Борба В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде... На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: Богат е, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи. Христо Ботев Стихотворението Борба е публикувано частично за пръв път във в. Дума на българските емигранти през 1871. ... |
|
|
Избрано за вас! ... Биографичен роман за венецианския ренесансов художник Тинторето (1518 - 1594). Тинторето умира и в последните 15 дни разказва живота си. Печели войната не онзи, който печели битка - а онзи, който живее един ден повече от врага си. Във Венеция, към края на XVI век. Якомо Робусти - известен още като Тинторето, италиански живописец, един от най-талантливите представители на венецианската школа и последният голям художник на Италианския ренесанс, защитава постиженията си с всички възможни средства. Той процъфтява независимо от конкуренцията, заплахите за побой и измамата като начин на живот, като ... |
|
|
"Признавам си обаче, че старостта навежда човеците към земята, а тя е черна; светлината и ведрото небе са нагоре, нависоко." ... "Така живях. 85 стъпки от люлката" е опит за автобиография, по думите на своя автор. Изкрачил битието си, той слага равенството на формулата на живота, за да отчете резултата от всички плюсове и минуси. А той никак не е лош. Авторът започва разказа с дните си с "бревчетата" по пасищата на Долна Бяла речка; описва съселяните си, събитията покрай Девети, които не отминават и неговия край, пътя си от поляната с напластеното сено, през училищната и студентската скамейка ... |
|
|
"Когато варварският азиатец потопи българската държава в кръвта на народа ѝ и го превърна в безправен роб, без право на човешки живот, на имот, на чест, когато народът ни се мяташе насам-натам в 105 въстания, правейки неуспешни опити да се освободи, родината ни позна много знайни и незнайни герои, но един от тях изгоря с такава мощ и блясък, че както тогава, така и днес никое свободолюбиво сърце не може да го забрави! Ние честваме Христо Ботйов по най-различни начини и с времето символът се превръща в ритуал, ритуал на светец, който запазва форма, но почва да бледнее със съдържанието си, дотолкова, че днес ... |
|
|
"Страсти и скандали в Царска България" е сред най-шумните и търсени книги на литературния историк д-р Петър Величков ."Исках да разровя непознати пластове от душевността на българите по време на Третото българско царство и да ги покажа такива, каквито са били. Ако фаталната и необяснима сила на онова, което е имало да се случи, развълнува читателя, какво по-хубаво от това? Автентичните истории разказват за горещите страсти и лютите скандали, които разтърсват Третото българско царство. Защо Фердинанд трепери от сянката на Батенберг, как нимфоманка сваля от власт Стефан Стамболов , защо Алеко Константинов ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... Предговор от акад. Петър Динеков Обяснение на остарелите и непознати думи Биографична справка Христо Ботев в спомените на своите съвременници Български писатели и критици за творчеството на Христо Ботев Статии от проф. д-р Никола Георгиев и доц. д-р Николай Чернокожев за творчеството на Христо Ботев Отговаря на държавните образователни изисквания на МОН ... |
|
|
В книгата са събрани три от най-вълнуващите произведения на известната писателка - "Докато смъртта ни раздели", "Кратката вечност на Алма М." и "Флориада". С всяка новела, Леа Коен ни въвежда в тайнствения свят на любовната интимност, на най-съкровените изживявания в любовта, които дори смъртта не може да покруси. През годините, емблематичните разкази се радват на голям читателски интерес и са преиздавани няколко пъти, но за първи път са обединени в едно издание. "Докато смъртта ни раздели" е автофикция, която писателката е посветила на любим мъж, покосен внезапно от смъртта." ... |
|
|
Лятото е времето на любовта. Любовта може да е възкръснала с пролетта, ако има пролет в живота, но е толкова красиво да не я свързваме с нищо практично - любовта е все пак толкова неподвластна на нищо, толкова волна, и затова - красива. За лятото и любовта се говори в новия роман на Йордан Костурков . Разказва ни с думите на главния герой Атанас - млад мъж, изпълнен с воля за живот, за успех, за щастие, за победа, един съвременен Йожен Растиняк. В наситеното темпо в началото на лятото той се сблъсква със съдбата на свои близки и приятели - Андрей и Маргарита, Мартин и Сашо, Евгения, - университетски професори, творци, ... |
|
|
"He от вчера Роман Кисьов отдава огромно символно значение на епитафията, възприемана от него като откриване на път към живота след смъртта, на път към възкресението посредством присъединяването към Вожда на Силите на Светлината. Сега, от висините на натрупаната мъдрост, в поредната разтърсваща сетивата ни поетична книга Епитафии, Спасеният осъзнава, че ковчегът, който го очаква, е Ноев. Всеки от камъните в поетичната гробница - неизвестното място, в което и смъртта е смъртна, разказва притча - от потъналия в мрака почитател на суетата в живота, загърбил правдата на Вечния Живот, до Откривателя на Вечната и Святата ... |
|
|
"Проблемът Лора - Яворов, на пръв поглед сензационен, не може да бъде отминат, без да се доизучи и дообясни, тъй като е свързан с участта на един голям поет, загинал в разцвета на творческите си сили. Това, че не само широката публика, но и хора на изкуството и науката се занимават от дълго време с него, ни кара да се убедим, че в тая незабравена и за мнозина още забулена история има превес не толкова сензацията, колкото разгадката на една тъмна, неизяснена човешка трагедия... Интересът към живота и творчеството на Яворов е всеобхватен и неспиращ. Той все повече се увеличава и ще продължава да съществува, докато има ... |
|
|
"Това зад мене расте, удължава се като сянка; това пред мен се изплъзва като риба от ръцете ми. Само острието на ума още ме брани и наранява, държи ме насила будна, крепи на върха си моя дъх, моя дух. Отиват си едно по едно сетивата - но умът ще затръшне последен вратата!" Станка Пенчева ... |
|
|
"Надявам се, че този мой обратен поглед не е само старческо бягство от тъгата на днешния ден. Може би той е опит да разбера нещо за себе си и за моето поколение. Мисля си: оня вечен въпрос на човечеството - "Кои сме, откъде идваме, накъде отиваме" - си задава поне веднъж в живота и всеки отделен човек. Тази книга е опит да отговоря на моето "Откъде Идвам"... Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: "Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб." Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот - това е вече друга тема. Ще кажа ... |
