"Най-добрият съвременен български режисьор ни въвежда в своя съзнателен живот като в пиеса - с неподражаем език, непринуденост, пределна откровеност, завидно чувство за хумор, съчетаващо оздравителната самоирония с надделяна, но видима тъга. Тази книга е не просто мемоарна - споделеното е положено върху различни наративни равнища и може да се чете също така като своеобразна история на българския театър от 70-те години на XX век до днес. Иван Добчев не просто проследява, а търси основанията, вниква в логиката на алтернативните процеси и разкрива скрити и забулени страни от случилото се в културния ни живот в едно ... |
|
Съставител: Ирен Иванчева. ... Избрана поезия, драма, преводи, анкети и за него."Това издание представя не само поета Мерджански, но и Мерджански като театрал - тук е поместена изцяло пиесата, написана в съавторство с режисьора Иван Добчев, и играна с изключителен успех в театър Сфумато - Тирезий слепият през 1997 г., както и изцяло преработена неговата първа пиеса Кой уби Питагор?, публикувана през 1988 г. в Театрална Библиотека на Центъра за художествена самодейност. Преводачът Кирил Мерджански е представен в раздел Преводи. Изданието също представя раздел За него с критически прочити и отзиви за творчеството му. ... |
|
Томът съдържа пиеси. ... Том 9 представя пиесите на автора. В съдържанието са включени пиесите "Суматоха", "Януари", "Лазарица", "Опит за летене", "Кошници", "Образ и подобие", както и първият вариант на "Суматоха" - "Нова библия", пиесата за деца "Желязното момче" и радиопиесата "Добродушните смокове". Сред текстовете в том 9 от събраните съчинения, читателите на Йордан Радичков ще различат някои от най-обичаните и поставяни пиеси от цяла плеяда театрални режисьори като Методи Андонов, Крикор Азарян, Юлия Огнянова, Иван ... |
|
"Поезията на Крум Филипов по някакъв начин напомня на дъхав, прясно изпечен хляб. Носи в себе си интуиция за конкретно родовото, но в дълбочината ѝ има и нещо много повече - интуиция за родовата свързаност на всичко с всичко в света. В най-добрия смисъл на думата това е поезия с основание. С онтологично основание. С основанието да замесиш утрешния ден, след като си нахранил вчерашния." Кръстьо Раленков "Името на момчето е Крум Филипов, а стиховете, посветени на баща му, са събрани под заглавието Затръшнато небе. Щастлив съм, че улицата ми подари тази млада поезия. Сред днешната политическа гмеж, ... |
|
11 септември, сутринта, 8:30 Красиво ще бъде, веднъж само да достигнем покрива. Градът е вцепенен, красиво е. Ангелски гълъб, заровен сякаш в метрополитена. Красиво и величествено е вашето изкуство, г-н Явашев, но не съм тук за да ви правя комплименти. Страх ли ви е, г-н Кристо? Чак толкова високо представяхте ли си го? Изпитвате вероятно поне малко страх от смъртта, точно както мен сега: заради нещо незавършено, нещо, което винаги остава. Кристо и Пилар, всеки на своята кула. Двамаат, които никога не се качват на един и същи самолет, за да има кой да довърши делото, ако нещо се случи. Георги Тенев е автор на романа & ... |
|
"Настоящата книга е продължение на изданието Вандова, Мария и Никола Вандов, Театрална работилница Сфумато (1989 - 2009), което излезе през 2009 година. Тогава, не подозирахме, че направеното е том първи от вече двутомната книга-летопис за Сфумато. Новата книга излиза във връзка с 30-годишнината на тази уникална за България театрална лаборатория, която е спечелвала, печели и днес заслужено признание у нас и в чужбина. Настоящата книга има сходна структура с предишната. Отново най-голям дял в нея имат текстовете на или разговорите с Маргарита Младенова и Иван Добчев - основателите на Театралната работилница през 1989 ... |
|
Мнозина гледат, но не виждат. ... Книгата "Без маски" включва интервюта с над 20 именити театрали. Това са записи, които Йордан Георгиев е правил от 2008 г. до 2013 г. с Крикор Азарян, Наум Шопов, Велко Кънев, Асен Шопов, Юлия Огнянова, Валери Петров, Васил Михайлов, Валентин Ганев, Александър Морфов, Валентин Танев. Интервюирал е и Мариус Куркински, Маргарита Младенова, Мая Новоселска, Пламен Марков, Стефан Москов, Стефан Цанев, Явор Гърдев, Галин Стоев, Деян Донков, Иван Добчев, Кирил Дончев, Леонид Йовчев. Книгата е жива история на днешния български театър. "За мен беше изненада да науча, че ... |
|
Константин Илиев определя новата си книга Проблясъци от прожектор като автобиографичен фрагмент, защото тя е само съставна част от неговото продължило повече от пет десетилетия житие на театрален драматург, чийто пролог е Благоевград, а епилог - Пазарджик. Описани са епизоди от историята през седмото, осмото и деветото десетилетия на миналия век на театри с многолетни традиции като Народния и Пловдивския, но и изявите на по-късно сформираната трупа на Драматичен театър София. Действащи лица в прозаичния този път опус на драматурга са режисьорите Леон Даниел, Любен Гройс, Крикор Азарян, Димитър Гочев, Маргарита Младенова, ... |
|
"Талантът (ако е такъв) не може да умре - той е сила, той е всичко. Според мен талант и характер са едно цяло. Не мога да приема, че съществуват талантливи безхарактерни хора." Кирил Варийски Това е книга за яркия български актьор Кирил Варийски. Тя осветява, подобно проявяването на негатив, познати и неочаквани контури на неговата сложна личност. Светлините и сенките, идващи от неговите стихове, интервюта, а и от спомените на колеги и приятели, очертават образа на "метеорния" му талант. Талант, проблеснал и оставил следа във време, което сякаш отрича изкуството и хората, които го носят в себе си. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |