"И ако някъде има друг, който се чувства достатъчно луд, за да стане писател, бих му казал, давай, плюй в окото на слънцето, удряй по клавишите, това е най-добрата възможност, вековете имат нужда от помощ, човешкият род плаче за светлина и риск и смях. Дай му ги. Има достатъчно думи за всички ни." Чарлс Буковски ... |
|
|
"През първата половина на 90-те Ирина Баткова се появи сред кипящата от експериментаторска енергия, но кажи-речи езотерична млада поетическа съобщност с две книги ("Обърнатите катедрали", 1993 и "Рунически знаци", 1996), които поразиха читателите си със съвършената си графична прецизност, с преднамерената йероглифна застиналост на едно писане, което се доближава в процедурите си до рисуването – до онова рисуване обаче, в което магическото и ритуалното е същественото и с което пещерните хора са хвърляли мрежите си върху душите на издебваните с други мрежи тела на животните. Отправяйки това иронично ... |
|
|
Книгата е спечелила проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране на книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания. Издава се в подкрепа на кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 година. „Дневник на Корабокрушенеца“ е последната, девета книга от едноименния роман в стихове, както авторът сам определя завършения, според него, поетически корпус на лириката му, писана и публикувана от 1981 г. насам. В този смисъл „Дневник на Корабокрушенеца“ е антология от една по-голяма антология, ако разбираме лирическото творчество в смисъла, който му определят класици като Бодлер и Блок с ... |
|
|
"Имаше някога (а понякога го има и сега) едно разбиране за поезията, че след като е лирика, трябва да е тъжна, меланхолна, все едно е вдовица с посивели коси под черна забрадка. Слава Богу, този невнятно отгде явил се маниер, днес сякаш потъва в забвение - поезията продължава да е съприкосновение с вечното, но съприкосновение ведро, играещо, лудуващо. Което не го прави лекомислено, напротив - тази книга предлага на читателя да погледне живота с по-други очи, не само с материалните. Тук е същността и на поетичните вдъхновения на Ана–Мария Герасимова: с бистър и закачлив поглед, тя кани връстниците си, а и всички ... |
|
|
Концептуален проект. Илюстрации: Александра Георгиева. ... Гост-автори: Галин Стоев, Гергана Тодева, Димитър Николов, Иван Димитров, Илиян Любомиров, Калоян Праматаров, Маргита Гошева, Мариан Бозуков, Марий Росен, Мартин Колев, Радослав Чичев, Стефан Иванов, Стефан Икога, Ясен Василев Какво се крие в спомените? Те ли търсят теб, или ти търсиш тях? Кой участва в спомените - лица от миналото или хора от настоящото? Една прелюдия към свят, лутащ се между реалност и фантазия. Илюстрациите на младата художника Александра Георгиева и еклектичните текстове на режисьора Димитрис Георгиев ще ви накарат да изживеете най- ... |
|
|
Избрани есета, писма и поезия. Книгата е част от поредицата "Магика" на издателство "Изток - Запад". ... Х. Ф. Лъвкрафт (1890 - 1937), най-важният американски автор на свръхестествени истории след Едгар По, е оказал неизмеримо влияние върху литературата на ужаса през последните десетилетия. Въпреки че днес е известен предимно със свръхестествената си белетристика, той създава и редица интересни стихове и есета. Настоящият том представя на българските читатели 12 от най-добрите му стихотворения и 3 от най-прочутите му есета. В първото от тях, дало заглавието на целия сборник, Лъвкрафт прави ... |
|
|
"Основният сюжет в тази книга е търсенето на Любовта с главно Л. Любовта се скита през различни европейски градове. Тя живее и гори в София, Братислава, Прага, Берлин, Брюксел, Лондон и Букурещ. Тя прелита през различни езици, книги, истински и измислени истории. Тя бива въплътена в много и най-различни души и тела. Понякога бива изстудявана до точката на замръзване. Друг път бива нажежавана до точката на кипене. Но накрая бива намерена, за да ни се яви в пълния си блясък - светла и пречистена, като розово слънце." Иван Христов "Димана Иванова се отличава не толкова с техниката си на писане, колкото с ... |
|
|
Книгата събира изцяло три стихосбирки на Пламен Дойнов - "Балът на тираните" (2016), "София Берлин" (2012) и "Истински истории" (2000) и избира отделни стихотворения и поеми от "Висящите градини на България" (1997), "Любовникът и Маестрото" (1993) и "Post Festum" (1992), както и няколко най-ранни стихотворения. Тя може да бъде четена и като първата лична антология на Пламен Дойнов - карта за индивидуален лирически свят, начертана върху ценностния хребет на годините от началото на ХХІ век. ... |
|
|
„С една шепа букви всичко може да се напише, всичко може да се премълчи. И нищо няма да е съвсем каквото е било...” Така започва тази стихосбирка. И още първият цикъл „Малки амнезии” залага върху тази тънка игра между написано и премълчано, между случайността на буквата и предопределеността на смисъла. "Ако трябва да избера една дума, за да назова тази книга, бих избрал думата шепнеща. Шепотът не е непременно меланхолия, умора и отсъствие на страст. Поне тук не е така. В шепнещия глас, който идва от тези стихотворения, има тайнство, болезненост, но и едно особено чувство за спасение. Подозирам, че то се ражда тъкмо ... |
|
|
Чувствай ме - едно литературно бижу с нови мотивиращи и вдъхновяващи текстове. "С тази книга Силвия подарява любов - чиста, фина, жива, истинска. Почувствате ли красотата на сърцата си, ще можете да чувствате красотата във всяко друго сърце. Наслаждавайте ѝ се. Светът е просто ваше отражение и винаги връща към вас онова, което вие давате на себе си.""Обичам книгите на Силвия ! Винаги ми дават отговори, на въпросите блуждаещи в главата ми. В моменти на спадове и ментални дупки, това е най-добрият лек за душата ми.""Една малка книжка с голям смисъл. Една книжка олицетворение на човешкото ... |
|
|
Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ... |
|
|
"Все още много Ерос, все още съвсем малко Танатос. Ту плътен и материален щрих, ту екстатичен възклик на душата. Поезия на удивлението от света. Илиян Любомиров. С хищната наблюдателност на поетичния талант. С дарбата да улови мига, да трансформира реалността в метафора, да превърне сетивния образ на жената във всемирна вселюбов. Обичам този поет на Лятото. Връща ми празника на Битието." Недялко Славов "Харесвам писането на Илиян. Лекота, надмогваща лекотата. Удоволствие от възможната лекота на битието. Навсякъде удоволствие: писането; думите са можене; любовта е неопасно лятна... Щастливост в чакането, ... |
