"Да пиша ми беше мечта още откакто се научих да чета, никога не съм била добра в показването на чувства, но ако като дете умеех поне малко да го правя, то в последните години съвсем загубих и малкото, което умеех. За сметка на това, успявах да опиша на лист всичко, което премълчавах на глас. Тинейджърството ми не беше покорно, ако мога да се изразя така, решенията, които взимах дадоха отражение и ми създадоха купища истории за разказване. Пристигнах осемнадесетгодишна в Лондон с малко багаж, лаптоп и никаква идея как ще протече животът ми занапред. Идеално си спомням кога осъзнах, че вече не мога да съм искрена дори ... |
|
|
"Отче наш""Всичко в живота е постижимо" Ще прочета пета глава от Второто послание към коринтяните. Потребно е човек да има правилни възгледи. Човек не се ражда с правилни възгледи, но после ги придобива, после ги намира. Детето се ражда с известни възможности, но после добива, после се научава да говори, после се научава на какво и да е изкуство. Апостол Павел казва, че докато човек е в тялото, е далеч от Господа, понеже нуждите на тялото се различават, донякъде не съвпадат с ония стремежи, които човешката душа има. Човешката душа. Какво нещо е човек? Какво нещо е душата? Ние казваме „човешка душа& ... |
|
|
Истории от Япония от авторката на Моши моши, Япония. Уки уки, Япония е втората книга на Юлияна Антонова - Мурата след Моши моши, Япония, превърнала се в бестселър и спечелила сърцата на хиляди хора по света. Това е един емоционален и интригуващ дневник на японската делничност и празничност, на чийто страници ще намерите малки есета, лични откровения, закачливи коментари, вълнуващи изповеди и магични разкази от и за една страна. Разберете Япония така, както може да я разкаже само приятел, който я обича и чувства като свой втори дом и родина."Бледорозовите цветове на ефимерно разцъфналата вишна (японската сакура), ... |
|
|
"Дао е птица без крила, тя лети винаги в Безкрая. Птиците с крила летят в света. Дао е леко, защото в Дао няма земя. Дао живее в себе си, в чудния си разкош. Когато умреш в Дао, ставаш още по-жив. Когато си в Дао, умирайки живееш, защото Дао е винаги живеещо. Живея, защото съм умрял в Дао, иначе как щях да бъда жив? Открих, че когато живея в Дао, смъртта ми е жива, а животът ми е радостно умрял. Не можеш да умреш в Дао, защото Дао отсъствува. Който има Дао, смъртта му свети още тук. Най-красивото на Дао е, че не присъства, а пък ако присъстваше, нямаше да Го има. Това, че виждаш един човек, не означава, че той е жив, ... |
|
|
Номинирана за "Ман Букър" 2011. ... Майката на мъртвото момче пазеше кръвта. Искаше тя да си остане там, личеше си. Дъждът напираше да плисне и да я измие, ама майката нямаше да му даде. Дори не плачеше, просто стоеше скована и озверяла, все едно това ѝ беше работата - да подплаши дъжда обратно горе в небето. Един гълъб се оглеждаше за манджа. Нагази право в кръвта. Даже и той беше тъжен - личеше си по това, където очите му бяха целите розови и мъртви. Цветята вече бяха клюмнали. Имаше снимки на мъртвото момче с униформата от училище. Пуловерът му беше зелен. "Моят пуловер е син. Моята униформа е по- ... |
|
|
Второ издание. ... Какво казва Учителя или Беинса Дуно за Паневритмията:"Паневритмията, това e новото, което трябва да се внесе в днешната култура. Тя има да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Въвеждането на Паневритмията в училището (тъй както на времето бе въведено и упражнението Ведрина) ще даде голям тласък за вливане на нови културни ценности. Независимо от това, дали ние съзнаваме или не, съществува около нас един свят на същества с висша интелигентност. Ние трябва да се свържем с тях, за да могат те да ни предадат своите идеи и подтици, своята сила и светлина. И когато имаме ... |
|
|
Изобщо не одобрявам щурото пътуване, на което е поела баба ми. Скокове от самолет, плуване с акули... казах ѝ, че не е никак добра идея. Сигурно затова ме блокира - мен, собствения ѝ внук! Сега единственият начин да се свържа с нея е чрез спътничката ѝ, Еленор. Опитвам да убедя Еленор да спрат с тази лудост, но тя веднага ме поставя на мястото ми... и така започваме да си пишем, макар и само да се дразним един друг. Когато разбрах за новия им безумен план, веднага отлетях натам. В бара неочаквано срещнах прелестната Нора, с която щяхме да си изкараме една чудесна нощ без обвързване... ако не ѝ ... |
|
|
В огледалото на поета се виждат всички тайни кътчета на душата. В огледалото на поета място за маски няма. Там се отразяват дълбоко личните чувства. Там изплуват най-съкровените блянове."Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства - любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в Обичам те!, думите заради които живеем и заради които умираме. Достояния ясно и навременно напомня за онова, ... |
|
|
Приживе - и то без знанието на поетесата, са отпечатани само седем нейни стихотворения. През целия си живот Емили Дикинсън нито търси, нито мечтае за слава и дори не допуска, че някой се интересува от създаваните от нея поетични миниатюри откровения. Когато умира, намират ръкописи на над седемстотин нейни творби, а четири години по-късно (1890) Америка и останалият свят с учудване откриват, че се е появил нов, значителен поет. В книгата са включени избрани стихотворения и писма в превод на Атанас Далчев, Георги Мицков, Миглена Николчина. Специално за изданието Леда Милева преведе четиридесет и осем стихотворения, ... |
|
|
Разкази по действителни случаи. ... "Разказите в тази книга са частици от мозайката на едни години, които някои днес си спомнят с умиление, други - с досада, гняв или омерзение. Авторът им остава далеч и от едните, и от другите. За него те са само част от живота - такъв, какъвто го е живял в друго време и на друго място. Акушер-гинеколог по професия със специализация в проблемната бременност, той безпроблемно е износил своите спомени от 70 - 80 -те години в България. Споделя ги леко и непосредствено, с неизменното си чувство за хумор и самоирония, което в живота често го прави център на вниманието и любимец на ... |
|
|
Книгата "Бойко Борисов. (В) Първо лице: Още два мандата по-късно" е продължението на "Бойко Борисов. (В) Първо лице" на издателство Ludite". Първата част на книгата излезе през лятото на 2015 г. и стана хит в книжарниците. Продължението включва лафовете на Борисов от юни 2015 г. до края на февруари 2021 г. То е прекрасно лекарство за къса памет. Да си припомним: Какво казва Борисов за Делян Пеевски, за КТБ, за втория лифт над Банско, за жените си? Как се държи с подчинените си, със съпартийците си, с журналистите, с опозицията - продължението припомня удивителни изказвания през изминалите ... |
|
|
Да се научим да бъдем креативни. ... "Няма да успеем да се ориентираме в сложната среда на бъдещето, ако се взираме отчаяно в огледалото за обратно виждане. За да успеем, трябва да разчупим клишетата! Креативността е най-големият дар на човешката интелигентност. Колкото по-сложен става светът, толкова по-креативни трябва да бъдем, за да се справим с предизвикателствата. Въпреки това много хора се чудят дали изобщо притежават някакви креативни способности. "Разчупи клишетата" показва защо креативността е толкова важна, защо хората мислят, че не са креативни, как стигнахме дотук и какво може да се направи. ... |
