"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
|
Главният герой на романа, Исидор Чагин, е мнемонист, човек с феноменална памет, който може да запомни всичко - текст, реч, изображения - и да го възпроизведе точно. Тази способност се превръща за Чагин в тежко изпитание. Той не е в състояние да забравя. Този негов феноменален дар привлича вниманието на КГБ и той става сътрудник на Органите... В романа се сплитат темите за метафизиката на паметта, за покаянието и спасението, за митовете и реалността, за търпението на любовта. Разказът за живота на Чагин се води от четирима разказвачи, познавали го в различни периоди от живота му. В повествованието са вплетени още много ... |
|
|
Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ... |
|
|
"Космос" може да бъде представен като пародия на детективски роман, кратък курс по логика в 9 глави и 150 страници, роман за невъзможността на разказването, типология на хаотичното и безредното, роман за случайното, свръхизобилното и излишното, пътеводител из земни, небесни и словесни констелации и т.н. Приключенията и разследванията на двама млади мъже край Закопане, в Татрите, носят на Гомбрович Международната награда на издателите (1967)."Панорамите се задържаха известно време, след което настъпи нещо ново, напиращо, беше голо, или разбъркано, или пък проблясващо, понякога героично, пропасти, ... |
|
|
Героинята и повествователка на романа, Луиза, е отгледана от леля си, след като майка ѝ е осъдена вместо баща ѝ за извършено от него убийство. Израснала без родители, един ден научава, че майка ѝ е в затвора, и започва да ѝ ходи на свиждане, за да открие колко са чужди една на друга. Не след дълго майка ѝ се самоубива и всяка година баща ѝ под нова самоличност полага по една роза на гроба ѝ. Веднъж Луиза го издебва и се запознава с него. Това преоткриване на баща ѝ, който винаги е бил една химера, не може да не доведе до трагичен край. Карол Давид е родена в Монреал през ... |
|
|
Рикардо Пиля (1941 - 2017) е едно от най-големите имена на аржентинската литература. Писател и литературен критик, той е роден през 1941 г. в Адроге, градче от провинция Буенос Айрес, в семейство на лекар, привърженик на Хуан Перон. През 1955 г., след падането от власт на Перон, бащата става обект на преследване и семейството се премества в Map дел Плата. Пиля учи история в Националния университет в Ла Плата и живее там до 1965 година. По-късно в продължение на десет години работи в различни издателства в Буенос Айрес, ръководи прочутата поредица "Черна серия", която популяризира автори като Хамет и Чандлър. ... |
|
|
Романът "Обабакоак" е награден с най-високите отличия за художествена литература на Испания, сред които и "Националната награда за литература" с награден фонд 20 хиляди евро. Преведен е на над 30 езика. След "Синът на акордеониста", "Обабакоак" е втората книга на Бернардо Ачага на български език. В нея той е събрал множество кратки и по-дълги разкази, обединени около фиктивното баско селище Обаба, където живее едно твърде шарено общество от разбойници, интелектуалци, пастири, идиоти и същества, създадени на основата на суеверни и митологични истории. Ачага свързва различните разкази ... |
|
|
Филип. Средно известен писател на превала на житейския си път. Самотник, интроверт и особняк, изгубил семейството си. Води живот на отшелник в наследствен апартамент, задръстен с вещи. В сърцето на Земун - градец с гордо минало, а днес - бохемско убежище на Белград... Но... пристига слисващо писмо. От някой си Роберт, който известява, че е негов брат от Аржентина, тоест напоследък от Австралия, и изглежда също е писател, или поне литератор... Оттук насетне нищо вече не е както преди. Жестоки тайни излизат на светло. В лавина от откровения, подозрения, страхове и ревност, от състрадание, омраза, милост и безсърдечие всяка ... |
|
|
Лед наш грядущий (1939) е втората по важност (а според някои и първа) творба на О'Нийл. При написването на тази автобиографична пиеса той е повлиян от На дъното на Горки и Дивата патица на Ибсен. Юни 1912 г., долнопробната кръчма на Хари Хоуп В Ню Йорк. Тя има много имена: пивница На дъното, бар Безнадежднос, кафене Краят на пътя, аперитив Удавническа среща. Там се е приютила пъстра компания от дванадесет бивши величия. Сред тях са циркаджия и полицай, иританец и бур, двама анархисти, чернокож комарджия и пропаднал правист. Всички те изповядват Вярата на започващите Нов Живот от Утре. Бъбрят дружески и очакват появата ... |
|
|
Никеч. Танцът на живота е най-четената творба на мозамбикската писателка Паулина Шизиане. Романът представя историята на Рами, която след дълги години брак с висшия полицейски служител Тони открива, че съпругът ѝ води паралелен живот в същия град с други жени, с които е създал други семейства. Подтикната от разкритието, изненадващо за една възпитана в здравите католически устои жена, Рами се среща с другите съпруги, с които на свой ред създава своеобразен женски съюз в опит да се изправи срещу полигамните традиции в мозамбикското общество и тяхната перверзна употреба в съвременния живот. В хода на вълнуващата ... |
|
|
Приживе Маседонио Фернандес (1874 - 1932) е най-изтъкнатият експериментален писател в Аржентина и неговият антироман Музей на Романа на Етерна е първи връх на авангардната литература в страната. Фернандес едва ли не еднолично разрушава традиционната представа за жанровете (и разширява до безкрайност техните граници). Борхес го нарича свой най-голям учител и върховен метафизически хуморист, въпреки че Фернандес упорито отказва да публикува книги и ръкописите му се четат, предават, крадат (и губят) от ръка на ръка. Още съвсем млад, Фернандес се откроява със своите инициативи: опитва се да създаде алтернативна общност на ... |
|
|
Посветен на жертвите на очакването, романът "Сама" разказва историята на креола Диего де Сама, чиновник на Испанската корона, временно изпълняващ длъжността правен съветник в отдалечен малък град във вицекралство Рио де ла Плата. Сама чака да бъде преместен на престижна служба в някой от големите колониални градове - Буенос Айрес, Сантяго, Лима, или в примамливата метрополия, чака по всеки от пристигащите кораби вест от семейството си, чака вечно закъсняващата си заплата... Това е разказ за човека, пленник на разрушителното очакване, и за късно прозряната идентичност. С публикуването на "Сама" на ... |
