Българската поезия в края на ХХ век - част първа

Каква е българската поезия в края на ХХ век? Има ли поколение на 90-те години – може би най-наситеното с литературни събития десетилетие на века? Кои са неговите „бащи“ в литературата, какво го отличава от предходниците му, каква е съдбата му днес? Това са само някои от основните въпроси, разгледани в тази книга, чийто автор сам е един от активните участници в съвременния литературен процес. Всъщност книгата на Пламен Дойнов представлява панорамно изследване на българската поезия, на нейните тенденции, тематични кръгове и лирически почерци, както и на критическите им рецепции в онова не толкова отдалечено от нас време. Както пише авторът, това „е книга за самото случване на поезията, за писането, четенето, изследването, играенето, преживяването на поезията през 90-те години на ХХ век“. Какво по-интересно от това не само за специалиста, но и за често анонимния, но истински ценител на литературата – да бъде непосредствен свидетел на нейното създаване – в освободената от догми днешна българска духовност!

Пламен Дойнов (1969 г.) е автор на книгите с поезия: "Вик на мълнии" (1991 г.), "Post Festum" (1992 г.), "Любовникът и Маестрото" (1993 г.), "Висящите градини на България" (1997 г.), "Мистификации" (1999 г.), "Истински истории" (2000 г.) и "Кафепоеми" (2003, 2005 г.), преведена във Франция и в Унгария. Негови пиеси са отличени с наградите Иван Радоев (2001 г.) и Аскеер (2006 г.). Автор на критическата книга Литература в междувековието. Поглед към българската литература 2000 – 2003 г. (2004 г.). През 2007 г. защитава докторат по теория и история на литературата, който е в основата на тази книга. Преподава в Нов български университет и е редактор в Литературен вестник.