Тревожната хетероклитност на българския символизъм ... Книгата е посветена на най-динамичните художествени и метатекстови изяви на българския символизъм до началото на 20-те години на ХХ в. Нищенето на едно стихотворение, целящо навлизането в най-дълбинна за епохата символна система (сонета Пловдив на Димчо Дебелянов ), приближаването към мрежата от текстове, за да се постигне менталната цялост на една година (1907-а), съпоставянето на днес централен за училищния канон поет като Пейо Яворов с напълно маргинализиран като Иван Андрейчин, анализът на образа на цветята като определящ за света на символизма, но и включващ ... |
|
|
"Боян Магесника (Боян Магьосника, Боян Мага) е българският литературен и културен митичен герой - без аналози в българската култура. Неговата генеалогия не може да бъде изведена пряко от фолклора, каквато процедура традиционно сме свикнали да прилагаме - особеност, която пречи да му прикачим значката народен, но го превръща в особен и провокативен и до днес. Той е от ония противоречиви и трудносмилаеми културни фигури, които не могат да имат единна знакова същност, не могат да бъдат превръщани в герои на общонационалната епика и на нацията като цяло (както например Вазовите герои от "Епопеята"), но от ... |
|
|
"Очерки из съвременната българска литература" ... Съдбата на д-р Кръстьо Кръстев като изразител на критическото съзнание на литературата ни отначало го свързва с поколението, започнало да твори още преди Освобождението - Ив. Вазов, К. Величков, Ст. Михайловски, Д. Великсин. Във втория том на съчиненията на д-р Кръстьо Кръстев са включени негови студии, статии, портрети и рецензии, обединени от общото заглавие "Очерки из съвременната българска литература". То не е избрано случайно и в голяма степен изразява желанието на критика още през 90-те години на миналия век да подготви подобна книга. За по- ... |
|
|
Съставители: Биляна Борисова, Кристина Йорданова. ... Включените в христоматията текстове уплътняват представата за общото състояние на литературата, констатирано в различни моменти от периода, запознават с исторически критически гледни точки към процеси и автори, въвеждат във важни за времето дискусии по спорни въпроси относно пътя на развитие на литературата, тенденции в нея, проблеми на творчеството на отделни автори. През гледната точка на критиците, отразяваща техните естетически и идеологически възгледи, се дава възможност да се проследи динамиката на критическа рефлексия върху литературата и да се доловят ... |
|
|
Книга 25 от поредицата Литературата на НРБ: история и теория се занимава с връзката между националната идентичност и театъра като цялостна социално-символна практика. В нея се търси отговор на въпроса как театърът участва в изграждането на националната идентификация от създаването на модерната българска държава до установяването на комунистическия режим в България през 1944 г., но и как театърът е използван за нейното пренасочване от комунистическата партия и държава до 1989 г. Обяснява се защо Молиер по неволя трябвало да вземе участие в нашата черковна борба, защо ръката на Н. О. Масалитинов става вълшебна и как ... |
|
|
Съставител: Иван Теофилов. ... "Тази антология няма строги, наизустени рамки. Нито учебникарски претенции. Тя е вътрешен празник. Отношение на поет към поети. Свободен колаж от творби на 24 автори. Всеки от тях е приемал символизма - цветния въздух и духовния аромат на времето! - индивидуално: като лично убеждение или само като изразна система. Затова съжителството от имена на причисляващи и непричисляващи се пряко към течението поети намирам за съвсем естествено. Още повече че българският вариант на символизма е съществувал твърде либерално - даже някои поети, обвързани с идейните програми на списание Хиперион, са ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
