Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
|
"Къси стихове, кратки - като изстрели. Не ни оставят безучастни, по кожата ни пълзи хлад. Хлад, превръщащ се в прах - толкова много прах, открива Александър Байтошев . Той иска да събере праха, да го възроди, но: Всяко ново отпътуване е без пътници. Нагълтали сме се с прах, нагледали сме се на ангели, наслушали сме се на тряскащи врати - стига ни! Оттегляме се в ателието да четем истинска поезия, поезията на Александър Байтошев..." Митко Новков "Колкото и опустошаващ да е образът на самотата, колкото и всеобхватен да е страхът да не бъде затворена вратата към света на другите пред лирическия аз, в ... |
|
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
|
"Тишината като четка те добавя към утрешния ми ден. Една звезда се отронва и влива меката си светлина в пръстите ми... Докато те чакам между две солени вълни да ми кажеш истинското име на това море..." Миглена Георгиева Миглена Георгиева е родена в Родопите. Автор е на седем стихосбирки, сред които Небесни весла, Омайниче в тревата, Щурец под снега, Отвъд спокойствието. През 2000 година е класирана на трето място в Националния литературен конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе . Докато е в Родопите, издава две лирически книги на родопско наречие. Понастоящем членува в Дружеството на пловдивските ... |
|
|
Съставители: Албена Иванович , Росица Христова . ... Събраните в книгата популярни римушки, залъгалки и игралки - български и от различни краища на света, са придружени с указания как да се играят и ще бъдат незаменим помощник на родители, педагози, логопеди, яслени медицински сестри в заниманията и работата им с децата. Залъгалките, римушките и игралките са неизменна част от детството. Има ги в културата на всички народи. Предавани векове наред от поколение на поколение, те и днес продължават да забавляват децата. Кратките римувани стихчета, създадени незнайно кога и от кого, вървят от уста на уста, от майка на дъщеря, ... |
|
|
Обичате ли гатанки? Да? Тогава тази книга е за вас! Ще научите любопитни неща за професиите и ще се забавлявате със забавните звуци, а под капачетата ще откриете изненади. Книжката е с включени батерии, които могат да се сменят. Батерии и инструкции за смяна Използвайте 3 батерии 1.5V AG13 / LR44 Батериите да се сменят само от възрастен. При смяна отстранете капачето, извадете изтощените батерии, сложете нови, затворете с капачето отделението с батериите. Не оставяйте изтощените батерии в отделението за батерии. Не смесвайте стари с нови батерии. Използвайте само препоръчаните батерии или еквивалентни на тях. ... |
|
|
Класическите поеми са любими на децата. Те са чудесен помощник на учителките в детските градини и на малчуганите, които започват да четат самостоятелно. В поредицата "Приказки незабравими в рими" са събрани творбите на най-сладкодумните поети в българската детска литература, с които е израсло не едно поколение... ... |
|
|
Съставител: Иван Теофилов . ... "Тази антология няма строги, наизустени рамки. Нито учебникарски претенции. Тя е вътрешен празник. Отношение на поет към поети. Свободен колаж от творби на 24 автори. Всеки от тях е приемал символизма - цветния въздух и духовния аромат на времето! - индивидуално: като лично убеждение или само като изразна система. Затова съжителството от имена на причисляващи и непричисляващи се пряко към течението поети намирам за съвсем естествено. Още повече че българският вариант на символизма е съществувал твърде либерално - даже някои поети, обвързани с идейните програми на списание Хиперион, са ... |
|
|
В поетичната си книга "Разсъблечени стихове" Лидия Лечева превежда всичко на езика на метафората. Обръщайки се към вечната тема за любовта, тя по свой начин преобразява и моделира околния свят с неговите вещи и понятия така, че внушава на читателя едно необикновено чувство за близост, простота и яснота. Стихотворения като "Пълнолюбие", "Предчувство", "Жертволюбов", "Болка" носят заряда на автор проникнал с фибрите си в изследваната тема. ... |
|
|
Творчеството на Иван Вазов заема единствено по рода си място сред високите образци на българската художествена словесност. Този автор остава в литературната ни класика с ореола на Патриарх на българската литература. Есен Ронят се в златната есен лист подир лист от дървята, рони се песен след песен и на певец из душата. Ронят се дните ми бледни: всякой ден "сбогом" на радост някаква ил на последни блянове, сенки от младост. В тиха скръб гледам към заник, гледам как слънце ще зайде... Скоро и ази, тук странник, негли ще чуя зов: "Хайде!" Одеса, 1888 ... |
|
|
"Каквото имах - на забравата го казах." Йордан Велчев Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия П. К. Яворов в Пловдив (1967) и Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий, специалност История (1974) . Започва работа през 1978 г. като историк в Окръжен държавен архив - Пловдив. От 1992 до 1994 г. е гл. худ. ръководител на Регионалния телевизионен център в Пловдив, след което две години е редактор на сп. Военноисторически сборник при Военно издателство - София. Пише поезия, проза и есеистика. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на ... |
|
|
Любовна лирика с илюстрации от Николай Майсторов . Тя помни На П. Тя тогава прошепна в ухото ми име на някакъв непознат който носел моите дрехи обитавал моята стая пиел от моята чаша скитал по моите пътища стенел от моята болка сънувал моите спомени изричал моите думи и щял да умре с моята смърт бях го изгубил като игла в купа сено ала тя за щастие помни. Цочо Бояджиев ... |
