За разума и религията.
"Дополитически морални основания на свободната държава" - така гласи темата на уникалния диалог между Юрген Хабермас и Йозеф Ратцингер (бъдещият Бенедикт XVI), състоял се на 19 януари 2004 г. в Мюнхен. Става дума за дискусия не просто между двама изключително популярни и - поне наглед - полярно отдалечени един от друг немски мислители, нямали дотогава контакт помежду си. Иде реч за диалог между двама мислители, дълбоко тревожни за съдбата на европейското и световното културно човечество. Любопитно е да се види как те демонстрират почти сходни визии в областта на "оперативното", стъпвайки обаче върху различни фундаменти, движейки се от нееднакви мотиви и имайки пред очи все пак достатъчно различни идеали. Ние, читателите, сме, наистина, лишени от най-интересното: от протокола на самата дискусия. Пред нас са само изходните реферати на основните опоненти. Дискусията, както изглежда, няма да бъде публикувана никога или поне не в обозримо бъдеще. Това, което ни се предлага, е да гадаем за допирните точки и за противостоянията през огледалото на предложените ни текстове, които несъмнено заслужават внимателно четене."
Георги Каприев
Философът и социологът
Юрген Хабермас е роден на 18 юни 1929 г. в Дюселдорф. Следва в Гьотинген, Цюрих и Бон и защитава дисертация през 1954 г. с работа върху "Абсолютното в историята. За неединството в мисленето на Шелинг". През 1961 г. се хабилитира в Марбург при Волфганг Абендрот с текста "Структурна промяна на обществения живот. Изследвания върху една категория на гражданското общество". Непосредствено след това получава извънредна професура по философия в Хайделбергския университет, където преподава до 1964 г. От 1964 до 1971 г. е професор по философия и социология в университета "Йохан Волфганг Гьоте" във Франкфурт на Майн, след което отива в Щарнберг близо до Мюнхен, където заедно с Карл Фридрих фон Вайцзекер ръководи Института "Макс Планк" за изследване на жизнените условия в научно-техническия свят. През 1981 г. Хабермас публикува основното си произведение "Теория на комуникативното действие", в което разгръща понятието за "независимия дискурс". През 1983 г. се връща обратно във Франкфурт на Майн и оглавява до пенсионирането си през 1994 г. Катедрата по философия с основна тематика социална философия и философия на историята. Сред многобройните му отличия се числят: Наградата "Сестри Шол" (1985), наградата "
Карл Ясперс" (1995), наградата "Теодор Хойс" (1999), наградата за мир на немските книгопроизводители (2001). За цялото си жизнено дело той получи през 2004 г. наградата "Киото", една от най-престижните почетни награди за култура и наука в света.
Йозеф Ратцингер е роден на 16 април 1927 г. в Марктъл на Ин. Следва философия и теология в Мюнхен и Фрайзинг, където на 29 юни 1951 г. получава свещенически сан. Хабилитира се през 1957 г. с едно изследане върху Бонавентура в Мюнхенския университет по специалността фундаментална теология и работи през следващите години като извънреден професор по догматика и фундаментална теология във Висшето философско-богословско училище във Фрайзинг, както и като редовен професор по фундаментална теология в Бонския университет. От 1962 до 1965 г. е официален съборен съветник (peritus) на кардинал Йозеф Фрингс по време на Втория ватикански събор. През 1963 г. става редовен професор по догматика и догматическа история в Мюнстерския университет, от 1966 г. в Тюбингенския университет, а от 1969 до 1977 г. в Регенсбургския университет, където през 1976 г. изпълнява длъжността вицепрезидент. На 25 март 1977 г. Иозеф Ратцингер е ръкоположен за архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг и в същата година е посочен за кардинал. През 1981 г. папа Иоан Павел II го призовава в Рим като префект на Конгрегацията по вярата и президент на Папската библейска комисия, както и на Международната богословска комисия. От 1986 до 1992 г. кардиналът ръководи Папската комисия по изготвянето на "Катехизма на Католическата църква". През 1998 г. Ратцингер е избран за вицедекан, а през 2002 г. за декан на кардиналския колегиум. Той е носител на многобройни отличия, бил е член на втората секция на Ватиканския държавен секретариат, на конгрегацията за Източните църкви, на конгрегацията за богослужението и сакраменталния ред, на конгрегацията за епископите, на конгрегацията за евангелизиране на народите и на конгрегацията за католическо образование. През 2000 г. папа Иоан Павел II го поканва за почетен член на Папската академия на науките. На 19 април 2005 г. кардинал Йозеф Ратцингер е избран за наследник на папа Иоан Павел II. Той си даде името Бенедикт XVI.
Флориан Шулер, роден на 9 декември 1946 г. в Аугсбург, следва между 1966 и 1974 г. философия и теология в папския университет Грегориана в Рим. Тук през 1983 г. той защитава дисертация при Золтан Алсцеги с текст, озаглавен "Благодат и отговорност. Ценност и проблемност на теологията на Фриц Бурис". В Рим през 1973 г. е ръкопоположен за свещеник от кардинал Юлиус Дьопфнер. След това става префект на Collegium Germanicum-Hungaricum, а през 1974 г. се завръща в Германия като духовник. През 1983 г. е назначен за университетски пастор към университета и висшето училище в Аугсбург. От 1999 до 2000 г. е духовен ректор на епископския колегиум Cusanuswerk в Бон. От септември 2000 г. е директор на Католическата академия на Бавария в Мюнхен.
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 6 гласа 
