Книгата съдържа сатирата "Възхвала на глупостта" и биографичния роман "Еразъм Ротердамски"и е част от поредицата луксозни издания "Божествен дух" на издателство "Захарий Стоянов"."Който не може да бъде Еразъм, желае да бъде епискот". Тази мисъл на Лабрюйер е по-дълбока, отколкото изглежда на пръв поглед. Тук не става дума само за двата пътя на човешката амбиция, които най-често взаимно се изключват, нито за това, че бездарните творци предпочитат да бъдат администратори. Великият характеролог и есеист очевидно е искал да каже нещо повече: в името на голямата задача на ... |
|
|
"При пътешествието ми в Антарктида обещах на експедицията, че ще се опитам да направя пътепис на живо, директно от случката към листа. Но явно ниските температури не симпатизираха на писателски обещания. И за да направя все пак нещо, си припомних най-силния студ, който съм изпитвал в България. Ала изобщо не се получи пътепис, а разказ за съвсем друго нещо. При това къс. Обещаната книга Антарктида - окото на космоса се появи чак след десет години. 2011! И пак не си изпълних обещанието. Книгата не стана пътепис, а реалити роман. Художествено произведение, в което всичките герои са живите участници в експедицията (за ... |
|
|
Утопия е мястото, където Томас Мор (1478 - 1535) вижда осъществен хуманистичния си политически идеал. Описва възможно най-подробно, но сякаш случайно забравя да уточни само едно - географското местоположение на острова, чието население се радва на най-добрата форма на управление. "Нали е съвсем неправилно и неблагодарно онова общество, което отделя толкова щедро блага за така наречените благородници, за банкерите и другите подобни, които нищо не работят и живеят като ласкатели и уредници на празни удоволствия, а пък не полага никакви грижи за земеделците, въглищарите, наемните слуги, каруцарите и занаятчиите, без ... |
|
|
Във време на пазарни войни за облика на писаното слово трима мъдри мъже се забавляват. Обединили тройна доза ерудиция и остроумие, журналистът Жан-Филип дьо Тонак, Умберто Еко и Жан-Клод Кариер ни канят на разговор за миналото, настоящето и бъдещето на книгите от хартия. Част от темите в книгата са: Писал ли е Христос? Коя е една от най-опасните книги на света? Кой е първият автор? Кой е първият, който е писал за пари? Кой е първият издател? Кога автори на книги са скандирали "Долу книгите!"? Кои са разрушителите" или "трошачите" на книги? Какво не са предсказали фантастите? " ... |
|
|
Бъдещето несъмнено ще се случва под знака на медиите, които винаги са били в сърцето на политическата, социалната, икономическата и културната промяна. Така е от Гутенберговата галактика до вселената на интернет, от аналоговото минало до дигиталното съвремие, от въображаемия остров на справедливостта на Томас Мор и възхвалата на глупостта на Еразъм Ротердамски, до настоящето, в което думите акаунт и цензура се артикулират в едно изречение. Такова най-вероятно ще бъде и метамедийното бъдеще, раздвоено между човека и алгоритмите, между глупостта и справедливостта, между реалността и утопията. ... |
|
|
"Тази книга беше замислена като политическа публицистика. Тя трябваше да бъде нещо като продължение на моя цикъл от произведения Зад завесата на соца, Зад завесата на прехода, Зад завесата на демокрацията, Зад завесата: Големия брат. Обаче най-неочаквано пред очите ми тя се превърна в нещо като криминален роман. В нещо като нашенски прочит на известното детско стихотворение Десет малки негърчета. Главните герои в нея са шест трупа, плюс Каскет, Череп, Феномен и Чистач. Книгата се промени, защото в нея се огледа нашият живот. В него: мафията се настани на жълтите павета; сутеньорите свалиха превръзката от очите ... |
|
|
Този роман е любовен химн към онова "трето измерение" на мъжа и на жената - двойката. Необратимата съдба разкъсва единението на Яник и Мишел. Но едно любовно отчаяние, което се отчайва от любовта, за тях е неприемливо противоречие. Човек трябва да извоюва победа над смъртта. Яник казва на Мишел: "Ще изчезна, но искам да остана жена. Ще бъда за теб някоя друга. Върви към нея. Срещни друга женска половина. Най-жестокият начин да ме забравиш е да не обичаш повече." И по този начин се появява Лидия и онова, което ще се събере отново във вихрена възхвала, отвъд ефимерното, двойката, в която "всяко ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Под редакцията на Жан-Франсоа Мармион. ... Възможен ли е свят без глупаци? Всъщност не. Глупостта, оказва се, е универсално явление. Всички я търпим в ежедневния си живот. Срещаме високопоставени глупаци, невежи идиоти, недодялани простаци, автентични тъпаци, войнствени загубеняци, самонадеяни малоумници, образовани имбецили... Няма граници за човешката глупост. Нещо повече: всички ние в един или друг случай сме постъпвали глупаво. Можем обаче да се опитаме да дефинираме човешката глупост. Може би ако разберем нейната природа, по-успешно ще се преборим с нея. Именно такава е целта на настоящата книга. Психолози, ... |
|
|
Животът с аутизма: една лична история. ... "Това е безспорно един от най-откровените, болезнени (но и в същото време ведри), смели, задълбочени, зрели, честни и човешки разкази за родителството, които съм чела. Казвам го без никакво преувеличение и патос. Най-общо това е историята на семейството на Златко Енев, писател и издател, живеещ от дълги години в Берлин, баща на две деца, с дъщеря аутист. Няма го така характерния героичен нюанс, нито отчаяние и самосъжаление заради тежката история. Има любов, топлота, мисъл, познания, откритост, благородство, аналитичност. Има и надежда, смирение, приемане. Има признати ... |
|
|
Възхвала на провинцията е книга, която Александър Секулов ще пише цял живот. Тя е събрала негови кратки белетристични форми: остроумна есеистична проза; блестящи малки текстове, създавани по различни поводи; философски прозрения; спомени, оцветени с хумор и любов; снайперистки афоризми. Всички тях - по традиция, започнала с Атанас Далчев - може да определим като фрагменти. Тази книга е правена като сал на корабокрушенец. Само че не корабът на автора се е разбил, а светът около него. Александър Секулов взема всичко, което се носи по вълните на реалността и въображението. Салът става все по-голям, все по-нужен, ... |
|
|
Весели разкази. ... Веселото в тези разкази е малко тъжно. Боде понякога, приболва. Но нали казват, че болката може да е и лечебна - означава, че ако е имало рана, тя вече заздравява. А може и да не е така. Човек има право да вярва на глупостта на другите и да я нарича мъдрост. Свободен е да избира и да предпочита само своята собствена глупост, като по този начин доказва самобитността си. В развитите държави това се нарича "Право да бъдеш сам" - Right to be let alone. Имаш ли себе си, имаш всичко. Написаното тук ще ви помогне да се съхраните и, надявам се, да се посмеете. Ако това не е едно и също. Всички ... |
|
|
Двуезично издание на български и испански език. ... Възхвала на тъмнината е последен поклон и сбогуване с творчеството на Хорхе Луис Борхес на поетесата Рада Панчовска, посветила немалка част от отреденото ѝ време на превода на испаноезична поезия. Тази толкова лична преводаческа антология, която включва близо седемдесет стихотворения, подбрани от десет емблематични сборника на големия творец, ни приобщава към тайнството на поезията в унисон с твърдението на самия Борхес: "Поезията е не по-малко тайнствена от останалите природни градива", за което допринасят и изящните илюстрации на Капка Кънева."Аз ... |
