Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието. Книгата е част от поредицата "Шедьовър" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
789 сентенции ... Публилий Сир (I в. пр.Хр.) е по произход сириец от Антиохия, доведен в Рим като роб. Господарят му оценява ума и таланта му, дава му добро образование и по-късно го освобождава. Публилий става автор и актьор на мимове, римска разновидност на античната комедия, на които той заедно с Децим Лаберий съумява да придаде литературна форма. Морализаторската тенденция в мимовете му е толкова силна, че още през Античността реплики от сцената, възприемани като сентенции, са събрани в сборник за школска употреба. Тази сбирка, която е предмет на многобройни добавки и редакции през вековете, е единственото ... |
|
|
Операта, обединила поезия, епос, драма и комедия с музика, песни и танц, повече от четири века разпалва въображението на творци, изпълнители и публика. Обругавана и дори презирана, тя е изкуство, въплътило в себе си многовековен духовен и интелектуален опит, мечти и емоции - преди всичко човеколюбие. Кратка история на операта на проф. Боянка Арнаудова е първата част на двутомник и обхваща периода XVII и XVIII век. В нея се разглеждат и предшествениците, и ранните образци на жанра: от Мистериите и античната трагедия, през песните на трубадурите, литургичната драма, ренесансовите пасторали, английските Маски и Комедия ... |
|
|
Всяка преломна епоха ражда своите гении. Данте, "последният поет на Средновековието и заедно с това първият поет на новото време", е сред големите ренесансови умове, чийто предтеча е самият той. Неговата "Божествена комедия" е енциклопедия не само на тогавашния италиански живот, но в известен смисъл и на античния свят, авторът населява своята преизподня с душите на най-известните исторически лица и митически герои от древността. Величието на "Божествена комедия" е в палещия дъх на живота, е който ни облъхнат страниците й. Обаянието на Данте - непримирим в любовта и омразата, горещо пристрастен, гневен и категоричен - като ... |
|
|
"Историята на Фауст често се нарича трагическа. Драмата на Марлоу е озаглавена точно така: "Трагическата история на живота и смъртта на доктор Фауст". Но ако вземем предвид изискванията на Аристотел, които присъстват и в съвременното усещане за трагично, произведението на Марлоу не е трагедия, а поучителна история за греховния живот и заслужената вечна смърт на един порочен човек. Но това не е трагично - нито Аристотел би мислил така, нито ние. Трагизъм има тогава, когато някой не лош, а по-скоро даровит и енергичен човек пострада заради някакво сериозно заблуждение; както пострадва Креон в Антигона ... |
|
|
Лятото е времето на любовта. Любовта може да е възкръснала с пролетта, ако има пролет в живота, но е толкова красиво да не я свързваме с нищо практично - любовта е все пак толкова неподвластна на нищо, толкова волна, и затова - красива. За лятото и любовта се говори в новия роман на Йордан Костурков. Разказва ни с думите на главния герой Атанас - млад мъж, изпълнен с воля за живот, за успех, за щастие, за победа, един съвременен Йожен Растиняк. В наситеното темпо в началото на лятото той се сблъсква със съдбата на свои близки и приятели - Андрей и Маргарита, Мартин и Сашо, Евгения, - университетски професори, творци, ... |
|
|
Сборник с доклади от международна научна конференция, проведена в Софийския университет "Св. Климент Охридски", от 4-ти до 5 ноември 2019 г. ... |
|
|
Близо половината от пиесите на Молиер са предназначени за грандиозните дворцови спектакли на Краля Слънце и са създавани с оглед на синкретичното въздействие на различни изкуства (музика, танци, песни) редом с драматичното. Такива са пиесите Психея и Амфитрион, които отразяват и влиянието на античната материя върху галантната естетика на класицистичния XVII век. Тези пиеси досега не са превеждани на български език. Читателят ще може да ги открие тук, допълнени с нов превод на комедията Учени жени, който с майсторство и прецизност отразява и най-малките нюанси в силно театрализирания драматичен изказ на великия Молиер. ... |
|
|
Наистина е трудно да се определи кои и колко са Езоповите басни. В последните столетия са събрани около 600 текста, претендиращи да са негови творби. Учените, занимаващи се с тази материя, като че ли са склонни да припишат на епохата (не толкова на самия Езоп) около 350-360 басни. Толкова са те и в настоящия превод, изпълнен по второто издание на Емил Шамбри от 1927 год. (Emile Chambry, Fables, Les Belles Lettres, Paris), включващо 358 басни, от които шест бяха отделени в приложението Съмнителни и неавтентични басни поради това, че героите в тях (, Демад) принадлежат към доста по-късна епоха. Към тези шест басни в ... |
|
|
Демокрацията трябва непрекъснато да бъде опровержение на факта, че управляваният реално не управлява, както религията е опровержение на физиологията и на печалния факт, че човекът е смъртен. Реализмът няма място в демокрацията. В нея човек трябва да жертва живота в полза на изкуството, да се абстрахира, да затвори очи, да ослепее и оглушее, и вместо на сетивата, да вярва на ума - само тогава ще изгрее светлината, ще оживее призракът, ще победи изкуството. Модерната демокрация е чудо, което, за да се случи, се нуждае от силна вяра и фантазия. Тя е театър и лицемерие. Яни Киров е историк. Завършва Антична история във ... |
|
|
Две политически комедии на Бернхард Гьорг. Авторът отлично познава механизмите на политиката и новите тенденции в нея, за да се погаври с тях и с хората, които в своите амбиции стават техни жертви. Бившият консервативен политик Фицек е поканил своите двама приятели от студентските години Земпер и Варга на вечеря в дома си. Повод е избирането на Земпер за генерален директор на голяма фирма. Но Земпер всъщност се е отказал от повишението. В течение на вечерта както Земпер, така и Фицек признават, че тяхното оттегляне е следствие от модните стремежи да се дава път на младите и дори да се предпочитат жени за шефските ... |
|
|
В тази книга са включени беседите, които Хорхе Луис Борхес изнася през 1977 г. в театър Колизей в Буенос Айрес. В тях, подобно на Сервантес, Борхес е читател, който разказва, коментира, обобщава чужди текстове. Както в много други случаи, така и тук четенето при него се превръща в акт на създаване, пресъздаване, тълкуване, популяризиране, полемика и удоволствие. С навлизането в текста този немощен, вече сляп човек започва да ни прилича на скромен историк, който със своя методичен труд сякаш несъзнателно оформя крайъгълния камък на културата и разбирането за литературата като безкрайна възможност за наслада. Философ на ... |
