"Смисълът на живота сам по себе си е процесът." Практики за пренастройване на ума към спокойствие, яснота и радост. Много от нас копнеят за вътрешно спокойствие, лекота, радост и цел. Опитваме медитация, но сме твърде напрегнати или осъждаме себе си, че не успяваме да изпразним ума си (сякаш някой някога би могъл). Живеем в състояние, в което се чувстваме недостатъчно добри. Оказва се, че сме устроени да бъдем самокритични и негативни. И тази негативност стои на пътя на нашия успех. Можем да променим това! В Добро утро, обичам те международно признатият учен д-р Шона Шапиро съчетава науката за мозъка с ... |
|
|
Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя. Настоящият сборник съдържа 230 стихотворения, повечето от които се издават за първи път на български език."Поезията ѝ е великолепна ... |
|
|
Емигрантите Емигрантите нямат си родина, те са чужди навсякъде. През каквато и държава да преминат, те навсякъде са ничии. Често в нощите болка ги налегне - спомен по пристанище едно. И тогава търсят своя град крайбрежен със очи от скръб нежалени. Вечер в кръчми в чаши със червено вино пеят песни забравени. В тях прелива мъката им по Родина и за близки там оставени... А на утрото във градовете чужди, тръгват да спечелят с тежък труд. Тъй лекуват раните незаздравели, емигранти - несретници. Мария Стоянова В допълнение към стиховете от книгата "Добро утро, живот. Поезия" ще откриете и песните на ... |
|
|
Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
"Забързани в делника крачим и сякаш по пътя губим част от сетивата си за красивото и ценностното в живота. Финансовите ни проблеми правят кожата на душата ни груба и непропусклива за светлината. Бързаме и погледът ни не улавя какво се случва около нас: изгреви, залези, ромон на поточе, птици в полет, красив жест, цъфнала вишня..." От автора В своята трета книга, Валентин Кабакчиев с изострени сетива иска да ни покаже красивото, романтичното, възвишеното. Поетичните му творби носят дълбочина и насоки, които могат да ни извисят над ежедневието ни; лъхат богати и силно натоварени чувства, които ни карат да се ... |
|
|
"В един преломен момент на пълна загуба на тъй нареченото ми съществуване (защото си давам сметка, че просто съм съществувала като един робот) дойде момента на осъзнаване. За което съм благодарна, че животът ми поднесе тези големи загуби, но и ми даде любов, спокойствие, вяра и върна писането при мен. Представям този малък сборник от емоции написани през първите ми години на нов живот. Живот, пълен с любов, мъка, еуфория и тъга. Живот, пълен с живот." Дани В ... |
|
|
Пламен Панчев ни поднася най-доброто от излезлите му до сега стихосбирки. Тук са и поемите "След теб" и "Тревожен хляб". Лирично песенен като изказ, поетът вълнува с постоянните теми за любовта, за съдбата на твореца, за гражданската му позиция. "Но жив съм аз! На всяка крачка! Над всеки миг хипертоничен! Един случаен Пламен Панчев узрял до край да те обича!" ... |
|
|
Накрая След бездиханния живот и бездиханната любов, под призрачния небосвод с металносребърен обков прииждат морните вълни на моите последни дни. Затънал съм до гуша в тях, но, Боже мой, не ме е страх! Обичах и обичан бях - благодаря ти, че живях... Петър Анастасов Петър Анастасов (1942 - 2023) е един от най-уважаваните български поети. В своето творчество той изследва темите за родното, интимното, уютното, за приятелството и любовта - отдадена, но и загадъчна. Негови пиеси са поставяни на театралните сцени в цялата страна, а по сценариите му са заснети няколко телевизионни новели. В настоящото издание са побрани ... |
|
|
"Скъпи четвъртокласници, Вие вече държите в ръцете си читанката за 4. клас - последната за този етап от вашето образование. В следващите класове ще имате нови и различни учебници. Те ще продължат да ви въвеждат в света на литературата и в големия свят на живота. Надяваме се, че с чувство на любов, гордост и признание ще помните малките читанки с пъстрите и весели картинки, със стихчетата и приказките, по които сричахте и се научихте да четете и да мислите, с трудните задачи, които в края на годината може би ще ви изглеждат смешно лесни. В сърцата ви ще остане завинаги милият и скъп спомен за тях - за първите ... |
|
|
Той се страхува, че тя няма да остане. Тя се страхува, че никога няма да си тръгне. Последното място, на което градското момиче Сесили Кенеди си представя, че ще се озове, е затънтено ранчо в Западна Канада. Нуждата от закрила от съпруга ѝ обаче, който я подлага на насилие от години, я отвежда именно там. Сесили не е подготвена за усиления труд и забавеното темпо на живот, а още по-малко за вечно намръщения си шеф Остин Уелс. Той е груб, но и неимоверно привлекателен и не спира да ѝ изпраща смесени сигнали. Всъщност ненавижда ли я или я желае? Остин е убеден, че градското момче няма да се задържи дълго в ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин. Да пие като Хемингуей. Да чука като Буковски. И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, да ... |
