Макар да е роден в семейството на професор по математика, Алек Попов се проявява предимно като човек на словото. Биографичната справка за ранните му години препраща към Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ" и университетско образование по специалност Българска филология в Софийски университет. Днес Алек Попов е изтъкнат културен деец - уредник в Националния литературен музей, главен редактор на списание "Родна реч", член на Сдружението на българските писатели, член-кореспондент на БАН в направление "Творци на изкуството".

През годините става и известен автор, отличен с редица литературни награди, сред които са:

• 1994 г. - наградата на БНР за криминален разказ "Павел Вежинов"
• 1995 г. - българската награда за фантастика "Гравитон"
• 1999 г. - наградата за къс разказ "Рашко Сугарев"
• 2004 г. - годишната награда на английското електронно списание "Clouds", където романът "Мисия Лондон" се публикува на английски език
• 2005 г. - Националната награда за драматургия "Иван Радоев" - за пиесата "Мисия Лондон"
• 2005 г. - Националната награда за драматургия "Иван Радоев" - за пиесата "Мисия Лондон"
• 2007 г. - наградата "Елиас Канети" (Русе) за романа "Черната кутия"

Като какъв го познават неговите читатели? Творец с голям писателски опит, Алек Попов се отличава и с оригинален, неподражаем стил на писане. Прозвището "най-забавния сериозен български автор", дадено му от Захари Карабашлиев, е напълно заслужено. "Алек Попов е между Светослав-Минковия абсурдизъм и Павел-Вежиновия абстрактен реализъм" - казва в своя критически текст за автора Антон Баев. А когато говори сам за своята работа, в интервю за в-к "Капитал" Алек Попов казва следното:

"Всяка история прилича на влак с променящо се разписание и неизвестна крайна точка. Понякога влакът спира и стои с дни на някоя загубена гара, а друг път профучава покрай местата, където би искал да слезеш и да позяпаш. Логиката на движението се променя, според особеностите на ситуацията. За да стигнеш там, където си намислил, може да се наложи да промениш маршрута. А ако държиш непременно да следваш вече набелязания маршрут, накрая може да се озовеш съвсем другаде. В действието е закодирана психологията на героите, които го движат."

Героите, за които говори авторът, често носят нестандартни имена, измислени с известна доза хумор: например баронеса Хафбрейн, сър Галфън, Емералд Спарк, народните и партизанските имена Храста, Последния пирон, Винт, Мончо, Медвед, Нощ, Гробокопача на капитализма. Също така "бисери" като Белла Суис, Манди Бонг, Вера Дикни и Чиира Морнингейт. Ако разпознавате любимите си герои, може би вече сте прочели някои от книгите на Алек Попов. Сред първите от тях са няколко сборника с разкази (напр. "Другата смърт" - 1992 г, "Мръсни сънища" - 1994 г., "Игра на магии" 1994 г. и др.). След това се появява романът "Мисия Лондон". Свежият хумор на тази книга се превръща в източник на вдъхновение и за други творци и девет години по-късно по романа се появява българска екранизация. Жанрът на разказа също продължава да се обогатява: в творческата биография на Алек Попов се появяват сборниците "Спътник на радикалния мислител, "Спътник на радикалния мислител 2", "Митология на прехода", "Телесни плевели". Написани са и още два романа, с които Алек Попов се утвърждава като автор извън традициите - "Черната кутия - ниско прелитащи кучета" и "Сестри Палавееви в бурята на историята".