През въртопа от страхове и слухове, догадки, теории, интриги и протести животът си пробива път, както глухарчето напролет избуява на изпотъпкана земя. Тази книга е за оцеляването. Любов Кронева е родена в Бургас. Завършва журналистика в Москва, но като журналист работи малко време и се отдава на голямата си любов - превода. Междувременно започва да пише и проза. Издала е романите Черни лалета за Кант, Къщата с ангелите, Кирка и сънищата. Последните ѝ две книги - Банално и Вълча Богородица - са сборници с разкази. "Щеше ми се да видя ще се вместя ли в скоростната писта на разказа, без да изхвърча от нея& ... |
|
"Нямаше защо да поглежда към телефона си. Знаеше, че е точно шест часа. От години беше го курдисала този свой биобудилник и, слава Богу, все още работеше и то безотказно. Със замах отхвърли от себе си олекотената завивка и рязко се изправи на крака без да дава шанс на мозъка си, още неотърсил се от нощното препускане из интернет пустинята, да повлияе или промени решението ѝ. Сутрешният крос бе категорично и неотменно фиксиран елемент на ежедневието ѝ. Казваше, когато някой я питаше, че той е вторият ѝ навик след дишането. Без да се помайва Сабине навлече анцуга си, облече отгоре леката грейка с ... |
|
"В романа Слава Калин Терзийски ни разказва за своята участ на голям писател - понякога трудна за понасяне, но винаги премисляна, подлагана на анализ и в крайна сметка (и въпреки това) щастлива като фамозен купон с любимите величия от екрана (и живота). Необлагаемото и недосегаемо за мнозина благо слава е плод на много труд и на огромен талант и историята ще ви изпълни с желание да вършите чудеса. И славата е едно такова чудо; и вместо да я сочим с пръст като нескромна и алчна, нека я разгледаме именно като сладка победа. Над овчедушието и притворното. Над безволевото живеене и безхарактерното присъствие. Слава е ... |
|
Една слънчева сутрин през 1997 година Йордан Гълъбинов се качва на раздрънкания небесносин москвич и оставя мъката от последните месеци в родната Добруджа, за да се отправи на северозапад към мистичното село Шишенци. Според местна легенда, в района от векове е скрито несметно богатство, в което той вижда спасение от всичките си житейски несгоди. Но когато пристига в този забравен от бога край, младият мъж открива повече призраци, отколкото хора. Всеки следващ ден и всеки следващ разговор го пренасят сякаш в стара приказка - с прокълнати съкровища, зли поличби и ритуали за изкупление. Границата между суеверия и реалност ... |
|
Главната героиня Лаура се премества да живее в гр. Трапани - Сицилия, следвайки мечтата на майка си. На слънчевия Остров лесно се сприятелява и намира добри приятели. Търсейки себе си и мястото, на което се чувства истински щастлива, тя изследва непознатите кътчета на Сицилия, наслаждава се на вкусната храна и изпитва нови емоции. Двете ѝ приятелки Федерика и Чинция са абсолютно различни, като характер и светоглед. Към женската компания добавяме работливия Чичо и купонджията Пепе. Благодарение на петимата приятели и тяхната весела компания читателят се наслаждава на приказните сицилиански гледки, усеща аромата и ... |
|
Една история за злощастието на българите от Тракия и за любовта, която може да премини през времето и да продължи отвъд. Нищо по-малко от вечност - една приказка, най-страшната, която баба може да разкаже на своята внучка. Приказка не измислена, а изстрадана, в която има човешки бесове, опиянени от кръв и женска плът. Има крясък на злорадо надмощие и писъци на осквернено моминство. Има мъже - бащи, съпрузи, братя - полудели от мъка и безсилие, че никак не могат да помогнат на своите. Има плач, стонове и обезумели очи. Има изнурени тела и разранени крака, препъващи се в камъни и трупове. Има зловоние от разложено и дрехи, ... |
|
Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му Мравки и богове е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес. В основата на успехите на Цанев е усетът му за злободневното и проблемното в живота, неговата близост до типовите нагласи и настроения. Към действителността и поставяните от нея въпроси авторът подхожда страстно и ангажирано, като полемиките му са публицистично интонирани. Естетическото при този автор е функция на етичното, романтичната или ... |
|
Една история, разказваща за човешката слепота, облечена в его и предразсъдъци. Описваща незаздравели рани, облечени в човешките тела на хора, търсещи щастието си. Докосваща история за душата, за смирението и трънливия път към личното спасение на човешката същност. Амелия е млада жена, бореща се с травми от детството си, но същевременно стремглаво търсеща любовта, която винаги е отсъствала от живота ѝ. Съдбата я отвежда по различни пътища, които трябва да извърви. Едни от тях ще оставят горчиви уроци, други ще я накарат да ги вкуси като лечебна отвара. С кого точно решава съдбата да я срещне, какво има да изживее, ... |
|
"Ян вдигна очи нагоре - ярко грееха звездите. А в прозорците на околните сгради грееха синкавите екрани на телевизорите - хората седяха пред екраните и гледаха Голдън шоуто... Значи виждат и него... Той, малкият Ян, в момента влиза във всеки дом заедно с водещия Бати Злати. От синкавите прозорци момчето премести очи нагоре към небето - пак синкаво, но ясно и осеяно със звезди. Сред тях забеляза една особено ярка - не е ли това звездата, която изгрява само в нощта на Рождество? Тя ще е тази, която прави коледните чудеса. Защо ли хората гледат звездите по телевизията, а не вдигнат глави към небето?" Из книгата ... |
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
Като кадри от филм се редуват сцени от живота на две българки във Франция в началото на новия век. Въоръжена с Големия енциклопедичен речник Ларус и Малкия Ларус на добрите обноски, студентката по кино в Лион открива страната на свободата, на сирената и на говорещите трамваи, бори се с тънкостите на френския език, сблъсква се и с едно особено отношение към момичетата от Изтока. Разказани увлекателно, с хумор и самоирония, перипетиите ѝ са контрапункт на съдбата на втората героиня. Дора, самотна майка на две момчета, преминала през възродителния процес и безчет житейски несгоди в България, попаднала в мрежа на ... |
|
Шестима приятели се срещат на уикенд ваканция на остров Крит, където отсядат в луксозен ритрийт център, известен с това, че лекува малките грехове на съвременните хора - злоупотреба с алкохол, антидепресанти, изневери, кариерни амбиции, отчуждение, загуба на призвание и житейски смисъл. Отношенията между шестимата вече са усложнени от любовни афери и семейни тайни. Една невинна на пръв поглед групова терапия в ритрийт центъра, известен като Дворец на Невинността, предизвиква признания, които ще променят живота им."Малките грехове, всекидневните ни страсти, незабележимите пукнатини в съвършенството на хората, ... |