Илюстрации: Калина Мухова. ... Това е книга без думи, подсказана от едно прочуто стихотворение на Атанас Далчев. Историята тук я разказват картинките. Вдъхновени от едноименното стихотворение на поета Атанас Далчев и доразвити по сценарий на Зорница Христова, сцените в книгата "Балконът" оживяват през изумителните графични картини на младата художничка Калина Мухова. Дъждовна нощ над града. Постепенно кадърът се приближава и се фокусира върху минаващ по релсите трамвай и един балкон на ъгъла на сградата: "...обикновен, но само че зазидан: един балкон без никаква врата." Атанас Далчев, "Балконът& ... |
|
|
Бруно и Мишел са полубратя, изоставени от майка си, безрезервна привърженичка на дрогирания свят и свободната любов на 60-те години. Всеки от тях е жертва на детството си - Бруно се е превърнал в необуздан хедонист, а Мишел е емоционално опустошен, но блесящ молекулярен биолог, изцяло потънал в самотата на работата си. На всеки от тях в крайна сметка се предлага последен шанс за спасение, а това, което произтича от техните падения, е брилянтно язвителна и непредсказуема история. Международен литературен феномен, Елементарните частици е впечатляващо оригинален роман, който се впуска стремглаво в недъзите и болките на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Пиеса ... В луксозен бардак, именуван "Големият балкон", мъже идват да удовлетворят фантазиите си, наглед садомазохистични, но по същество властови; място, където на посредствени личности се дава възможност за кратко, за времето на един сеанс, да влязат в чужда кожа и да се изживеят като могъщи и неповторими. Творбата е метафизична драма, размисъл за властта и смъртта сред пространство на илюзиите, огледален лабиринт. "Истинската тема на пиесата - казва Жан Жьоне - е илюзията. Всичко е фалшиво, в театъра, както и в живота; и същевременно всичко е истина, защото единствената истина е вътрешната." ... |
|
|
Това е книга за майки и дъщери. Красива и горчива като самото майчинство. Изящна книга, която сама по себе си е съвършен предмет на изкуството. Но и книга, която помага да се чувстваме разбрани. "Да бъдеш майка" значи да искаш да пазиш, да закриляш, да защитиш. Да живееш в любяща тревожност. После момиченцето пораства, а тревожността остава. Знаеш, че светът ще я нарани, но и знаеш, че не можеш да я пазиш вечно. И тя не иска. Пък и е невъзможно. И затова майката в Двете приготвя сандвичи за из път. И фенерче за тъмното. Въпреки че знае, че не помагат. И ние знаем това. И въпреки това преглъщаме всеки път, ... |
|
|
Книга за неосезаемото. За неуловимото и уязвимо нещо, което наричаме душа. Или по-скоро за нашите начини да се справим с нея, да я превъзпитаме, да я тренираме, да я направим нечуплива или просто да я скрием, за да не чуваме нейната прекомерна тревожност. Кратки истории, в които най-сетне се обръщаме към своето... съдържание. Съдържание на Ясен Григоров е продължение на книгата му Телогинариум. Телогинариум беше посветена на телата, а Съдържание се отнася за душата и начините ни да общуваме с нея. ... |
|
|
Да имаш късмет може да значи различни неща. Боби смята, че приятелят му Тони има късмет: разполага със своя собствена стая, а техните са му взели игуана. И брат му Матей има късмет: неговият домашен любимец е куче, което му помага да се ориентира. Освен това може да чете в тъмното с върховете на пръстите си! Боби трябва да дели стаята си и няма свое животинче... но постепенно разбира, че и той е късметлия по своему. Книгата е за онези, които умеят да откриват ценното у всеки човек. За онези семейства, в които човечността и топлотата се предават през поколенията. Тя не говори за специални потребности и увредено зрение, ... |
|
|
Една история за общуването и преодоляването на страха. За езика на жестовете и за знаците, по които се познават истинските приятели. А с тях можеш да победиш и триглава ламя! Илюстрации: Ина Христова. ... |
|
|
Съставители: Надежда Радулова и Зорница Христова. ... Сборникът съдържа избрани критически статии от колонката на Марин Бодаков Ходене по буквите във в-к Култура и в-к К. и от По буквите в онлайн медията Тоест, писани през периода 2014 - 2021 г. Том 2 от поредицата Ходене по буквите от Марин Бодаков. ... |
|
|
Илюстрирана ода на живителната природа и изкуството да бъдеш сам в епохата на екраните. Докато говорим за екраните като някакъв демон, дошъл да завладее децата ни, като че ли забравяме какво друго искахме да бъде на тяхно място. Какво е да си удивен от света. Да не правиш нищо значи да си отворен към всичко. Идеален ден за нищоправене на Беатриче Алеманя е възторжена книга за красотата на света, призив за радост. Едно дете и майка му пристигат в къща за гости насред дъждовната гора. Рецепта за скука! Докато майката работи, детето се опитва да прогони скуката по единствения познат му начин - с електронната игра. За ... |
|
|
Кой не е мечтал да надникне в мислите на хората? Повдигни капачетата - и виж дали техните мисли не приличат по нещо на твоите. За какво мислиш? Обикновен въпрос, който деца и възрастни задават на близките си хора. Но какво чудо е да надникнеш в мислите на другите! Да откриеш, че и те като теб могат да си мечтаят за нещо сладичко или за лятото, че в главата им може да се върти мелодийка или спомен, че понякога не мислят за нищо - или са чисто и просто щастливи. Тази книга е достъпна и за най-малките - но доставя удоволствие и на техните родители. Защото е истинско произведение на изкуството със своите изящни и елегантни ... |
|
|
Лъвът, който си изгубил рева. Мечето Тобиас, което се казвало Тобиас Абвгдежз...я, но една акула му отхапала фамилията. Гутенберг и свраката. Кучето и котката от две купи в центъра на Рига. Това са част от героите на един от най-обичаните латвийски детски писатели, Юрис Звиргздинш, и те го представят по-добре от езиците, на които е получавал (още по-много, включително наградата за най-красива детска книга в Латвия). Имало едно време един град, в който се разхождали мечки. Понякога те водели със себе си хора, за да им свирят, ако им се дотанцува. Защото мечките много обичали да танцуват. Тези мечки не били много и не били ... |
|
|
В какво се измерва отсъствието? Необичаен въпрос в един свят, в който като че ли се стремим да компенсираме всяка липса, да запълним всяка празнота, да скъсим времето на копнежа, да прогоним скръбта. Книгата на Албена Тодорова говори за отсъствието спокойно и вглъбено. Думите ѝ попадат във вътрешния ни разговор с онова, което ни липсва. Те описват, кротко и по същество, малките промени, които са настъпили междувременно в света. И с това задействат у читателя силни емоционални вериги- като чувството за вина, че не си успял да спреш часовниците (както започва прочутият Погребален блус на Йейтс) - че, допускайки ... |
