България през мандата на президента Петър Стоянов. ... Йордан Василев, роден на 26 септември 1935 г., е литератор и критик. Един от основателите на политическа партия СДС, депутат в 7. ВНС и 36. ОНС. Основател и първи главен редактор на вестник "Демокрация". "Дори днес Петър Стоянов се намира в незавидна ситуация: представителите на левицата имат всички основания да не го обичат, защото той никога не е криел антикомунистическите си произход и възгледи... и май единствен от изявените български политици не е бил член на БКП. Днешните "десни" пък, въпреки че се отнасят към него уж с респект, се ... |
|
|
И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. ... |
|
|
В тази книга Иван Гарелов е събрал своите най-значими статии и коментари, публикувани в българския печат от 1989 г. до края на 2016 г. Материалите отразяват някои от най-важните събития от историята на българския преход и припомнят думите и делата на политици, които и днес са част от управлението на страната. В "Ще ни побъркат" Иван Гарелов пише по теми като новата Студена война, бежанците, кризата в Гърция, войните в Близкия изток, политическите игри в България през годините, възхода на популизма и национализма, терористичните атентати в Европа и в България, съдебната система, кризата в дясното и свободата на ... |
|
|
Във втората книга от своите Свидетелства за прехода, Иван Костов разкрива причините за застоя, настъпил в реформите в България в началото на новия век. Той разказва за тези политически събития и лица от периода 2000 - 2009 г., които продължават да оказват голямо влияние върху обществото ни и до днес. Разкрива овладяването на държавата от мафията, използването на прокуратурата за политически цели, спирането на реформите в администрацията, армията, МВР и службите. Анализира фактите, показващи финансови машинации, ощетили държавата, скандалите при замяната на българския външен дълг и приватизацията на БТК. Показва така ... |
|
|
Хлапета е книга за порастването. Книга за началото и края на детството, когато всеки сам се учи да бъде. В нея има смешни разговори между майка и син до навършване на седемгодишната му възраст. Но - и тъжни разкази за едно отминало детство, това на майката. В книгата се събират различни времена - настояще и минало, предхождани от предвремието на чужди животи и следхождани от безвремието на едно вечно сега. Разказите са напълно автентични и героите са явяват с биографичните си имена. Затова всички прилики с действителни лица и събития не са случайни, а - съвсем преднамерени. Художествената страна на текстовете е в стила, ... |
|
|
Сборник разкази, буфо пиеса и други текстове. ... Живко Желев познава добре кухнята на електронните медии, затова с лекота се ориентира в задкулисието на официалните новини. Главната новина в публицистичните му текстове и ироничната проза, събрани в тази книга, е: всъщност нищо особено не се е случило у нас през годините след промяната. В написаното от него преди повече от десетилетие съзираме днешните актуални хроники, което идва да ни покаже безпощадно, че щом не сме проумели миналото си, то ще ни повтаря."Саркастичните текстове в тази книга се прицелват в политическия и стопански живот в началото на XXI век в ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Прозорецът на Овертон" или "Залезът на демокрацията" - базиран на разсекретени правителствено документи. Художествено откровение за заплаха, която не е художествена измислица. Поради големия читателски интерес: второ допълнено издание. ... "Прозорецът на Овертон" е манипулативна техника, замислена да контролира живота, законите и бъдещето на всяка държава. Тя е начин за проследяване и тотално преобръщане на обществените нагласи. Така управляващите подменят актуалните теми на деня, неусетно легализират абсурдни идеи и държат в подчинение своите избиратели. Вече години наред... За ... |
|
|
Реална утопия. ... Германия е по-демократична, отколкото в миналото, особено след като през 1990 г. конституцията се наложи и в провинциите на провалилата се ГДР. Обаче Германия не е демокрация! Осъществен е изборният принцип, но само дотолкова, че да не застрашава партийната олигархия. Това се постига с помощта на пропорционалната избирателна система с бариерата от пет процента, която сега ще бъде въведена в целия Европейски съюз. Свободните избори трябва да дадат шанс в парламента да попаднат хора, които са достойни за великата задача да представляват народа в процеса на законотворчество. На другия полюс са ... |
|
|
Някои може би ще решат, че тази книга заслужава аутодафе. Други вероятно биха поискали да направят същото с нея, но заедно с автора. Това би означавало само едно - че стрелите на неговия присмех са попаднали право в целта. А тя, целта, се състои от всички онези, определящи себе си като политическа класа, изплувала след десетоноемврийския преврат. "Няма нищо по-убийсвено от смеха и от близнака му, присмеха, известен още под името сатира - пише авторът Георги Куфов. - Деспотите от всички времена са бягали от смеха като от чума." Никой не е пощаден от оръдейните залпове на неговите памфлети - депутати, министри, ... |
|
|
Тази книга се опитва да отговори на въпроса "Как мафията открадна България?". Тя е последната от трилогията, включваща "Зад завесата на соца" и "Зад завесата на прехода". Първите две книги разказват какво според автора се случи на всички нас, българите, на театралните сцени на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да обясни защо то стана по най-лошия възможен начин. Как вместо да се превърнем в "Швейцария на Балканите", за която мечтаеха възторжените площади, се сринахме до бананова република? ... |
|
|
Една друга история на преходното време. Отърсвайки се от не-свободата, ние не влязохме в демокрацията, просто излязохме от обсега на произвола. Мнозина приеха свободата като лично консумативно благо. Но тя изискваше много последователни и колективни усилия и щеше да бъде такава, каквато я направим. За това ни липсваше както собствен опит, така и познание за смисъла и правилата на демократичната култура. Можеха ли тези липси да бъдат запълнени само от вносен опит и познание, от понятията и принципите, идващи от високата теория? Въпреки безспорния си престиж, високото нормативно познание не ни помагаше да разберем защо ... |
|
|
"В "Интимните неприятели на демокрацията", публикувана във Франция през 2012 г., Цветан Тодоров насочва критичен поглед към съвременната демокрация. Днес тя няма открити врагове, но поражда нежелателни явления, които Тодоров нарича „интимни неприятели“. Сред тях е откроил три: месианство (износ на демокрация със силови средства), ултралиберализъм и популизъм. Тодоров ги проследява аналитично като историк на идеите – в тяхната предистория, еволюция и в многобройните им съвременни форми на проявление... Чужд на духа на отрицанието, критицизмът на Тодоров помага да разбираме по-добре света, в който живеем. И ... |
