Смокинята е семейна сага, която обхваща живота на три поколения от едно семейство и се разстила през втората половина на 20 век - от бурните десетилетия на войни и насилие до ден днешен. Войнович е изкусен разказвач и макар в писането му да се долавя мащабност и историческа достоверност, по своята същност романът е съкровен разказ за семейството, любовта, свободата и изборите, които правим. Роман за непрестанните ни опити да разберем самите себе си по-добре - с всички сили и средства, глобални и локални. За разпадането на паметта и безутешното потъване в забравата; за скъсаните връзки, обърканите чувства и тихите ... |
|
|
"Пътищата са кални, асфалтът е пълен с дупки, всичко е супер зле, но аз няма да ви се дам." Ето го Марко Джорджич - млад и неособено възпитан словенец от люблянския квартал Фужине. Марко е чувствителен, реактивен и вирее добре сред своите приятели - местни гаменчета. Но покрай тренировките по баскетбол, гнева, глупавите шеги, мълчаливите сблъсъци с родителите и стълкновенията с полицията, той търси мястото си. В малкия свят на Фужине, в голямата картина на порастването. Роман за социалното разслоение и напреженията между различните етноси, които живеят във всяка от бившите югославски републики. Както и за ... |
|
|
Брутален, езиково дързък и задъхано емоционален роман за мълчаливото справяне с травмите на миналото и за бунтуващия се млад човек, който се опитва да си обясни себе си и света си. Джорджич се връща, третият роман на Горан Войнович, който се появява на български, е драматична и силна история за приятелствата и предателствата, за семейството и самотата, за местата и преместванията по осеяната с димящи рани територия на бившите югославски републики."He знам какво чакахме. Може би операцията, а може би тоя наш живот да мине и ние двамата най-накрая да престанем да треперим от страх. Да престанем да бягаме един от друг ... |
|
|
Превод от словенски: Лилия Мързликар. ... Идиличното детство на 11-годишния Владан свършва с внезапното преместване на баща му, офицер от Югославската народна армия, от Пула в Белград. Момчето и майка му, подобно на семействата на още много военни, са настанени в мизерен хотел. В Белград, където християни и мюсюлмани живеят заедно от 50 години, семейството на Владан се разпада, в унисон с разпада на цялата страна. Седемнайсет години по-късно Владан, все още студент в Любляна, случайно открива в интернет, че баща му, сърбинът Неделко, когото мисли за мъртъв, всъщност е дезертьор в изгнание, изправен пред Хагския съд. ... |
|
|
"Държиш в ръцете си не том с реклами за бестселъри, не сборник с рецензии, а съкровената изповед на човек, твърдо решен в оставащите му години да сподели всичко, което вълнува и тревожи душата му в диалог с "говорещите книги". Бродя из Вавилонската библиотека на Борхес, откривам в сюжетите и в размислите на духовните ми сестри и братя откровения, тъй като те са своеобразен спасителен пояс в нашия изтъкан от противоречия свят, в който насилието и езикът на омразата станаха всекидневие. Не се стремя да се харесам никому, предпочитам градивните спорове, затова излагам без страх моите истини за идеолозите на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Преди повече от двайсет години сръбският писател Горан Петрович започва роман, който толкова се разроява и разраства откъм теми, персонажи, събития, географски територии и времеви периоди, че естествено налага създаването на цикъл от романи. Междувременно Петрович написва няколко сборника с разкази и романи, преведени на 17 езика. Първото произведение от този цикъл Хартия с воден знак беше издадено на български от издателство Жанет 45 през 2024 г. В него се разказва за едно събитие в Ренесансова Италия – похода на Неаполската кралица Джована Ненаситната до град Амалфи с голяма свита, сред която и десетима писатели, ... |
|
|
Децата са малки само в очите на възрастните. Като се гледат помежду си или в огледалото, виждат, че изобщо не са малки! "Хартиеният принц" е първият роман за деца на сръбската писателка Владислава Войнович, която обича предизвикателствата и опитите в различни жанрове. Във всички тях остава вярна на идеята, че е най-хубаво да научаваме новите неща, докато се забавляваме. В романа си Владислава Войнович разказва живо и увлекателно, от името на своята малка героиня Юлия, за отношенията между възрастни и деца, за това колко е важно да разпознаваме доброто и злото, както и че всяка възраст носи своите житейски уроци, ... |
|
|
"Седнал е той, писателят, край огнището, сложил е вътре, за да сгрее читателите, вместо дърва - мастило, и мирно, и кротко, и упоително ни въвежда в онова полско село в Северозапада, носещо името Владимирово, а преди това - Люта. Където и да ни отведе - и в Махалата на совите, и при чешмичката, която едва-едва църцори, но пък не спира да утолява жаждата, че дори и в Прага да ни отведе, винаги усещаме топлината, която излъчва писането му, добротата, с която то ни залива и ни кара да му вярваме, да сме на негова страна, да го следваме и в устата да го гледаме. С Лютенски разкази Горан Атанасов показва, ... |
|
|
Безумно красивата Синтия живее сама и откъсната от света, високо в покрайнините на старинен морски фар. Бягайки от мъжкото внимание, тя създава преграда от страхове, травми и високомерие. А обожателите ѝ не спират да я преследват и ухажват. Някои от тях дори са склонни да стигнат до безумие и жестокост, в опита си да завладеят и подчинят красотата ѝ. Една книга за видимите и невидимите прегради, които поставяме пред любовта. Горан Запрянов е съвременен български писател, композитор и музикален изпълнител. В неговото творчество са застъпени поезия, философия и мъдрост. Автор е на романите Бягство от ... |
|
|
Това е второ издание на български език на вълнуващия роман на сръбския писател Горан Петрович (1961). За страстта към четенето и страстните читатели е този роман. За възвишени, споделени и несподелени любови и за невероятни преживявания в паралелния и магичен свят на литературата. Роман, покорил сърцата на читателите. Хващам се на бас за стотачка, че ще зная повече от тебе, ако утре хвърля един поглед на онова, което ти днес се мъчиш да прочетеш между редовете... "Всички хора, които изпитват наслада от четенето, са сродни души и това ме прави щастлив....""Величествена книга, извън времето... Бих нарекла ... |
|
|
"Неслучайно народът е казал, че: "Хубавите работи бавно стават". Добре е да вървиш бавно - пулсът не се ускорява, добре е да се храниш бавно - стомахът не се натоварва, добре е да четеш бавно - смисълът не се изплъзва. А май е добре и да пишеш бавно - по-дълбоко овладяваш словото... На тъкмо такова бавно писане сме свидетели в сборника с разкази на Горан Атанасов Махалата на совите. Това са промислени разкази, изпитани, връз кожата на автора изпробвани, за да се получи един текст, в който тъкмо бавното, тъкмо незабързаното, тъкмо айляклийското са приемливата и желаната житейска концепция. Те започват с ... |
|
|
Добродетелен воин, присъстващ в света чрез бледа сянка. Младеж, търсещ любовта на млада жена. Търговец, опитващ да купи булка. Старец, борещ се с травми от войната. А някъде там броди убиец, загубил човешката си същност, и жертва, преследваща собственото си унищожение. Една странна история с герои без имена, попаднали в плен на грехове и страсти, но обединени от стремежа си за любов и добротворие."Сянката търсеше Добродетелния воин, изгубен в лабиринта на познанието. Той се обезличи в света на празните погледи и противоречия, оставяйки единствено неговата бледа сянка, лутаща се по пътя на забравата." Из книгата ... |
