Романът "Всичко тече" е създаден "за чекмеджето" през 1955-1963 г. През 1963 г., малко преди смъртта си, Василий Гросман го преработва и дописва. Излиза от печат първо на Запад - през 1970 г. в Германия (на руски). Следват първите преводи - на италиански (1971); немски, английски, френски (1972); сърбохърватски (1973). С този роман съветският писател Василий Гросман става известен посмъртно в свободния свят. През 2018 г. излиза и в превод и на български. Василий Гросман е роден през 1905 г. в украинския град Бердичев, в ляво еврейско семейство. Работи като инженер-химик и първоначално публикува ... |
|
Книгата е част от поредицата "Красноглед" от издателство "Изток - Запад". ... Нобелистът Иван Бунин, остроумната Тефи, жлъчната Зинаида Гипиус, поетът и религиозен философ Дмитрий Мережковски, лирикът Георгий Иванов (когото Бунин наричал Българина), странният и хазартен Георгий Адамович - това са част от руските писатели, емигрирали в Западна Европа, които са герои в живописната мемоарна книга на Ирина Одоевцева "По бреговете на Сена". Авторката добавя разкази за своите срещи със Сергей Есенин, Игор Северянин, Марина Цветаева, Константин Балмонт, Иля Еренбург, Константин Симонов, но ... |
|
Творчески портрети с 263 цветни и черно-бели илюстрации. ... Книга трета от поредицата "Пантеон" е израз на почитта ни за безкористното дело на световния интелектуален елит на епохата. Излъчваното сияние около имената на тези първенци на духовната култура от различните народности е сиянието на дълбоката ни признателност. С това изпълняваме своята мисия - вграждането на имената им в Пантеона на българската културна история. Мимолетността на земното щастие, недостъпността на човешкото познание, стремежът за самопознание - с поглед, насочен навътре - са част от идеите, които изпълват съзнанието и определят ... |
|
"В тази книга са усилията ми в продължение на години, изпълнени с обич и към руската поезия, и с увлеченията ми на неин преводач. Подборът може да озадачи познавачите. Той се отличава от подбора в други подобни антологии. В него няма преднамерена избирателност на авторите, нито пък наумени цели и съображения. Затова нито броя, нито пък избора на преведените стихотворения от известни поети не е отклик на мисловни и емоционални нагласи, настроения и търсения. В тези стихове аз видях себе си. Тъкмо затова озаглавих съставената от мен христоматия „Руски поети на мой глас”. Додето превеждах и търсех интонацията и точния ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Музикалната онтология е опит да се види музикалният смисъл като пределното битийно отношение, а с това и опит върху музикалните основания на човешкото съществувание. ... |
|
Според добре известната традиция, която започва с изследванията на Готлоб Фреге, смисълът винаги се осветлява във връзка с изказването и неговото значение. В тази традиция музикалният смисъл се тематизира в дискурсивната рамка, чието средоточие винаги остават музикалната знакова система и начините, по които в нея е означено или може да бъде означено музикалното. В перспективата на такова виждане винаги се изправя музикалният семиозис във всичките му семантични, синтактични и прагматични аспекти, а музикалният смисъл е търсен в екстензионално-интензионалните, денотативно-конотативните напрежения на музикалното изразяване. & ... |
|
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
Книгата Фалшификати на антични и средновековни монети е предназначена за начинаещи колекционери и любители. Целта на Иля Прокопов и издателя е да се създадат условия, подкрепящи превенцията срещу измамите с културни ценности, а в конкретния случай - древни монети, циркулирали по нашите земи. Представени са 144 фалшификата на антични и средновековни монети от различни ателиета в България. От тях 27 са предримски, 112 са римски императорски и провинциални и 5 са средновековни. Илюстративният материал е с много високо качество, а за подобряване на наблюдението са използвани и увеличения. Това е деветата книга по темата за ... |
|
Документален роман. ... Аз съм дете с къси панталони, бяла ризка и фотоапарат. Щракам и щракам. Детето расте. Чувствата му стават все по-силни. Познанията му се разширяват. Нахлуват въпроси. Жажда. Глад за откриване. Фотоапаратът е хладнокръвен регистратор със стъклено око. В ръцете на юноша. В ръцете на млад мъж. В ръцете на зрял човек. Фотоапаратът остава същият хладнокръвен регистратор. Запечатва пейзажи от две политически системи. Запечатва портрети на хора знаци в тези две системи. Някои само скицирани. Други потопени в душевността. Хора знаци. Известни и обикновени. Търсещи себе си във времето на прехода между ... |
|
Книгата е част от серията "Библиотека Световна класика" на "КК Труд". ... "Дванадесетте стола" (на руски - "Двенадцать стульев") е написан през 1928 г. Негово своеобразно продължение е "Златният телец" (1931). На български романът е преведен от Димитър Загоров, включително и на това издание. През целия роман двойката Остап Бендер и Киса Воробянинов търси съкровищата на тъщата, мадам Петухова - диаманти, скрити в един от 12-те стола от изящна гарнитура на майстор Гамбс. Мадам Петухова ги е скрила, опасявайки се от обиск, но не искала да го каже на зет си - Иполит Матвеич, ... |
|
Често се случва втората книга с един и същ герой да не е толкова успешна, колкото първата. Със "Златният телец" не е така. Възкръсналият в нея Остап Бендер ни повежда на още по-стремглаво приключение из руските земи, воден от несломимото си желание да спечели много пари. Заедно с Шура Балаганов и новите си другари Паниковски и Козлевич, пришпорвайки таратайката "Антилопа Гну", Остап преследва богатството с упоритостта на хрътка. Находчивостта му не знае граници. Мечтаната печалба е в ръцете му и той се отправя към истинската гранична бразда, където... романът заслужено заема мястото си до " ... |
|
Славяни ли сме ние, българите? Защо гимназия при нас е училище, а в Америка - фитнес зала? Какъв е произходът на виното, опасна ли е Баба Марта, минава ли камила през иглени уши? Думи за езика е книга, която по съдържание и форма е като никоя друга, издавана у нас досега. Тя събира на едно място описанията, значенията, взаимовръзките на думи, говори, смислови и пунктуационни порядки. Опира се на езикознанието, за да обходи полетата на семантиката, семиотиката и етнологията, лабиринтите на генетиката и философията. Разказвайки историята на езика, разбулва ритуалната тайна на етикетните формули, показва връзката на храната ... |