното "Repton School". Завършва го успешно през 1932 г. Вместо да приеме предложението на майка си и да завърши някой от престижните университети (Оксфорд или Кеймбридж), той отсича: "He, благодаря! Искам след училище да започна веднага работа в компания, която ще ме изпрати на прекрасни, далечни места, като Африка или Китай..." И го прави. Започва в "Shell Oil", от където го изпращат в Танзания. Той остава там до 1939 г., след което се присъединява към Кралските военновъздушни сили. След обучение в Найроби, Кения, той става летец на изтребител и участва във Втората световна война. При десант над Александрия, той катастрофира и получава сериозни наранявания на черепа, гръбначния стълб и бедрото. Претърпява две гръбначни операции и смяна на тазобедрената става, след което е "изпратен в тила" (Вашингтон), където става военно аташе.
Както се досещате - не за дълго, поради невъзможността да бъде статичен. Във Вашингтон той се среща със Сесил Скот Форестър - писател и холивудски сценарист, който го насърчава да пише. Първият разказ на Роал Дал е публикуван в "Saturday Evening Post". Той продължава да пише за различни списания, сред които и "The New Yorker". За своята писателска кариера ("напълно случайна" според него) Дал казва, че с времето историите му ставали все по нереални и все по-фантастични.

Първият си, доста страшничък разказ за деца - "Гремлините" - Дал пише през 1942 г. за компанията "Walt Disney". За съжаление историята не е много успешна и Роалд се връща към писането на страховити и мистериозни истории за възрастни. Той продължава в същия дух и през 50-те години, създавайки едни от най-продаваните си книги - сборникът с къси разкази в стил "хорър, мистерия и фантастика" "Someone Like You" ("Разкази с неочакван край")(1953 г.), и "Kiss, Kiss" (1959 г.). В същата година, когато е публикуван сборника "Someone Like You", Роалд Дал сключва брак с филмовата актриса Патриша Нийл, носителка на наградите "Ockap" и "Златен глобус". Те имат пет деца, две от които загиват трагично. Съпрузите се разделят след 30-годишен брак.
А за успехите му като детски писател, Дал трябва да благодари основно на... своите деца, на които вечер преди сън разказва невероятни, измислени истории. В последствие част от тях ще се превърнат в едни от най-известните му детски книги.

"Децата са ... силно критични - споделя в интервю за "New York Times" писателят. - Те губят интерес толкова бързо, затова трябва да направим така че нещата в историята да "тиктакат заедно". Ако мислите, че детето е отегчено, трябва да се измисли нещо, което да го разтърси. Нещо, което да го "погъделичка". Писателят трябва винаги да знае какво искат децата."
За първи път Дал има "пробив" като детски писател през 1961 г., когато публикува книгата "Джеймс и гигантската праскова". Книгата допада на критиците и читателите. Три години по-късно, Дал публикува друг голям роман "Чарли и шоколадовата фабрика". След време и двете истории са филмирани и жънат огромен успех. "Уили Уонка и шоколадовата фабрика" (първия филмов рилийз на книгата) излиза на екран през 1971 г. През 2005 г. е направен римейк от великият Тим Бъртън, с участието на Джони Деп.

След двата си успешни детски романа, следват още изненади от Роалд - "Фантастичния господин Фокс", "Вещиците" (има игрален филм), "ГДВ", "Дани - шампион на света", "Вълшебният пръст", "Костенурке, костенурке", "Семейство Тъпашки", „Жирафът, пеликанът и аз“" и др. По романа "Матилда" е направен игрален филм, както и мюзикъл, който с пленителната си музика завладява сърцата на децата - както малки, така и вече пораснали.
За своите идеи и още повече за страшните детски истории, Дал често попада под "обстрела" на "отровни" критици. За неговите умпи-лумпита (работниците в шоколадовата фабрика) той е обвиняван в налагане на расистки стереотипи, както и за понякога крайното му чувство за хумор. Но, както казва самият Дал, децата обичат и се шегуват много жестоко, заради своята откритост и прямота. А писателят трябва да се харесва на своите читатели.

Ако сте се задържали на тези редове, най-вероятно сте сред почитателите на неочакваните обрати и развръзки в историите на Роалд. Помните ли невероятния завой в разказа "Автостопаджията", който беше "професионален пръстар" ("Още разкази с неочакван край")? А убийцата Мери, която кара полицаите да изядат с удоволствие оръжието, с което е извършила престъплението? Или по-НЕстрашните, но мистериозни истории ("Мистерията живот") с месаря Клод. Каквото и да разкаже Роалд, тръгва от обичайното, от ежедневните неща, като ги "облича" в дрехи-думи, с които ни изглеждат по-по-по-различни. Писателят напластява детайли, като "емоционални люспи" и неусетно ни води към неочаквания край.

Дори от Онзи свят, типично в свой стил, Роалд Дал продължава да вдъхновява четенето и писането. Това става на едно "вълшебно", както го определят децата място - Бъгингамшър, край Лондон, където е музеят на Роалд. Както се казва в представянето му - това е място за деца, родители и учители, място където можеш да получиш вдъхновение - не само писателско, но и свързано с готвенето, рисуването, общуването, музиката, обсъждането на общи интереси и споделянето на идеи.
Отново в името на децата е създадена и фондация "Роалд Дал", която подпомага детски клиники и благотворителни организации във Великобритания, полагащи грижи за деца, болни от епилепсия, с мозъчни травми и редки заболявания на кръвта. Фондацията оказва съдействие на семействата на тези деца, които се нуждаят от специализирани медицински грижи. Фондацията сформира групи за родителите, в които те получават информация, подкрепа и намират съмишленици. Защото всички деца трябва да имат равен шанс да водят по-добър живот.

Гениалният Роалд си отива от този свят през 1990 г., но не и от света на децата, който е изпълнен със страховити истории, смях и фантазии. А за детските писатели той оставя няколко ценни съвета: "За да си добър в писането за мъниците, трябва да имаш наистина първокласен сюжет, да си невероятно изобретателен, забавен и да не изпускаш и за миг вниманието на децата."
Също както прави той!

АЛТО Комюникейшънс енд пъблишинг ООД
София, 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев № 11
sales@enthusiast.bg