+ компактдиск за медитация в домашни условия ... "Търсим нещо, което винаги сме имали - Истината! Всъщност, "имали" не е точната дума. Ние не преживяваме Истината. Ние сме Истина. "По очите ти познавам" - чуваме от малки. Очите не могат да лъжат! Чрез тях говори сърцето ни! То винаги е знаело кои са истинските неща в живота ни. Аз само се опитвам да ти ги припомня с тази книга. Ако от този миг започнем да се гледаме в очите, ще живеем в Истината! Звучи ти наивно? Чудесно! Значи е вярно! Защото наивен, означава вярващ!" Мадлен Алгафари ... |
|
Разказ за мистериите на изкуството и тайните на сърцето. ... Клер губи майка си в инцидент, но тя самата оцелява и работи усилено, за да се измъкне от малкия си роден град в Луизиана. Това обаче не ѝ носи очакваното удовлетворение. Ето защо тя напуска доходоносната си работа в Чикаго и се връща у дома, за да се грижи за болната си баба. Там преоткрива изящно произведение на изкуството, което нейният прадядо е изпратил от Париж след края на Втората световна война. Баба ѝ я насърчава да замине за Франция и да издири ателието, където е създаден подаръкът от прадядо ѝ - маска на красива неизвестна жена. Под ... |
|
Момче и момиче, двама влюбени тийнейджъри. Един ден тя внезапно изчезва... Започва дългото търсене на една изгубена любов. Заслушан в своите сънища, мъжът, вече на средна възраст, напуска Токио и започва работа в библиотека далеч в планината, стаила собствени загадки. Пътешествието му го отвежда във въображаем безименен град, опасан с високи стени, населен с еднорози и с хора, лишени от сенки. Там, в библиотека за стари сънища, мъжът намира своята любима. А срещата с млад чудак му помага да разбере променливите и пропускливи стени между световете и го изправя пред решението да избере какво е склонен да изгуби... (Не) ... |
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Димил Стоилов е чувствителен, интелигентен и наблюдателен белетрист, представящ с психологически реализъм и с леко нагарчащ хумор всекидневните драми на чувствителния, интелигентен и наблюдателен герой. Този герой напомня персонажите на някогашната българска "инфантилна" проза и сякаш не се е простил с илюзиите, че животът е нещо по-различно от това, което обикновено предлага. Оттук и добронамереното писателско любопитство.към хора и ситуации, опровергаващи и подкрепящи илюзиите. Нали все пак сред ... |
|
История, белязана от родово проклятие, кърваво злато, греховна любов, кръвосмешение, убийство... Сюжетът се разгръща във времевата рамка от 30 -те до 80 -те години на миналия век. Животът на героите протича на фона на масовата колективизация на българското село - къде доброволна, къде насилствена, и в следващите години, когато въпреки нахлузената кадифена ръкавица железният юмрук на комунистическия режим продължава да мачка човешки съдби. Близките приятелки Цвета и Таня, чието израстване от момичета до зрели жени проследява повествованието, са основните разказвачки на историята, макар че в нея се чуват и други гласове. ... |
|
През 2020 г. Ковид 19 отнася бащата на Амели Патрик Нотомб, с когото тя не успява да се сбогува. Прави го по-късно с романа Първа кръв, изразявайки своята дълбока почит към дипломата от кариерата и превръщайки трагичното събитие в силно литературно произведение. Под формата на разказ на самия Патрик Нотомб дъщерята разказва живота му от дете до първия му дипломатически пост и свързаните с него събития. Разказва и за рода му, без нищо да му спестява - надменния дядо, отсъстващата майка, жаждата и глада, ледената зима в Ардените... Прави го с любов и хумор, с уважение и ирония, с всичко онова, което характеризира тази ... |
|
Романът "Певицата взема властта" на Иво Сиромахов проследява възхода на една чалга певица до поста на министър-председател и всичко, което се случва в родината ни след това... трагикомедия и твърде позната реалност в едно плашещо пророчество! "Не се срамувам, че съм правил паметник на певицата. Тя беше на власт. А аз винаги съм се навъртал около властта с надеждата да ме почерпят." Нокти Чешитов, скулптор "Аз съм много по-талантлив от нея. Всеки може да се криви и да се хили като министър-председател, кво толкова?" Асен Човечки, актьор "Знаех си, че така ще стане. Все пак по ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Тайните, прошепнати в църковната дамска стая, трябва да си останат там. Но щом и стените имат уши, мълвата литва през прозореца и животът на Труди се обръща с главата надолу... Клюката съска, върху Труди се сипят подигравателни погледи, двуличният ѝ съпруг нагло я мами, а порасналата ѝ дъщеря тайно е сключила брак, за който и зъб не обелва пред собствената си майка... За капак, леля ѝ Герт се възнася при Свети Петър (готова и него да научи на ред) и ѝ завещава една съборетина, пълна със счупени кранове и безброй спомени... А на всичко отгоре, в комплект с разпадащата се къща май върви и чудакът ... |
|
Написан с много хумор - "Отбой в полунощ" е роман в духа на "Параграф 22" и "На Западния фронт нищо ново" - приказка за смелостта и за приятелството във време на смърт. Втората световна война е към края си. Съюзническите войски напредват към столицата на Третия райх. Група млади американци са изпратени в приказен замък сред Арденските гори, за да следят за евентуално германско настъпление. Те са обучени по специална програма, интелигентността им е доста над средната, и съзнават напълно в какво безумие са се забъркали. Впримчени в ледените прегръдки на зимата, те създават свой мълчалив ... |
|
Лиляна Михайлова пише за скромния човек, с когото се срещаме всеки ден. Но когато изпаднем в беда, именно този скромен и незабележим човек показва истинската си същност - готов да ни помогне. Той е състрадателен, съчувстващ, човек, на когото можеш да се опреш. Човек, който мисли за твоето добро, а не за себе си. И след време осъзнаваш, че всъщност този скромен човек е най-добрият човек, когото познаваш. "Когато се случи да се питам кой е най-добрият човек, когото аз познавам, името Лиляна Михайлова неизменно изскача в съзнанието ми на първо място." - пише Надежда Захариева в свое интервю. Лиляна Михайлова ( ... |
|
Марек Биенчик (1956) е съвременен полски писател, литературен историк, есеист, преводач на Кундера, Барт и Чоран. Познат е на българския читател с есеистичните си творби "Меланхолия. За тез, които никога изгубеното няма да намерят" (бълг. изд. 2002) и "Книга на лицето" (бълг. изд. 2015), която му носи най-високата полска литературна награда "Нике". Биенчик пише "Психиатрична болница "Творки" през 1999 г. Действието в романа се развива в края на Втората световна война. И все пак той не прилича на никоя друга книга, писана за войната. В него този добре познат ни фрагмент от ... |
|
Реалност, фантастика, фентъзи и фолклор в една много объркана история. ... Петър пътува към родния край, за да прекара там горещите августовски дни на отпуска си. С него е и 6-годишният му син Горан. По време на дългото пътуване до слънчевото тракийско село Петър си спомня една наистина фантастична върволица от случки отпреди 40 години, когато е бил на същата възраст като сина си. Тогава, в един горещ слънчев ден, той влиза в Трепкалото. Входът за това място се намира между две тополи край стар черен път. Никой не знае какво точно е Трепкалото, но то пропуска само деца. Деца от различни времена. Дали Трепкалото ще пусне и ... |