С керамични пана от Венелин Пенчев."Заглавието Смъртта на татко и други работни материали съдържа в себе си код, който отключва смисъла на малката по обем, но не само поради тази причина запомняща се съвсем цялостно стихосбирка. И стихотворение по стихотворение, и като енергетика на цялото тя е някак паметна, намерила единствено точните думи, за да разкрие обрано откъм емоции, почти лапидарно болката от загубата. Парадоксално, но тъкмо в липсата (на пръв поглед) на емоция е скрита самата емоция. Чувството, подобно точката сингулярност, във всяко едно от тези кратки стихотворения предизвиква свой отделен взрив на ... |
|
|
Съставител: Цанко Лалев. ... Скъпи майки и татковци, мили баби и дядовци, Всяко малко дете обича да му четете преди заспиване. В тази Приспивна книжка ще намерите 20 кратки приказни текста и 10 стихотворения, които ще ви помагат всеки ден. Докато малчуганите разглеждат големите ясни илюстрации, вашият глас ще оживява приключенията на любими приказни герои. Книжката е част от поредицата Приспивна книжка на издателство Пан. ... |
|
|
Скъпи майки и татковци, мили баби и дядовци, Всяко малко дете обича да му четете преди заспиване. В тази Приспивна книжка ще намерите 20 кратки приказни текста и 10 стихотворения, които ще ви помагат всеки ден. Докато малчуганите разглеждат големите ясни илюстрации, вашият глас ще оживява приключенията на любими приказни герои. Книжката е част от поредицата Приспивна книжка на издателство Пан. ... |
|
|
Светове Като слепия бродя сред вас пипнешком - без да зная къде сте, какви сте. Тъмнината е моят естествен подслон. Затворете очи и ме вижте. Цяла вечност изглежда живеем така в светове непознати и чужди. В тях се лутаме ние не с тояжка в ръка, а след своите слепи илюзии. Владимир Попов Владимир Попов е роден на 25.05.1942 г. в Русе. Завършва Втора гимназия "Баба Тонка" в родния си град и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор в литературни вестници и списания, сред които сп. "Родна реч", сп. "Пламък", в. "Литературен форум", и в изд. & ... |
|
|
"В ръцете си държите моята втора стихосбирка. Тя закъсня с цели 15 години. Някои от стиховете в нея вече са текстове на хубави български песни, други бяха отличени в различни поетични конкурси. Всяка дума е отделна вселена и около нея гравитират сезоните, височините, равнините и полюсите на всяко раждане. Самата аз съм родена в една дълбока зима, от онези, които вече не съществуват. Била съм кротко бебе, но станах емоционална, темпераментна, свободолюбива, изискваща (от себе си), искаща (от другите), дълбока... като преспите сняг по време на раждането ми. Обичам високите предизвикателства, високите върхове и, не ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин. Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна, най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
"Не знае колко е всъщност човешко / да си изплачеш така сърцето" - ключов е този цитат от стихотворение на Надежда Радкова. Ключов е за цялата книга и за цялата читателска съвест. Защото, скъпи читателю, тази поезия потегля към теб и към твоето сърце. Кардиолозите ще апострофират, че е само мускул, но дори те - в спасителните минути на метафорите, ще се развълнуват от поетичните откровения на Надежда. Защото е наистина въпрос на съвест да осъмнеш със сърце. Е, тези стихове със сигурност ще учестят пулса, но развързаната свобода е задъхана - категорична, но и беззащитна. Каквато е самата поезия." Камелия ... |
|
|
"Посвещавам тази стихосбирка на любовта - на нежната, на дивата, на възможната и невъзможната, на изпепеляващата и на сгряващата, на тази, която като полъх на вятър ни докосва днес, на тази, която дава топло обещание за утре, на тази, която единствена умее да забавя и да забързва до полуда ударите на сърцето ни, да разпилява всичко в нас и да го подрежда отново, да бъде нежно жестока и жестоко нежна, на тази, която владее всичко в нас, до последната точица, а ние съвсем съзнателно или несъзнателно се оставяме да бъдем разтопени от ръцете ѝ, на тази, която ни оставя без дъх, но ни дава най-безмилостното, най- ... |
|
|
"Посвещавам, с цялата ми обич - на героите на моето детство! На мама и татко, на доброто ми дете, на моите чудни баби и дядовци, на скъпите ми сестри, на ангелите, които не спират да ме спасяват, на животините, които решиха да ме обичат, и не на последно място -на приятелите, които ме подкрепиха и които продължават да бъдат до мен, въпреки ужасния ми характер! На всички вас, които държите сърцето ми в пазвата си!" Валентина Григорова "Валентина Григорова, която за по-кратко нарича себе си Вал (и аз така се обръщам към нея) притежава онзи етно - бийт стил, който е неформален, напрегнат, скандален и краен. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Тихо е. по-тихо и от падаща снежинка върху устните ѝ, които така и не доближих." Петър Петров Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". По професия журналист. Тв водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор на "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013),"Твърде лично& ... |
|
|
"– Идвай, татко, пак да се посмеем, да се крием, гоним и лудеем! Затова в един глас казваме сега: – Татко, ти най-мил си на света!" Из книгата Илюстрации: Елени Ливаниос. Книжката е част от поредицата Най-милите на Зузане Люте. ... |
|
|
Джулай Знам - полунощ отдавна мина. Росата се сипе по пясъка. Вятърът свири на празна бутилка от вино, изпито с приятели. Скоро ще съмне и първият луд във очите ви ще съм аз - посрещачът на Слънцето. Скоро ще съмне и първият дрезгав звук ще е този... Някой ще викне сърдито в просъница: Мани го тоя - пее на вятъра! И ще прегърне жена си. А аз - тази гола китара. Красимир Йорданов "Томче лирика - скромно и талантливо заглавие, от сорта нищо по-малко и нищо повече. Но ти разбирай, скъпи читателю - томче с ударна доза поезия, с ударна доза живот и с контрапункта му - ударна доза смърт. Гранична е тази поезия, на ... |
