Монолози е сборник с изповеди. Разкази, споделени от различни човеци - тийнейджъри, самотници, хора, изпаднали от обществения поглед и станали прозрачни за другите. Диалози, които водим сами със себе си. В тази самотна форма на себеизразяване авторът е само точен проводник. Той слуша, чува и предава. Прилежно отразява и държи фантазията си подчинена на чуждото признание. Монолозите не търпят авторово флиртуване - усетят ли го, споделящите престават да са искрени. Тази книга е родена с идеята да бъде сцена. Трибуна за онези, които толкова малко слушаме, а толкова много имат да ни казват. Мария Касимова-Моасе завършва ... |
|
|
Не - Радослав Парушев не се отказва, появява се отново. Този път като автор на може би най-добрия му белетристичен сборник от публикуваните досега. Деветнайсетте истории, разказани в книгата, представляват пъстра, леко маниакална група, която обединява историчното с дистопичното, сериозното, рационалното с чистата и донякъде вулгарна комедия. И всичко това с едничката цел да направи читателя щастлив или поне по-малко нещастен. Радослав Парушев е роден и живее в София. Женен, с една дъщеря. Автор е на сборниците с разкази "Никоганебъдинещастен", "Животът не е за всеки", "Смъртта не е за всеки& ... |
|
|
"Сборникът с разкази "Хора" направо ме зашемети. Толкова близки усетих героите, че след всеки разказ спирах, за да си поема дъх. За да изляза от неусетното ми вмъкване под кожата на Пламъчето или Агата, да се измъкна от тъмния ъгъл на Ани към светлия Париж, да се отърся от огромната мъка, пътувайки към Маскирания за лек, да се гмурна до Олга или Зисула с копнежа за истинската любов, да нося достойнството на Лудата, да бъда чаровния Дмитри или двете циганки джуджета върху тяхното летящо килимче... Бях всеки един от "хората" на Катерина. И през мен течеше променлив електрически ток и изгаряше ... |
|
|
"Разказите на Николай Савов са изградени върху действителни случки - имената на хората са истински, имената на улиците, повечето от разговорите наистина са се състояли и повечето от къщите, улиците, преживелиците и предчувствията също са действителни. Дали са разказани увлекателно, това ще кажеш ти, уважаеми читателю. Уважеми читателю, ще се радвам, ако разказите ти харесат. Те са изградени върху действителни случки, а аз винаги съм смятал, че най-вкусни и най-пипкави са онези истории, които разказват действителността или поне съдържат много истински неща. Затова съм и оставил истинските имена на хората, които ... |
|
|
"Аз чувствам. Ти чувстваш. Той / тя / то чувства. Ние чувстваме. Вие чувствате. Те чувстват. Всички чувстваме. А приемаме ли това, което чувстваме, или умът ни слага филтър и на чувствата ни?" Десислава Христова "Сега гледайки през призмата на времето, се чудя на себе си. Защо е трябвало да демонстрирам щастие, когато съм била нещастна?! Защо е трябвало да лъжа, че всичко е наред, когато съм била тотално смазана?! Защо съм отговаряла Добре съм, когато всичко в мен е крещяло: "Не знам коя съм, къде съм и защо съм."?! Защо съм се срамувала от чувствата си и съм се опитвала да се стегна, да се ... |
|
|
Един от най-своенравните автори на нашето време, около когото съществува истинска истерия. Той се превръща в легенда с онова, което е казал или написал. Селинджър се превърна в мит благодарение на една-единствена книга - "Спасителят в ръжта". Тази култова книга е сред 25 -те най-продаваеми книги в света за всички времена. Героят Холдън Колфийлд продължава да вълнува с бунтът срещу общоприетите норми на обществото, с младежката си искреност, с отвращението от лицемерието, с трудностите на човешкото съзряване. Произведенията на Селинджър са изпълнени с философски разсъждения за живота и смъртта и често се ... |
|
|
Безвремие на Иван Вакрилов е стилно оформен сборник с разкази - някои издавани, но прелюбопитни, други просто ново вдъхновение. Историите се развиват като наниз от мистификации с приказни елементи, които са в състояние да преориентират литературната гледна точка на читателя. В Мамин дол - свят на дружелюбни съседски отношения - времето е все още извън глобалните икономически проблеми и Големият часовник на Времето се опитва да настигне света. Хората му не бързат с умирачката и току навъртят стотака, ама и това си има своя история (Градски митове от село). Нещо между възможно и невъзможно, а да има и поучителен край. ... |
|
|
"Толкова човешко, толкова арменско, заредено с най-топлата и усмихната женска енергия. Като една красива арменска огърлица е тази книга - нанизани са малки шлифовани перли от случки, спомени, човеци, емоции, болки, прошки. Като уханна арменска гозба е - не устояваш на аромата на думите и дори да разпознаеш съставките и подправките, оставаш с усещането, че само Шинорик може да я приготви така енергично и със замах, но с лекотата на голямата душа, с онази арменската мярка за смях и любов, житейска философия и мъдрост, които галят сърцето." Мария Лалева "А целта на тези откровения е една-единствена - да ... |
|
|
"... Докато се питах коя е причината за това впечатление, прозвуча младенческият глас на художника: – Господа другари, разрешете ми да се оттегля. Ромът в чашата стоеше непокътнат. Папката беше се озовала в лявата му ръка. Дясната вдигна тежкия бастун. Ние и тримата се разбъркахме из джобовете си, но ни възпря властен, енергичен жест. Само Марин извади нова лъскава банкнота. – Моля, моля, господине, това е труд - рече той. – Всеки труд трябва да се заплаща по достойнство. Художникът поклати глава: – Истинската цена вие не можете да ми предложите. Пък и вече ме почерпихте, това беше от сърце и - стига. Неволно ... |
|
|
Двадесет и шест мъже работят в мазето на пекарната по шестнадесет часа на ден за мизерна заплата. Единствената им привидна утеха е шестнадесетгодишното момиче, слугинята Таня, която ги посещава всяка сутрин, за да вземе гевреци. Олга Зотова е имала няколко живота. Тя е родена и израснала в семейство на търговци. В гражданската война попада в редиците на червените кавалеристи. И след войната започва службата си като секретарка в различни институции. Но с този трети живот тя никога не успява да свикне... ( Алексей Толстой ). Когато Артьом Федотов става на седем години, майка му го води за първи път на училище. И там го ... |
|
|
Хауард У. Кембъл-младши е бил нацистки радиопропагандист, който всеки ден е изливал словото на омразата в предаванията си. След войната се намира в израелски затвор, където чака да бъде съден за престъпления срещу човечеството. Хауард У. Кембъл-младши е бил американски шпионин, който всеки ден е предавал кодирани съобщения на Съпротивата в ефир. След войната никой не знае какво е правил в действителност. Не изпитва отчаяние. Отдавна е свикнал с шизофренията на човечеството. Не изпитва страх от смъртта. Отдавна е приел несправедливостта за норма. Не изпитва вина. Отдавна се е научил да не изпитва нищо. А виновен ли е? Да, ... |
|
|
Публикувана за пръв път през 1932 г. като "Червената майка", тази книга, станала с времето класическа, е едно от първите писмени свидетелства за живота на индианците, видян през погледа на жена. Красив Щит разказва своята история на автора с помощта на преводачка и езика на знаците. Лечителката на Враните е една от малкото, които си спомнят времената преди идването на белия човек и изчезването на бизоните. Тя говори за игри и кукли, за детството на индианските деца, за задълженията на момичетата и жените- изграждането на типитата, обработването на кожите, брането на плодове, изравянето на корени, готвенето. От ... |
