Повдигнете капачетата по страниците на книгата и разгледайте гнездата на различни птици - от мъничкото колибри до розовото фламинго. Вижте как птиците ги строят, как мътят яйцата и как се грижат за малките си. Илюстрации: Стефани Файзер Колман. Книгата е част от поредицата "Погледни под капачето!" на издателство "Фют". ... |
|
|
Виртуалност и реалност, романтично потъване в спомена и неистово препускане след мечтите, белезите от миналото и орбитите на бъдещето, тежки съмнения и нестихващ оптимизъм - всичко това е атмосферата на тази първа стихосбирка на Антоан Антонов. Една порив, потърсил илюзорните виртуални територии в стремежа си към опазване на човешката емоционалност и нужда от взаимност... "Мина Кръст. Разпни ме! - извиках. Защото я няма. Няма те навън. Няма те и вътре. Няма те! Няма те !!" Антоан Антонов ... |
|
|
Завладяващ роман за срама, вината и изкуплението. ... Алис Хагторн е телевизионна водеща, принудена да напусне работата и мъжа си заради секс скандал, в който е замесена. Сигюр Баге е самотен мъж на средна възраст, който се нуждае от домашна помощница, а Алис вижда в това възможност да се впусне в противоположен на досегашния ѝ начин на живот и да се откъсне от всичко, свързващо я с миналото ѝ. Първоначалното ѝ желание да започне начисто прераства в интерес към Баге, който обсебва съзнанието ѝ. Кой обаче е той и каква е неговата история? Двама души, свързани от лъжата и желанието за изкупление. ... |
|
|
Трисекционният календар за 2024 година е с красива фотография на пчелояди в полет - защитен вид птици с многоцветно оперение, обитаващи България. Освен допълнителните отбелязани официални и църковни празници, има и съкращения на държавите, които честват свой празник на дадената дата. Характеристики на календара: 3 тела от 12 листа - на всеки лист по 1 месец (основен, предходен и предстоящ месец); фази на луната; именни дни; църковни празници; официални празници; прозорче с ластици. ... |
|
|
"Нахално честни, красиви - стиховете на Ивайло Добрев са като добре контролирана експлозия. Експлозия в забавен каданс, която връща света към жизнените му основания." Марин Бодаков "Разочарованите са нещастни, но още по-нещастни са разочарованите от разочарованите - разочарованието дори не е тяхно."Ивайло Добрев ... |
|
|
"Първото нещо, което видях в първия ден на 2020 година, беше синя птица. Никога не съм я търсила, защото бях убедена, че тя съществува единствено във въображението на Метерлинк. Но ето я, сама ме намери! Отварям прозореца в ранния час на утрото, поглеждам към дървото отпред и на няколко метра от мен синя птица оправя перушината си. Замрях. Толкова беше невероятна и красива с дълбоко синия си цвят! Като че ли бе излязла направо от морските дълбини. Тя литна, приближи се до прозореца, погледна ме с кръглото си черно око и кацна в тревата пред къщата. Щипна няколко тревички, клъвна нещо, разходи се наперено и литна към ... |
|
|
Една вечер семейството на Даръл - майка му, брат му Лари и сестра му Марго, се е събрало в Лондон и, вкиснато от отвратителния английски климат, упреква писателя за това, че ги е осмял в първата си книга. Всеки твърди, че с другите членове на семейството са се случвали далеч по-забавни неща, които си е заслужавало да бъдат описани. Тогава Даръл им съобщава, че в следващата си книга смята да навакса пропуснатото. Така се ражда "Птици, зверове и роднини", своеобразен "римейк" на "Моето семейство и други животни". Не по-малко смешна от първата, настоящата книга обогатява идиличната картина на ... |
|
|
"Животът е цикъл от смърт и раждане и в тази безкрайност живее душата ми." Нина Желязкова Нина Желязкова е последна година в гимназията. Красива, умна, изключително позитивна, с ярък бунтарски пламък в очите ѝ. Едва ли много от връстниците ѝ могат да се похвалят с нещо подобно, пък и едва ли мечтаят за него. Точно като пролет пременена, Нина успява да събуди у всеки един човек чувство. Да видиш толкова млад и талантлив човек, който държи живота здраво с невинните си ръце, е вдъхновяващо. ... |
|
|
"Хоризонтите в поетичния свят на Цвета Иванова са необятни. Тя вижда света с очи на художник и рисува с думи. Стиховете ѝ са пропити от себепознание и дълбока осъзнатост за света, за (не)преходното в живота и необходимостта да се твори - прозрения, постигнати след затваряне зад очите си, след поглед навътре към себе си... Интересното е, че всичките творби са създадени за по-малко от година, а сякаш за писани цял живот. За краткия си творчески път Цвета Иванова постига невероятна творческа зрялост. Вярвам, че стихосбирката "Църква за птици" ще отвоюва своето място в най-новата ни съвременна лирика.& ... |
|
|
Назоваване Ти ще имаш две имена. Само ти. Като водата. Като ручея и реката. Устните ще изричат едното, а с другото сърцето ми ще те назовава. Ти ще имаш две имена. Само ти. Като снеговея. Първото е когато притихвам в нозете ти, с другото песните за теб ще започвам. Ти ще имаш две имена. Само ти. От пръст и от синева ще ги омеся. Със земното ще те боготворя, а с небесното ще те гледам и в очите ти ще изчезвам. Ти ще имаш две имена. Само ти. Като меда и жилото. С едното ще те любя предано и безмълвно, докато ме убиваш с другото. Сабина Садова ... |
|
|
Томът съдържа избрани стихотворения на един от най-мъжествените и драматични български поети, пиесата "Прокурорът", публицистика, словото на Джагаров, произнесено след връчване на специалната награда за чуждестранна литература на Френската академия; редове от биографията и статии от Св. Игов, Ч. Добрев, Д. Канушев, Л. Левчев|_blank , П. Матев и Иван Гранитски. Пред надписите Тая сутрин на стената, на ледясалата каменна стена, аз прочетох десет имена. Десет песни чух. Десет погледа почувствах в мене. Десет знамена Видях развени, тая сутрин. Дълго аз стоях пред тях, дълго не посмях да се подпиша. Георги ... |
|
|
Жените от семейство Санбернар са живели в Морн Мари, къщата на върха на хълм извън Порт Анджелис, от поколения. Изградена от останките на плантация, която е поробила техните предци, тя се превръща в дом на род, свързан с нещо повече от кръвта. По една жена във всяко поколение е отговорна за преминаването на душите на мъртвите от града в отвъдното. Но връзката на Йеджиде с майка ѝ, Петронела, винаги е била пропита от гняв и пренебрежение, които Петронела упорито носи и на смъртния си одър, оставяйки Йеджиде неподготвена да изпълни съдбата си. Междувременно, Даруин расте в провинцията с благочестивата си майка ... |
