Ако той беше с мен, всичко би било различно... "Не бях с Фини в онази августовска нощ. А трябваше да съм там. Валяло е, разбира се, а той и Силви са спорели, докато е карал по хлъзгавия път. Никой обаче не казва за какво е бил спорът им. По мнението на другите това изобщо не е важно. Те не знаят, че има и друга история. Онази, която се спотайва между фактите. Това, което не знаят, причината за спора, е от съществено значение. Така че нека ви разкажа..." Есен и Фин са неразделни от деца. Правят всичко заедно и се разбират дори и без думи. Но когато влизат в гимназията, нещо се променя. Може би самите те вече са ... |
|
|
"Моментната снимка на българската действителност днес е тревожна и напомня на политически трилър. Току някой се изсмее и премине в масово зловещо кикотене на хиени в нощта. Тълпи от необразовани и мизерстващи хора се надигат с оголени зъби и искат да заграбят придобития стандарт на успелите. Съотношението бедни - богати определя съдбата на един народ. Пред това се е изправил днес човешкият род. Пулсациите на световния климат застрашават всичко живо на планетата Земя. Статистиката е безмилостна. Съдбата на човечеството не е в неговите ръце и никога не е била. Човекът все още е непознат за самия себе си. Преобладават ... |
|
|
През по-голямата част от човешката история медицината не е била професия. Човечеството е оцеляло до днес благодарение на способността си да се самолекува. Хората, привикнали да мислят сложно, гледат на силата на самолечението като на магия, или като нещо прекалено добро, за да е истина. Всеки е роден със силата да се самолекува. Тя следва закона на природата. Китайците резюмирали този природен закон, наричайки го Тао (Пътят). Те вярват, че Тао е първоизточникът на всичко във вселената и че той има различни проявления. Силата на самолечението е едно от многобройните му проявления и човешкото тяло е продукт на Бог. ... |
|
|
"За разлика от другите същества на Земята човекът е същество с много дълго детство. Дълго съзрява и трябва да минат доста години, преди да се почувства зрял и самостоятелен. С това обаче не завършва неговото развитие. То продължава цял живот. Това е много важна част от достойнството на човека. Италианският философ Пико дела Мирандола формулирал така идеята за човека: "Човекът е същество, което може да падне до зверовете, но може и да се въздигне до божественото!". Пътят на човека е много по-сложен от поведението на животните. Човек се променя много, може да се възвиси, но може и да пропадне. Може да следва ... |
|
|
В стихове и откровения най-обичаната българска поетеса дава своите отговори на важни въпроси на живота."Първият въпрос, който помня, е Докога?!", последван от името ми, ту галеното, ту цялото, в зависимост от възрастта. Докога ще продължаваш да си правиш каквото си наумиш? Докога ще пресичаш булеварда диагонално? Докога през едното ухо ще ти влиза, а през другото излиза? Докога всички налице, а ти наопаки?... И никога не съм давала отговор на този въпрос. Просто не е стоял пред мен – аз си знам, че това, което правя и мисля, е така. И мога да обясня защо, ако ме изслушат. Защото винаги, каквото и да направя, съм ... |
|
|
Колко досаден е този прием у лорд Брандън! Ако има нещо, което Джесика наистина да мрази, това са игричките на съблазняване, които шефът ѝ я принуждава да води с потенциалните богати дарители, за да финансира своя театър. Това е толкова унизително! Актриса от нейната класа не би трябвало да се компрометира така. "Но безмилостният Лоугън Скот шепне в ухото ѝ: – Изглежда лорд Ханингтън е дошъл... Той обича театъра и красивите жени... Опитай също с лорд Ландсдейл, дребният човечец край бюфета... И с лорд Ръсел, който току-що удари голямото наследство... А, не забравяй и високия брюнет до прозореца - той се ... |
|
|
Господин Харалд е човекът на гардероба. Той е част от театъра също като завесата, но никой не идва заради него, светлината на прожекторите е за други. Взима връхните дрехи на хората, чантите, всичко, каквото му поверят, и чака финалните аплодисменти, това му е работата. Една вечер обаче един шлифер остава непотърсен, а в джоба му има пистолет. Господин Харалд отнася пистолета вкъщи, само че какво ще прави с него? Винаги му е било трудно да се справя с приумиците на света и хората. Но може би ще успее да привлече вниманието им към някого, който като него съществува незабелязан, жената, която прелиства нотите за друг и на ... |
|
|
Главната цел на всеки човек винаги е била намирането на щастие. Поради измамната представа, че нещата в света ще му донесат щастие, той го търси навън. Истинското трайно щастие е вътре в човека. Това никога не се разбира, тъй като умът е изцяло насочен навън. Докато умът напрегнато се лута, вечно променящ се, раздразнителен, неспокоен и неуправляем, човек не може да се наслади на тази истинска радост. Овладяването на неспокойния ум и укротяването на всички мисли и непреодолими желания е най-големият проблем на човека. Ако успее да подчини ума, той ще властва над всички владетели. За да овладеете ума, трябва да разберете ... |
|
|
"Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има ... |
|
|
В Рая нищо не е както изглежда... Военният специален агент Джон Пулър е най-добрият в своята област. Ветеран от бойното поле, той е човекът, когото американската армия избира да разследва най-тежките и опасни престъпления. Този път обаче случаят е личен - леля му е намерена мъртва в Парадайз, Северна Флорида. Идилично градче на брега на Мексиканския залив, Парадайз процъфтява благодарение на богатите туристи и пенсионери, привлечени от слънцето и безкрайните плажове. Затова местната полиция обявява смъртта на лелята на Джон за трагичен инцидент. Версията им би била достоверна, ако точно преди да почине, тя не изпраща ... |
|
|
"Написах тази книга такава, каквато е, защото нямам понятие как другояче следва да се подходи, ако човек все пак търси своите си стойностни отговори за нещата, които носят смисъла. Направих си словесно харакири, самоизкормих се доста болезнено, но искрено и простодушно, каквото бива да е - според мен - всяко изповедално самоизкормване. Така и ще си отида един ден - с убеждението, че ако отделяме повече внимание и харчим повече жизнена енергия за изповедалните ни равносметки, тогава реалната история на човеците би била съвсем различна. А не такава изкормена. И за жалост - не само словесно. Защо "Броеницата" ... |
|
|
"... Онзи, който пише книги, не вярва истински в безсмъртието на душата. Ако човекът е безсмъртен, то след като умре, той ще се съедини с абсолютното познание с Бога. Ще познае в този момент и Началото, и Края, защото ще се присъедини към вечността, в която се съдържа всичко - без хоризонти, без ограничения. Защо човек трябва да пише книги тук долу на Земята, пълни със заблуждения и полуистини, да се рови в прахта на тленното и преходното, което е без значение? Аз виждам писането само като жал за нашия обречен живот, като копнеж към непознаваемото, като неизбежна скръб..."Любомир Канов ... |
