История на една жена поставена сякаш от живота на колене, която решава да направи нещо различно, провокирана от свои приятелки. Срещата ѝ с млада циганка преобръща всичко в нея, само за да преоткрие себе си, да осмисли грешките си и да намери онова, което би могло да я направи цяла. Романът разказва една история в няколко времеви линии - историята на Ая, живяла също и в друга епоха под името Керана. Съдбите им се допълват, за да подредят възприятията на една объркана жена днес, нуждаеща се от по-голям смисъл. Пътят към поемане на отговорност не е лек, но е задължителен за всеки, който търси себе си. А това винаги ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Направи най-доброто в оставащото време! Живей и се усмихвай! Следвай мечтите си и всичко, което те прави щастлив! Така че... за какво мечтаеш? Смело! Млада жена - главната героиня Алекса, преминава през драматична житейска ситуация. Точно тогава животът ѝ подарява и срещи с хора, които ѝ помагат да преосмисли отношението си към вечните човешки ценности. Възможно ли е да мислиш за смъртта и да се вдъхновяваш за пълноценен и смислен живот? Възможно ли е да се освободиш от травмите на миналото и да прекрачиш в бъдещето, когато знаеш, че дните ти са преброени? С присъщата си смелост Алеона де Кама отново ... |
|
|
Те са млади и доста различни, но срещата им сякаш е предначертана, някога преди. В срещата им е заложена мисия. Може ли Светлината да поеме тъмнината? Какъв би бил изходът от подобна трансформация? Възможно ли е свободата да оцелее при пълното отдаване и сливане? Къде са границите на духа? Алеона де Кама търси отговорите на тези и още много въпроси в новия си психологически роман "Сила за приемане. Танцуващата с вятъра и водата". Зад съдбите на съвременните млади хора стоят обстоятелства, за които те нямат вина, но имат ли силата да ги преодолеят? Философията на българската авторка Алеона де Кама бележи ... |
|
|
"Парижката Света Богородица" е най-известното произведение на Виктор Юго, една от най-четените книги във Франция, преведена на десетки езици. Този изключителен исторически роман, чието действие се развива през 1482 година в Париж, под двете кули на великата катедрала, е роман за любовта, съдбата, архитектурата и политиката и убедително пресъздава средновековния свят в зората на модерната епоха. Виктор Юго изгражда незабравими персонажи - сред тях са гърбушкото Квазимодо, безнадеждно влюбен в циганката Есмералда, Клод Фроло, свещеникът, измъчван от призрака на собствената си обреченост, Клопен Труйлфу, кралят ... |
|
|
Блестящо описание на абсурдите в едно селце, забъркани от политикани, бюрократи, далавераджии и тарикати, от които местните зевзеци, в опит да разплетат конците на световната конспирация, се спасяват поединично със загърбване на проблемите, алкохол, язвителен присмех и... любов. Смехът в книгата блика и искри от всеки образ и ситуация, освобождава от напрежението на ежедневието. Текстът поразява с умението да се поднесат леко и с ирония сериозните проблеми на нашето време - прикрити зад политически лозунги манипулации, корупция, безхаберие, опростачване, незачитане на човешкия живот и достойнство, и да разисква истински ... |
|
|
Четвърто издание. ... "...Асиова умее да завърти героите си във вихъра на греха и прошката. Мозаечният строеж на романа й оплита като в паяжина читателя, за да го накара да повярва, че и нашенските сюжети не са по-лоши от чуждите." Петър Величков, критик "...За първи път в нашата литература се отваря дума за сляпата и яростна българска черта след 1912 г., която се е стоварила върху главите на турци и помаци, виновни и невинни. Тук тях е употребила думата "оттурчване" - толкова разложка, толкова нейна и толкова точна, че сега на стари години не смея да я използвам, защото имам чувството, че ще ... |
|
|
Невъзможна, но красива история за първата любов и непоносимата болка от загубата ѝ. Макс е 14-годишен ученик, когато за първи път се среща с Лили, артистка на трапец от пътуващ цирк, който всяка година изнася представление в Берлин. Лили е циганка и целият ѝ свят е коренно различен от този на Макс и неговото семейство - всичко от привичките и обичаите им до разбиранията за живота и мястото им в политическия и социален живот на Германия в навечерието на Втората световна война. Разделени от избухването на войната, те се срещат отново три години по-късно и тогава приятелството им прераства в любов. Но една ... |
|
|
„Проза“ е нейната втора стихосбирка. Писането на Оля Стоянова се отличава с един внимателен поглед към всекидневното, към детайла. Задните дворове, дребните работи, пътните табели, случайно дочутите реплики и изобщо баналното, което „се промушва отвсякъде“, лягат в основата на тази стихосбирка. Фразата е къса и стегната, образността е конкретна, черно-бяла и изчистена от излишен поетизъм. Почти документални описания, плътни и видими. Стихотворенията на Оля Стоянова са населени с лица и истории — от бабите в Петрич до „Виетнамският лечител от Надежда“. Впечатляваща и сурова книга, в която можем да видим как прозата на ... |
|
|
Сборник с притчи, есета, размисли по пътя - познато и непознато. ... На всяка книга, която е добро художествено творение, би могло да пише: Изтръгнато от живота - моя и вашия. Съдби човешки (Чаша):... Тази земя е бедна и клета, тясна и мрачна, в нея не е лесно да бъдеш и валия, а камо ли рая и монах. В тази земя и една чаша се вижда, та боде очите повече и от най-високата кула. Който е искал зенгин и рахат да бъде, не е трябвало да се ражда, нито да се замонаши в нея. Тук и драм радост с душата се плаща.... Съдби от камък (Мостът на Жепа, Върху камънака на Почител): Почител. На една нога изправен, с едно стъпало и то не ... |
|
|
"Сборникът с разкази "Хора" направо ме зашемети. Толкова близки усетих героите, че след всеки разказ спирах, за да си поема дъх. За да изляза от неусетното ми вмъкване под кожата на Пламъчето или Агата, да се измъкна от тъмния ъгъл на Ани към светлия Париж, да се отърся от огромната мъка, пътувайки към Маскирания за лек, да се гмурна до Олга или Зисула с копнежа за истинската любов, да нося достойнството на Лудата, да бъда чаровния Дмитри или двете циганки джуджета върху тяхното летящо килимче... Бях всеки един от "хората" на Катерина. И през мен течеше променлив електрически ток и изгаряше ... |
|
|
Всеки от нас си има своята улица и всеки сам е най-добрият експерт по нея. ... В историите за улиците имаше някакъв магнетизъм, който ни държеше в състояние на превъзбуда понякога седмици наред. Научавахме неща за градовете, които никога не бяхме подозирали - като това, че циганките във Вършец познават улиците на града по-добре от всички останали, защото ги метат. Картата на България се променяше и в нея определени места придобиваха неочаквана плътност - Козлодуй ни стана симпатичен, защото хората бяха много откровени за града си; Копривщица ни натъжи, защото разбрахме, че там Голямата история е затиснала малките и че ... |
|
|
Том номер 12 от Събраните съчинения на Йордан Радичков е финалният том от поредицата. С него читателите ще разполагат с пълното литературно наследство на майстора на словото. Финалният том от поредицата съдържа публицистични текстове на автора, писани по различни поводи, големи събития и злободневни такива. В тях отново отчетливо се чува авторския почерк на Радичков. Заедно с публицистичните текстове, читателят ще открие множество слова по различни поводи и есета, текстове за изтъкнати писатели и хора на изкуството. Една от най-любопитните части на тома са текстовете от архива на автора. Това са различни никога ... |
