Една история за истинската любов и решенията на съдбата. Те имаха само една нощ заедно, след 25 години от едногодишната им тийнейджърска връзка. Първата и единсвена любов за Боги (по-късно Белл), а тя - голямата любов на Манол. Днес Белл е красива и успяла жена на 44. Живее в Париж. Съпруга и майка на две деца. Издател и главен редактор на най-четеното женско издание във Франция. По произход българка. През 90-те, самолетна катастрофа преобръща живота на 19 годишната тогава темпераментна Боги. След импулсивно решение, заминава за Париж без да съобщи на приятеля си. Андре е новият ѝ познат и един от двамата оцелели ... |
|
"Този мой живот си беше хубав" не е просто още един мемоар, а проекция на вътрешния дискурс на автора със своя свръх - аз, разигран в типичния за творчеството на Д'Ормесон стил - с малко тъга и меланхолия и непоколебима вяра в човешкото и доброто. В "Този мой живот си беше хубав" Жан Д'Ормесон е едновременно обвиняем в съда и прокурор на собствения си процес. В този сбит, налудничав и завладяващ диалог авторът проследява забележителните моменти от своя живот, започнал между края на Първата световна война и Голямата депресия. Притиснат от своя строг и милосърден, на моменти безпощадно ... |
|
В "Космонавтите само минават" едно малко момиченце крои велики планове за собственото си бъдеще: да стане Юрий Гагарин, а после и Кърт Кобейн, или поне партизанин като дядо си за да му позволят да засади борче в училищния двор и по този начин да впечатли Констанца, вечната ѝ приятелка или най-големия ѝ враг. А докато си сменя идолите, които непрестанно загиват по неясни обстоятелства, докато трупа опит и разочарования, личната ѝ история неусетно се свързва с Историята на страната ѝ, малко преди големия демократичен взрив. "Космонавтите само минават" е написана със самоирония и ... |
|
"Бог: неговият живот и творчество" - както може да се очаква от книга с подобно заглавие е един от най-смелите експерименти на Д’Ормесон , смесващ жанрове като любовна история, криминален роман, поезия в проза, теологичен трактат и автобиографичен монолог като поток на съзнанието. Привидно фокусирал се върху въпроса за вярата и нейния отпечатък върху човешката личност и етика, авторът ни омайва с всевъзможни истории за живота на интелектуалци и хора на изкуството като Шатобриан, Ортанс Алар и др. и успява да ни убеди, че "всичкото и нищото не се различават едно от друго". На пръв поглед животът на ... |
|
Вила на остров в разгара на лятото. Майка, баща и две прелестни дъщери - едната омъжена. Непознат мъж слиза на брега и се представя за приятел на сина Филип. Само че Филип го няма. Ще пристигне едва на следващия, в най-лошия случай на по-следващия ден... не се знае. И тогава започва първото разделение: едните веднага се смущават, другите се настаняват. Новодошлият се настанява и така се слива с обстановката, че бързо се оказва идеални сътрапезник, развлекателният елемент. Не спира да упражнява влияние, нещо като очарование, върху три поколения, дотам, че някои вече го смятат за неустоим, а други за незаменим. Само зетят ... |
|
Основна цел на настоящата книга е да проследи прехода на човека от областта на природата и естествения подбор (Дарвин) до областта на цивилизацията и цивилизационния подбор ( Марицас ). Това проследяване изисква строго определение на характеристиките и критериите за оцеляване в природата (оцеляване на силния) и в цивилизацията (оцеляване на слабия). Постигането на тази цел изисква от автора да осъществява както обобщаващи и предизвикателни хипотези, така и палеонтологични реконструкции, да намира данни от биологията, химията, психологията и да "прескача" между днешния свят и неизвестното "тъмно" ... |
|
Фотоалбум. ... Художникът Андрей Сугарев (Андре Сугар) е роден на 10 април 1947 г. в София. Още 14-годишен участва в конкурси за млади художници и получава редица награди. След завършване на Художествената гимназия в София, Андрей постъпва в Националната художествена академия, където се насочва към монументалната декоративна живопис. Дипломира се през 1973 г., като за този период свидетелстват множество проекти и реализации на стенни украси. През 1977 г. Андрей заминава за Париж, където за него започва нов период на творчество, изпълнен с ентусиазъм и предизвикателства. Трите му самостоятелни изложби и множество участия ... |
|
Емил Верхарн (1855 - 1916) е белгийски поет, който е пишел на френски език, както и един от основоположниците на направлението на символизма. Гъвкавото слово на този белгиец е будило възхищение в не един от великите му съвременници, сред които могат да се откроят: Райнер Мария Рилке , Андре Жид, Морис Метерлинк, Огюст Роден, Стефан Цвайг , Валерий Брюсов и др. Сред тях се нареждат също Светослав Минков и Гео Милев , като последният лично познава поета, счита го за незаменим свой учител и също се опитва да популяризира творчеството му. Произведенията на Верхарн биват забравени след смъртта му. Много високо оценяван ... |
|
Томът е една представителна антология на френската поезия от XI до XXI век, съставена от един от най-добрите и познавачи у нас."Кадийски си създава две насоки за превод. Руската и френската литературни традиции. И в двете литератури, без оглед дали се занимава със стари или с нови автори, той търси експресивни творци, търси трудни поетически текстове, които винаги искат от преводача да бъде всеоръжие. Кадийски обича работата в трудните стилистични пластове, където човек е покорен от шемета на експресията, където думата е мисъл, но и вопъл, понятие, но и призивен вик. Той обича полифонията в поезията и успоредно с ... |
|
От "Осанна!" до "Разпни го!". ... Открития, открития... Но те са само върхът на археологията, преди това има къртовска работа, разкопки, изследвания, познания, дирения... За всички тях разказва проф. Николай Овчаров в книгата "Археолог" - компедиум на големите имена в световната и българската археология. Книга за пример: как мечтата се превръща в реалност, как неуспехите не са повод за униние, а за ново, още по-въодушевено начало. Прочетете непременно "Археолог", само така ще разберете истинската ценност на археологическите открития. И високата стойност на археолозите, които ги ... |
|
"Някога, много отдавна, в Аахен решили да построят църква. Събрали пари и я почнали. Прокопали основите, изградили стените, подготвили скелета ѝ, половин година се вдигал оглушителен шум от триони, чукове, и секири. Подир шест месеца парите свършили. Обърнали се към поклонниците, сложили калаена съдина пред вратата на църквата, ала в нея попаднали само дребни монети. Какво да правят? Градският съвет се събрал, умувал, водили се разговори, споделяли се мнения, имало консултации. Работниците отказвали да се трудят и тревата, трънаците, бръшлянът и всякакви безочливи растения по руините нападнали новите камъни на ... |
|
Знаменитата студия на Валтер Бенямин (1892 - 1940) "Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост" не е единственият негов текст за еволюцията на медиите и значението им за съвременния човек. В настоящия том са събрани най-представителните му съчинения, разкриващи медийната природа на човешката цивилизация. За разлика от много свои съвременници Бенямин не се интересува от спецификата на различните художествени езици, а от общите принципи, по които човешката психология, технологиите, социалните отношения определят актуалните форми на общуване чрез произведенията на изкуството и ... |