"Фантазия
"След малко ще помоля всички ви в групата да затворите очи и ще ви поведа на въображаемо пътуване. Когато приключим, ще отворите очи и ще нарисувате нещо, което ще е краят на нашето пътуване. Бих искала да се настаните колкото се може по-удобно, да затворите очи и да влезете в собственото си пространство. Когато затворите очи, ще се окажете в едно пространство - наричам го вашето пространство. Вие заемате това пространство в стаята и където и другаде да сте, но обикновено не го забелязвате. Със затворени очи може да придобиете представа за него - къде е тялото ви и въздухът около вас. Разполагаме с хубаво пространство, в което да бъде човек, защото е вашето място, то е вашето пространство. Забележете какво става в тялото ви. Забележете дали някъде във вас има напрежение. Не се опитвайте да отпускате местата, където усещате напрежение. Просто ги забележете. Преминете през цялото си тяло от главата до пръстите на краката и обърнете внимание. Как дишате? Поемате ли си дълбоко въздух, или дишате учестено и плитко? Бих искала сега да поемете два пъти много дълбоко дъх. Издишайте с някакъв звук. Хааааааах. Добре. Сега ще ви разкажа една кратка история и ще ви заведа на едно пътуване наужким. Опитайте се да ме следвате. Представете си това, което ви казвам, и вижте как се чувствате, докато го правите. Забележете дали ви харесва да отпътувате на това кратко пътешествие, или не. Когато стигнете до части, които не харесвате, не е нужно да отивате там. Просто слушайте гласа ми, следвайте ме, ако искате, и вижте какво ще се случи.
Искам да си представите, че вървите през гора. Навсякъде наоколо има дървета и птиците пеят. Слънцето проблясва между дърветата и е сенчесто. Много е приятно да се върви през тази гора. Покрай пътеката има малки цветя, диви цветя. Вие вървите по пътеката. От двете страни на пътеката има големи камъни и от време на време виждате някое малко животно бързо да се отдалечава - може би някое малко зайче. Вие вървите и скоро забелязвате, че пътеката се издига и вие се изкачвате по хълм. Разбирате, че изкачвате планина. Когато стигате върха на планината, сядате на голям камък, за да си починете. Оглеждате се. Слънцето блести; птиците летят насам-натам. Отпред, през една долина, има друга планина. Може да видите, че в планината има пещера и ви се иска да сте там. Забелязвате, че птиците лесно летят дотам и ви се иска да бяхте птица. Внезапно - тъй като това е фантазия и всичко може да се случи - осъзнавате, че сте се превърнали в птица! Изпробвате крилата си и - разбира се - можете да летите. Незабавно политате и с лекота прелитате до другата страна. (Пауза, за да се даде време за летежа.)
От другата страна кацате на една скала и незабавно отново ставате себе си. Покатервате се на скалите, гледащи към входа на пещерата, и виждате малка врата. Навеждате се, отваряте я и влизате в пещерата. Когато сте вътре, има достатъчно място, за да се изправите. Обикаляте наоколо и изучавате стените на пещерата - внезапно забелязвате пътека - коридор. Тръгвате по него и скоро забелязвате, че има цели редове от врати, на всяка от тях е с написано име. Изведнъж стигате до врата с вашето име на нея. Стоите пред вашата врата и мислите за нея. Знаете, че скоро ще я отворите, за да минете от другата ѝ страна. Знаете, че това ще е вашето място. Може да е място, което си спомняте, място, което познавате сега, място, за което мечтаете, място, което дори не харесвате, място, което никога не сте виждали, място на закрито или на открито. Няма да знаете, докато не отворите вратата. Каквото и да е обаче, ще е вашето място.
Натискате дръжката и прекрачвате. Огледайте вашето място! Изненадани ли сте? Добре го огледайте. Ако не видите вашето място, измислете го сега. Вижте какво има в него, къде се намира, дали е вътре или вън - на открито. Кой е там? Има ли хора, хора, които познавате или не познавате? Има ли животни? Или няма никого? Как се чувствате в това място? Забележете как се чувствате. Добре ли се чувствате, или не толкова добре? Огледайте се, обиколете мястото си. (Пауза.)
Когато сте готови, ще отворите очи и ще се окажете обратно в тази стая. Когато отворите очи, искам да вземете листове и моливи или флумастери, или пастелни бои и да нарисувате вашето място. Моля, не говорете, докато го правите. Ако трябва да кажете нещо, моля, шепнете. Ако нямате правилните цветове за вашето място, спокойно можете да дойдете и тихо да вземете всичко, което ви трябва, или да заемете от някой друг. Нарисувайте вашето място колкото се може по-добре. Ако искате, може да нарисувате чувствата си по отношение на това място с помощта на цветове, форми и линии. Решете дали ще включите себе си в мястото, къде и как - като форма, цвят, или символ. Не е необходимо да разбера какво е вашето място, като гледам картината ви; вие ще можете да ми я обясните. Доверете се на всичко, което сте видели, когато сте отворили вратата, дори ако то не ви харесва. Ще имате около 10 минути. Може да започнете, когато сте готови."
Подобна фантазия трябва да бъде разказана с фантазен глас. Разказва се бавно, с много паузи, за да се даде възможност на децата да направят нещата, които им казват да направят. Често затварям очи и самата аз преминавам през фантазията, докато я разказвам. Правила съм това упражнение с рисуване на фантазии с отделни деца и в групова среда, както и с хора на различна възраст: от около 7-годишни до такива в зряла възраст. Ето някои примери на детски места и как работя с тях."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
