Спомените на Габриел Гарсия Маркес представени в книгата му "Да живееш, за да го разказваш". "В интернет от години шестват най-различни преводи на книгата: "Живея, за да разказвам", "Живот за разказване" и други. Никой от тях обаче не предава точно наслова на творбата, а ние винаги сме ценяли най-вече верността и точността на превода, па бил той и на едно заглавие. В случая особената дума е "contarla", която означава "да го разказваш“ ("да разказваш" е "contar") - живота си, това, което живееш. Затова преведохме заглавието както е написано от автора. ... |
|
|
Книгата е продължение на "Стъклените деца". ... Най-напред Аладин видя само себе си в огледалото. После погледна още веднъж и почувства, че сърцето му спира. Зад него стоеше момчето с късите панталони, което бе мярнал в града - Аладин изкрещя. Лампата на тавана угасна и всичко потъна в мрак... Едно тайнствено момче в къси панталони посред зима обикаля наоколо. Когато Аладин се опитва да го заговори, то изчезва бързо, без да каже и дума. И се отдалечава в снега, без да оставя следи. Кое е то? От лодката на бегълците в пристанището ли идва? Или е Сребърното момче отпреди сто години, което се опитва да намери ... |
|
|
Камен, Маляка, Пантата, Добролюб... съмнявате ли се, че те са още деца? Че още тичат между блоковете, планират геройски бели, кроят план след план как детството да продължи вечно? И още хвърлят баскетболната топка, онази - от Милано! - към коша, за който са водили своята славна таралежова война. Близо 40 години след първото си издание навярно най-обичаният български детски роман заживява нов живот с корица и илюстрации на Дамян Дамянов. Думите са същите, емоцията е различна. Днешните деца наглед други войни водят. В същността си обаче борбата им е същата - за правото да бъдат свободни, да градят живота си така, както им ... |
|
|
Аз, Благоденствие, Блясък, Бъдеще, Вдъхновение, Взаимност, Градина, Дом, Избор, Изкуство, Истина, Осъществяване, Празник, Светлина, Страст, Удоволствие, Утопия, Ценност... 100 думи, чрез които изявеният френски учен, изследовател на Спиноза и професор по философия в Сорбоната Робер Мисраи (роден през 1926 г.) размишлява за щастието, за неговата същност и значение, за начините да бъде уловено и за препятствията, които трябва да се превъзмогнат. Автор на десетки трудове, посветени на щастието, Мисраи разглежда човешкия живот като разгръщане на желание, или, по-конкретно, на някакъв замисъл. Така всеки би могъл да стане ... |
|
|
София, 1943. Преписана на съвременен български от Николай Иванов Колев . ... "Обикновено се говори и то не само от по-непросветени, но и от образовани среди, че след падането на България под турско робство българите прекарали 400 години дълбок сън и едва когато се родил Отец Паисий, той като по чудо с историята си събужда народа от сън, който се възражда, вдига три-четири въстания и добива отново свободата си. Така се преподава дори на учениците от гимназията, но това са абсолютно неверни и погрешни схващания - срамни за народа и името ни. Ако българският народ беше прекарал 400 години в сън, никога не би се ... |
|
|
С помощта на нестандартния ракурс и чрез искрено изповядваната си "пристрастност" Добромир Славчев успява не само да скицира най-важните етапи в жизнения път на маестро Вили Казасян, но и да провокира читателите - да ги накара да почувстват сами обаянието и уникалността на този безкрайно талантлив, харизматичен и обичан от всички прекрасен човек. "Да обичаш Вили Казасян" е заглавие, което казва достатъчно. Всъщност в тази книга, както и при всички останали на този автор, не само заглавията, а и наименованията на отделните части съдържащи се в тях, носят своето послание. Идеята на Добромир Славчев да ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
Зимата пристига в планинското селце Порвенир и донася със себе си лоша новина. Заради липса на писма пощенската служба ще бъде закрита, а персоналът - преместен. Есемесите, електронните писма и чатовете са спечелили още една битка за модернизация на живота. Сара - единствената пощаджийка в селото, се е родила и живее там с трите си момчета. Прекарва много часове със съседката си Роза - жена на осемдесет години, която е готова на всичко, за да ѝ помогне. Но какво може да направи една старица, за да спаси Сара? Нещо толкова обикновено като това да напише писмо, пазено в сърцето ѝ цели шейсет години. А когато ... |
|
|
Българите в Западните покрайнини са част от нас. Плът от българската плът, кръв от българската кръв, те носят в сърцата си българския дух, ценностите и копнежите български. Налага се да го кажа - носят ги по-достойно от нас, свободните българи. Носят ги с онова достойнство, което може да се роди само от липсите и страданията, което се крепи на отстояването: въпреки насилието, въпреки всички форми на натиск, въпреки всичко. Те не са емигранти, не са напуснали родината си по своя воля. Оказали са се откъснати от нея, захвърлени в чужда и враждебна среда. Търсили са свободата си - със слово, с непримиримост, понякога и с ... |
|
|
Педагогическият метод на Мария Монтесори се опира на схващането, че детето развива своята интелигентност чрез сетивата и че преминава през "периоди на чувствителност", по време на които мобилизира цялата си енергия, за да открие и усвои дадено умение. Чувствителният период за писането и четенето започва малко преди тригодишната му възраст и продължава до шестата му година. Предлагайки на вашето дете през този изключително важен период разнообразни игрови занимания, като правите сами лесните за изработване сетивни помагала и създавате около детето спокойна атмосфера, вие му давате ключовете към усвояването на ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание на фундаменталния труд на американския египтолог Джеймс Х. Брестед. ... Вече два века загадките около историята и културата на Древен Египет занимават любопитството и въображението на изследователи, учени и обикновени хора, представители на нашата, т. нар Западна цивилизация. Постоянно нарастващият брой на онези, които посещават долината на Нил всяка поредна зима, дори сам по себе си е фактор, който изглежда ще повлияе върху съвременния интерес към историята на Египет. Но освен тези наистина щастливи пътешественици, има още един кръг от хора, които започват да си дават сметка за ... |
|
|
"... Казват, че всеки човек си има някаква дарба, някакъв талант, само че при много хора този талант си остава неоткрит. А също пък казват, че при гените било един процент гениалност и талант и деветдесет и девет процента труд. Само че забравят да допълнят, че именно този един процент дърпа като локомотив деветдесет и деветте процента труд. С други думи талантът те кара да работиш и да се самоусъвършенстваш, а ако нямаш талант, ако нямаш мерак за нещо, няма въобще да се захванеш да го правиш. Ама пък и е извинение за някои човеци, значи, не бил открил къде е е талантът и нямал мерак за нищо, затова и нищо не подхваща. ... |
