Книгата, спечелила конкурса за исторически роман "Българска история", през 2019 г. Опустошителната гражданска война за трона на Източната римска империя, водена между Йоан Кантакузин и императрица Анна Савойска, превръща османските турци в печеливша страна. Новата военна сила в Мала Азия, от услугите на която се възползват всички участници в конфликта, бързо разширява владенията си. От незначителен бейлик, скоро тя се превръща в угроза за Балканския полуостров. Около три десетилетия по-късно младият благородник Иваниша е призован да замине в България от влашкия княз Дан. Син на българка, но роден на север от ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
През 1303 г. на Балканите се преплитат съдбите на четири сили - Византия, България, френски завоеватели в Елада и каталани от далечна Испания, дошли да се сражават с турците. Шестнадесетгодишен юноша напуска родното си място и тръгва с каталаните, за да преживее с тях тази история от началото до самия ѝ край. Вихърът на събитията ще го пренесе през бойни полета, през владетелските дворове на ромеи, българи и франки. Една история за споено с кръв братство, за неравнопоставена, безнадеждна любов, за вярност и предателство. За най-страшния грях, греха на Юда - да предадеш този, който ти се довери! Разказ за храбри ... |
|
|
Приложения на Кунг-Фу и Джу-Джуцу. ... "При създаването на тази книга съчетах факта, че по образование съм художник-илюстратор и едновременно с това се занимавам с бойни изкуства вече повече от 20 години. Така имах възможност да реализирам замисъла си по начина, който исках, и по който аз самия мисля, че трябва да изглежда издание от подобен род. За създаването на този сборник неоценима помощ при демонстрирането и заснемането на техниките ми оказаха Антонио Стефанов, Боян Христов и Станислав Везирев." Тихомир Антонов ... |
|
|
В малко градче край брега на морето, група деца с приключенски дух решава да разгадае знаците, изобразени върху камък, намерен при разкопки. По волята на съдбата те откриват вход към подземен град, скрит в кладенец, където се срещат с високоразвито извънземно същество. То им помага да решат проблем от значение за цялата планета. Оказва се, че Земята има два огромни входа откъм двата полюса и трябва да изчакат ледниците да се разтопят, за да открият входа към Северния полюс, който, погледнат от Космоса, прилича на огромно око. Входовете на полюсите водят към долната Земя, където се намира космически портал. Той се ... |
|
|
Дивите животни, които са оцелели и живеят днес в България, са от разнообразни видове, но повече от половината от тях са застрашени да изчезнат от природата ни, или броят им е толкова малък, че е невъзможно да продължат да съществуват в следващите години. Ние, хората, им отнемаме все повече територии, в които да живеем и да се изхранваме. Изсичаме горите и разораваме полето, за да разширяваме градовете и да развиваме земеделието. И така - година след година, местообитанията на животните се свиват и изчезват, а възможността им да се хранят и съществуват се изчерпва. В миналото сме ловували много от тях за храна и да ... |
|
|
"Денят беше студен и сив. Мрачни облаци пълзяха по оловното небе, което притискаше в гробовна прегръдка потъналия в летаргия град. Гъстата мъгла в ранните сутрешни часове обвиваше цяла София. Сякаш беше леден саван. Олющените сгради се протягаха над сковаващата й прегръдка като призрачни надгробни плочи..." ... |
|
|
"Един мислещ, непримирим, млад и вече разочарован човек, който не вярва в лесните отговори, тръгва да дири себе си. За по-напряко - през Камино де Сантяго. Още от първата крачка знае, че пътуването навътре е самотно занимание, и смътно подозира, че завръщането ще е ново начало. Накрая вече го знае. За да е сигурен, че ще открие своите истини, избира прословутия 800-километров поклоннически маршрут, обрасъл със славата на себепознанието. Трудността му прилича и той напуска с лекота зоната си на комфорт - понятие, което при неговата търсеща природа винаги е под въпрос. Целта - да стигне на всяка цена до корена на ... |
|
|
Тихомир Стойчев е роден през 1953 г. в София. Завършва история. Работил е като инструктор в спортни клубове, учител, а от 1982 г. постъпва в органите на МВР, където заема различни изпълнителски и ръководни длъжности. Занимава се с обществена и консултантска дейност. Негови статии и интервюта са публикувани в различни издания. Чест гост е на радио- и телевизионни предавания, като основно коментира въпроси, свързани с националната сигурност. През 2005 г. излиза книгата му "Лъжи в синьо", в която от позициите на реален участник интерпретира събития и факти от началото на прехода. Ловец е от 25 години, а за ... |
|
|
"В тази книга са усилията ми в продължение на години, изпълнени с обич и към руската поезия, и с увлеченията ми на неин преводач. Подборът може да озадачи познавачите. Той се отличава от подбора в други подобни антологии. В него няма преднамерена избирателност на авторите, нито пък наумени цели и съображения. Затова нито броя, нито пък избора на преведените стихотворения от известни поети не е отклик на мисловни и емоционални нагласи, настроения и търсения. В тези стихове аз видях себе си. Тъкмо затова озаглавих съставената от мен христоматия „Руски поети на мой глас”. Додето превеждах и търсех интонацията и точния ... |
|
|
Варненският автор се представя с разкази, чиито сюжети са почерпени от живота, есета, посветени на писателския труд, преводи на любими руски поети. ... |
|
|
Книгата на Тихомир Пеев „Ноологичната реалност. Субектното като особен вид обектно" е израз на една съвременна потребност от възраждане на древната ноология, която има за предмет битийните първооснови на ноосферата като сфера на разума. В този смисъл тя несъмнено е принос към историята на българската философска мисъл. Авторът поставя едни от най-трудните проблеми в съвременната онтология и отправя интересни предизвикателства към философската антропология. Трудът му предлага нови гледни точки при разглеждането на ноосферата като ноологична реалност и на науката за нея - ноологията. ... |
|
|
"Тук, в райската градина на детството, ние отново чуваме родилния вик на майка ни, облизваме засъхналата по устата ни лютеница, събираме орехи и опитомяваме змии. В тази градина едно момиче става жена, непрестанно потъва и изплува като кораб. Кораб, помнещ, че който играе на Господ, е невъзможно да потъне. Аз пък знам, че който пише със сърцето си, не може да не отведе читателите си горе. Тихомира прави именно това: помага ни да докоснем небето." Рене Карабаш "Стиховете на Тихомира Панайотова притичват от една близост към друга и така напипват живота. Думите в тях се постигат хищно, създават ферментиращи ... |
