Снежни човеци

Романът "Снежни човеци" на Петър Чухов е отличен със Специалната награда в Петия литературен конкурс "Развитие".

"Петър Чухов е автор, който има възможност да съчетава две близки, но и различни изкуства - музиката и литературата, дионисовото и аполоновото начало, според разделението на Ницше в "Раждането на трагедията от духа на музиката". Петър Чухов е свирил в групите "Субдибула", "Тутакси" и "Стенли", автор е на книгите "Градината на слабата реалност", "Руни", "Мулето на Педро", "Провинции", "Малки дни", превеждан е на много езици. Критикуван е много, и е четен много. Петър Чухов въплъщава в себе си и фигурата на Библиотекаря, той работи в най-голямата Библиотека в България.
През 2003 г. дебютният роман на Петър Чухов "Снежни човеци" печели специалната награда на конкурса "Развитие". Жури в състав проф. Ивайло Знеполски, проф. Боян Биолчев, проф. Валери Стефанов, Алек Попов и Георги Господинов е избрало този роман като един от трите най-добри. "Снежни човеци" на Петър Чухов със своята лапидарност и фасетъчност е много близък до прозата и поезията на Георги Господинов. Романът на Петър Чухов е по особен начин фрагментарен, той инкорпорира, вмества в своето тяло хайку поезия, шлагерни стихчета (които функционират като рефрени) и др. Със своята накъсаност прозата на Чухов напомня и тази на американския писател Кърт Вонегът, който признава, че пишел своите романи на отделни листчета и след това ги сглобявал. А със своята ирония романът на Петър Чухов е близък и до автори като Джулиан Барнс. Романът на Чухов е сглобен от множество казармени и чисто делнични истории, анекдоти. Това също го сродява с "Естествен роман". На премиерата на книгата Георги Господинов каза, че досега за казармата често се говори на маса и в компания, а "Снежни човеци" превръща това говорене в наратив. Тази книга иронично обговаря клишето, че в казармата човек става мъж. В едно свое телевизионно интервю Петър Чухов призна, че повечето истории в книгата му са измислени, дори разказа как един негов познат е помислил, че са истински и дори е твърдял, че е изживял подобна история, която я има в романа. Затова и биографичната критика тук не е мотивирана, но все пак биографията на автора не може да не окаже влияние върху написаното от него. "Снежни човеци" е роман, който не претендира да е ерудиран, не претендира да отправя някакви големи послания, но когато човек го прочете, има чувството, че е изживял много приключения. В този роман има много ирония, много бъзици, много секс и… твърде бързо се прочита. Героите на този роман се забавляват, читателите на романа се идентифицират с персонажите и също се забавляват."ю
Емилиян Николов

Корпорация Развитие КДА
София, 1618
бул. Братя Бъкстон 40
miloslav@razvitie.bg