Отегчен си до смърт? Тогава няма какво да му мислиш, приятелю... Какво би направил, ако си тринайсетгодишно момиче и някоя тайна агенция ти предложи да станеш един от нейните асове в дешифрирането на секретни кодове и да работиш за нея под прикритие, за да видите сметката на едни от най-лошите лоши в криминалния свят? Ще можеш ли да го опазиш в тайна? Е, това по силите ти ли е, приятелю? Какъв късмет, че Руби Редфорт не е някое средностатистическо хлапе. Тя е свръхумна, никога не губи хладнокръвие и може да си държи езика зад зъбите... Нали така? Руби ще се впусне по следите на злодеите в помощ на тайната организация ... |
|
"Мисля, че той щеше да обогати поезията си в тематично отношение. Но "пътят на нещата" от света, от това, което животът щеше да му поднася като болка и съмнения, като радост и надежда, пак щеше да минава само през душата му, неподвластна на общоприетото. И си мисля, че малкото, което ни остави като поезия, обещаваше не само плодотворен по-нататъшен път, но и убеждаваше, че той беше тръгнал вече по него. Той, останалият завинаги на двадесет и няколко години поет, едно от имената на студентската ни младост. Той Кирил Дамянов Георгиев от софийското село Горни Окол, над чийто гроб не са преставали да валят ... |
|
Тайните те възбуждат, нали?"Банкс Сред сенките на града се крие изоставеният хотел Поуп - мрачен, празен и пред разпад, около него витае истинска мистерия. Вярваш в нея, нали, Кай Мори? Историята за скрития дванайсети етаж. И неговия обитател, който никога не се е настанявал и никога не е напускал хотела. Вярваш, че аз мога да ти помогна да се добереш до това скривалище и да го хванеш натясно, нали? Ти и твоите приятели може да се опитате да ме уплашите. Може да се пробвате да ме притиснете. Защото дори да се опитвам да скрия какво чувствам, когато ме погледнеш - така, както ме гледаш, откакто бях дете - все пак ... |
|
"... докато накрая ще те целуна по сърцето, защото те искам, ще ухапя кожата, която тупти върху сърцето ти, защото те искам, и със сърце между устните ми ти ще бъдеш мой, наистина, с моята уста в сърцето си ще бъдеш мой, завинаги, ако не ми вярваш, отвори очи, любими господарю мой, и ме погледни, аз съм, кой би могъл да заличи някога този миг, който се случва, и това мое тяло, без коприна вече, твоите ръце, които го докосват, твоите очи, които го гледат..." Из книгата ... |
|
Краят на една история Когато една история свърши, не желая за нея да говоря. Не желая да търся вина, нито да се моля или споря. Затварям я в бутилка, отивам на скалата и я хвърлям в морето. Вълните споменът изтриват, разтоварват мъка от сърцето. Морето бушува, тя ще пътува, пристан някъде ще си намери. Не ме интересува, ако ще да спре и при червените кхмери. Не ни е писано да сме двама, да отплува и да си отива. Жалко, какво да се прави, беше толкова дивна и красива. Владимир Гюров ... |
|
Как лъжите правят бедните и средната класа още по-бедни. ... Фалшиви пари. През 1971 г. президентът Ричард Никсън премахна златния стандарт. През 1971 г. американският долар се превърна във фиатни пари... или държавни пари. Богатият татко наричаше държавните пари - фалшиви пари. Фалшивите пари правят богатите по-богати. Проблемът е, че фалшивите пари правят бедните и средната класа по-бедни. Фалшиви учители. Какво ви научи училището за парите? Какво знаеха родителите ви за парите? Какво знае вашият финансов съветник за парите? Какво знаят нашите лидери за парите? Защо 78% от всички американци живеят от заплата до заплата? ... |
|
Всички видове мозъци и как работят. ... Всеки и по цял ден ти използваш ултимативния суперкомпютър... твоя мозък! Ако някога си се чудил колко точно са бързи мислите ти, какво се случва в ума ти, докато спиш, или как мозъкът ти казва на тялото какво да прави... Ако се интересуваш от частите на мозъка, от древни мозъци, от странни мозъци, от това възможно ли е изобщо да се живее без мозък... в тази прекрасно илюстрирана и шеметно забавна книга ще научиш толкова много по тези и много други теми, защото тя е чисто и просто пълна с мозъци и информация за тях! Виж кои са най-невероятните животински мозъци, открий как се ... |
|
"Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и "щастлива къща", жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата. В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на "сладкия хляб", а любимите хора са "дъга, тишина и посока". Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота - цял, завършен, несъвършен... човешки. Остава само да го видите през ... |
|
"Леа бръкна в чантата си и извади една книга. На корицата имаше пречупен кръст и с големи червени букви бе изписано Моята борба. От Адолф Крюге. "Фюрерът лично ме изпрати до вратата, стисна ми ръката и ме погледна изпитателно в очите. Никога няма да забравя думите, с които той ме изпрати: – Другарю Крюге, Германия вярва във вас и разчита на вашата сила, смелост и себеотрицание. Вие ще ръководите първата от дванайсет подобни експедиции. Германският народ не само ще управлява, но и ще владее тази планета. Гордите арийци ще се заселят в тундрата, в тайгата, ще покорят високите върхове на Хималаите, джунглите на ... |
|
"В дебютната стихосбирка на Мирослав Бърдаров (роден 1967 г.) се смесват и шумят най-различни почерци, реплики, малки и големи истории, цели писмености. Само по себе си това не е Бог знае какво, и най-романтически настроеният поет трябва да е разбрал, че светът е отдавна съчинен, измислен, че и описан отчайващо добре. Номерът е, как от вече зададеното, от реди-мейда на света, със същите до болка похабени знаци да опишеш собствените умори и екзалтации, щастия и пропадания. И те да звучат като казани за пръв път. Или поне малко по-встрани от вече видяното. В най-добрите стихотворения от тази стихосбирка Мирослав ... |
|
В новата си книга "Девет бала любов" роденият в Бургас Пейо Пантелеев споделя с читателя важните тези от живота - любовта, приятелството, срещите, разделите, надеждите, съмненията, добротата, прошката... Любовта му към морето, многобройните и многолики негови превъплъщения помагат на поета да представи своите стихове така, че без мелодия, когато се четат, те звучат като песен. В живота си авторът е бил актьор, режисьор, художник, мим, поет, баскетболист, не обича "лесното", приема таланта като даденост, а живота - като безценен подарък. На своите читатели той пожела да изпитат поне... девет бала любов! ... |
|
"– Извинете госпожице - Катерина Петрова - някой ме заговори на леко хъкащ английски. – Да, аз съм - погледнах го. Млад мъж, по дънки и с яке. Защо си мислех, че ще ме чака възрастен професор? – Енрике Санчес, преподавател по електротехника в университета на Гранада. Радвам се да се запозная с вас. Енрике... Човекът срещу мен се втренчи в очите ми, т.е. потърси ги настоятелно и не отклони погледа си, докато и аз не го погледнах. Почти онемях насреща му. Слънцето блестеше в къдравата му тъмноруса коса, а в очите му имаше весели пламъчета. Сякаш само с очи ме питаше как съм. Аз се зазяпах в този поглед и промънках: – ... |