"Незабравими учителю, скъпи приятелю, Ти изигра изключително важна и положителна роля не само в моя научен път, но и в моя живот. През годините често съм си мислил за теб. Насърченията ти ме окриляха в най-трудните моменти, съветите ти ми бяха дълго време полезни. Твоите лекции и текстове ми показаха посред цялото тогавашно скудоумие на късния социализъм, че може да се мисли и пише по съвсем друг начин, и ми дадоха първото реално разбиране на съвременната култура. Липсваше ми! Липсва на българската наука и култура. Колко мило, че и ти си запазил добър спомен от нашето общуване. Поклон, скъпи maestro! Вълшебни са ... |
|
|
"Поезията на Крум Филипов по някакъв начин напомня на дъхав, прясно изпечен хляб. Носи в себе си интуиция за конкретно родовото, но в дълбочината ѝ има и нещо много повече - интуиция за родовата свързаност на всичко с всичко в света. В най-добрия смисъл на думата това е поезия с основание. С онтологично основание. С основанието да замесиш утрешния ден, след като си нахранил вчерашния." Кръстьо Раленков "Името на момчето е Крум Филипов, а стиховете, посветени на баща му, са събрани под заглавието Затръшнато небе. Щастлив съм, че улицата ми подари тази млада поезия. Сред днешната политическа гмеж, ... |
|
|
"От Полярната звезда - през Южния Кръст - към Слънцето""Пътят е един за Изтока и Запада. Неговото име е Различаване. Веднъж попитаха Господаря на Смокиновото дърво: "Как се постига различаване?" "С взиране" - отговори той. "Взира се онзи, който има чисти очи. И тъй, братя, пазете чистотата на очите си. Пазете очите на сърцето си от кал, прах и сенки. Пазете ги от мрежа, вихър и отражения." Попитаха Пазителя на Скрижалите: "Какво е това, Господи? Не можем да разберем словата на Твоята мъдрост! Обясни ни смисъла на тия загадки!" И рече тогава Пазителят на Скрижалите: & ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
|
Илиана Илиева е автор на книгата "Жабешки скок. Тристишия, хайку, танка" (2004) и на стихосбирките "ти, който хакна планетата" (2008), "Пента и Пижо. Малки и още по-малки песни" (2009), "Говорещите руни на реката" (2011) и "Предмети" (2014). Член на българския хайку съюз (БХС) и "Хайку клуб - София". Редактор в Електронно списание "LeterNet" и зам. гл. редактор на списание "Хайку свят". "Смятам, че това е може би най-силната книга на Илиана - компактна, дълбока, силна като енергия на внушението. И като истинска поезия. Вълнуваща, ... |
|
|
Христо Фотев (25.03.1934 - 27.07.2002 г.) е не просто един от най-даровитите ни и лирични поети, но е истинско явление в изящната ни словесност. За мнозина творчеството му е еманация на представата за поетична стихия, а самият той - синоним на понятия като "море", "любов" и "Бургас". Още дебютната му стихосбирка "Баладично пътуване" (1961 г.) му отрежда почетно място сред галерията с шедьоврите на любовната ни поезия, а всичките му по-късни творби са обвити в ненадминат бохемско-романтичен ореол. Биографията му е пълна с парадоксални обрати - роден в Истанбул, живял в бежанската ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
Средновековният философ Пиер Абелар (ХІІ век) в автобиографичното си съчинение "История на моите нещастия" описва подробно своята "забранена" любов с ученичката си Елоиза. След като роднините ѝ го наказват жестоко с кастриране, двамата се разделят и отиват в манастири. Свързва ги само кореспонденцията им. В нея тя споделя любовта си към него, а той - любовта си към Бога. Внимателният прочит на произведението му създава впечатление за твърде субективна изповед, която не оценява и дори пренебрегва чувствата на Елоиза. Любовната им драма е представена изцяло през неговия поглед, докато гласът на ... |
|
|
"Може да не успееш да контролираш всичко, което ти се случва, но можеш да вземеш решение, че не си победена. Опитай се да бъдеш дъгата над нечий облак. Не се оплаквай. Прави всичко възможно, за да промениш нещата, които не харесваш. Ако не можеш да ги промениш, промени начина си на мислене. Не хленчи никога. Хленченето предупреждава хищника, че жертвата е наблизо. Постарай се да не умреш, преди да си направила нещо прекрасно за човечеството. Родих едно дете, син, но имам хиляди дъщери. Вие сте черни и бели, еврейки, мюсюлманки, азиатки, испаноезични, индианки и алеутки. Вие сте дебели и слаби, хубави и обикновени, ... |
|
|
Книгата Семейни мемоари: Игнатиеви е посветена на руското наследство на автора. На основата на записи в дневници, спомени, писма и документи от семейния архива М. Игнатиев проследява удивителните биографии на своите предци. Той възстановява техния живот стъпка по стъпка, като започва от имперския двор на Александър II и, минава през революцията, гражданската война и изгнанието. Тази честна, елегантна и богата семейна история не може да не развълнува емигрантите от първо и второ поколение. Авторът обсъжда въпроси, които си задава всеки от тях: какво да остави в живота си от бившата страна и с какво да се раздели, как да ... |
|
|
Илюстрации: Матей Форман. ... Ако това беше възможно, най-много от всичко щях да пиша за деца... Вечната детска игра на "Какво ли щеше да стане, ако" от малък събужда у мен желанието не само да я играя и измислям, но и по някакъв начин да я записвам и така да я доразвивам. Когато пораснах и имах вече свои деца се стремях да я играя с тях и благодарение на нея се чувствах не само родител, но и като техен приятел. Точно на това залагах, когато им изпращах своите "Какво ли щеше да стане, ако" от затвора. Те наистина трудно понасяха насилствената ни раздяла. Изпращах на "моето слънчице" ... |
|
|
Сефарадската жива памет."От края на Средните векове в големите балкански градове на Османската империя са живели общности, говорещи езика на Сервантес (староиспански). Това са били голяма група евреи-сефаради, прокудени от Испания след Инквизицията през 1492 г. В техния фолклор читателят ще открие чудния изказ на джудео-еспаньол. Обиквах го, влюбих се в силата и красотата на мъдростта, в начина, по който ме кара да мисля, да възприемам света. С наслада слушах и четях малките разкази, наречени еврейски - ясни и самокритични. Какъв е фолклорът на евреите? Той не е само съвкупност от устното народно творчество, а ... |
