Как да започнеш нова глава в живота си, когато все още те преследват кошмарите от предишната? Може ли жаркото слънце и топлата морска вода да измият раните от миналото? Преди година и половина съпругът на Есен Дивач изчезва. Отчаяните ѝ опити да открие какво се е случило с него, удрят на камък. Не е минал ден, без тя да се тормози, да говори с детективи и да рови в интернет за следи. А в това време децата ѝ трябва да се справят сами със загубата на баща си. Идва лятото и Есен, заедно със седемнайсетгодишната Тейлър и шестнайсетгодишния Кейдън, отиват на гости при баба им, която има книжарница в крайбрежно ... |
|
|
"В Атлантида, част от образованието било - общуване с цветя, приятелство с птици, общуване със зверове, долавяне на скритият живот в камъните и други потайни неща на земята. За толтеките чувството за вина и самоосъждане са били непознати. В материалните неща енергията е невидима, но реална - тя крепи материята. Атлантската мъдрост сияе в сърцето на мрака. Атлантската мъдрост е орел в ефира на небесата. Атлантската мъдрост е храм на орела. Атлантската мъдрост е вкусила безкрая. Атлантската мъдрост никога не умира, защото е зърнала орела. Атлантските жреци са смутили мрака. Те са били угроза за тъмния свят. В ... |
|
|
"Светла носталгия за едно порастване и малко тъжната ирония на вече порасналия - такива са историите, събрани в тази книга. С тайните сили на носталгията можеш да видиш, че очите на баба ти върху черно-бялата снимка от други времена са зелени, растящият може да напише писмо на Анджела Дейвис (да го спаси от лекарката, която всеки ден му бие инжекции), после да попадне в ръцете на учителите (които си мислят, че от тях няма по-умни на този свят, поне докато си в ръцете им), а порасналият опрощава всичко това. Така в Трева и звезди спомените за порастването се превръщат в разкази. Добри разкази." Христо ... |
|
|
Малки философски съчинения. ... "Шопенхауер е действителен човеконенавистник - не мним, а истински. Неговата омраза към човека не е поза, а мироглед. Тя обхваща както човечеството като цяло, тъй и неговите национални подразделения. Англичаните са завършени лицемери, италианците - съвършени безсрамници, американците - пошли. за французите: в другите части на света има маймуни, а в Европа: французи. Антисемитизмът на Шопенхауер е направо свиреп, но не е пощадена и собствената му нация - немците нямат нито срам, нито съвест, но затова пък разполагат в изобилие с глупост. "Всяка нация се подиграва на другите и ... |
|
|
"Със стиховете на Калин Михайлов няма как да се любуваме на метафори, нито сме заставяни да разгадаваме многопластови символи. Ритъмът и римата - когато я има - носят прецизно премерена юзда. Целият поетически арсенал е впрегнат да свидетелства, че не той е целта, не в него е самостойната красота на споделеното слово. Верен на кредото си, в Две години - два дена авторът продължава да търси пределната искреност, с която да изрази и дълго натежавали, и спонтанни прозрения. Над вселената властва смъртта, но всяко вдишване ражда недоумение и обновява трепета, защото човек знае и вярва, че мракът не е вечен." Камен ... |
|
|
Стихотворения ... Станислава Станоева е родена в Пловдив. Автор е на стихосбирките "Смъртта на палача" (1999), "Полет в камъка" (2003) и "Градове и други острови" (2009). Стиховете й са включени в български и международни поетични сборници, издадени в София, Истанбул и Лондон. Член е на Поетическа академия "Добромир Тонев" и на Дружество на пловдивските писатели. "Защо "Теория на всичко"? И дали такава теория, която да обясни съществуването и движението на най-малката частица и на най-голямата сила или планета, въобще е възможна? В науката почти са стигнали до ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". Световната поетична класика ... Стиховете на Нобеловия лауреат Георгиос Сеферис са предложени на читателя в блестящия превод на Стефан Гечев. Сеферис променя реалността в една нова "надреална" действителност. Четенето на неговите стихове се превръща в лично преживяване, което възбужда у читателя най-чисти емоции и дълбоки размисли. "Ние, които тръгнахме за това поколение, Гледахме почупените статуи, Забравихме се и си казахме, Че животът не изчезва толкоз лесно, Че смъртта има неизследвани пътеки И своя ... |
|
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
|
Трето издание. ... "Една празнина в областта на нашите хуманитарни науки досега стоеше незапълнена: цялостно изложение на бита и наследената от векове култура, в които е проявен творческият гений на българския народ. Публикациите и събраните материали в това отношение, освен че са непълни и несистемни, но са и твърде разхвърляни по разни периодически и непериодически наши и чужди издания, както и в архивите на Етнографския институт и музей при Българската академия на науките. В настоящото издание са нанесени много допълнителни и редица редакционни промени. На първо място книгата е снабдена с подробен раздел за ... |
|
|
Първата кръв, която ще се пролее, ще е в света на смъртните! Въстанието на Седемте града е потушено. Ша’ик е мъртва. Останала е една последна въстаническа сила, окопана в град Ю’Гатан и под фанатичното командване на Леоман от клана Флейлс (Вършачите). Възможната предстояща обсада на древната крепост безпокои изтощената от битки Четиринадесета армия на Малаз. Но другаде сили на много по-грандиозен конфликт правят началните си ходове. Сакатият бог е получил място в пантеона, назрява схизма и трябва да се изберат страни. Каквото и да реши всеки от боговете, основните правила са променени невъзвратимо и ужасяващо и първата ... |
|
|
"Кеносис" е отказът от всичко, намаляването на живота, изтощаването до смърт. Това е процес на себеизпразване, самоизчерпване, себеотнемане, то е протяжното изтощаване на смисъла, призивът обезслави се. "Кеносис" е и точката, в която залозите са празни и нищо не може да се промени. Който претърпи този момент, без пустото в себе си да зарази пустотата навън, може да види как времената се преобръщат. "Кеносис" е опразване на високите редове, при което те остават високи, но празни. Прозрачни, без съдържание, те са вече чист жест с облик на послушание: остави се и се оставям. Метафизично късо ... |
|
|
Тя рискува всичко, за да спаси кралството си. Но бъдещето на короната все още е застрашено... До неотдавна мечтата на Нор е била да опознае Илара - тайнственото кралство на сушата, съвсем различно от родната ѝ Вариния сред безбрежната океанска шир! Съдбата я отвежда там, за да заеме мястото на близначката си и да се омъжи за коравосърдечния принц на Илара, ала Нор копнее единствено да се завърне вкъщи при любимите си хора. Желанието ѝ се сбъдва след множество опасни перипетии и още по-опасни дворцови интриги в столицата на Илара, разположена дълбоко в планинските недра. Но връщайки се във Вариния, ... |
