Емил и Маргьорит. Седят край камината и се гледат един друг. След известно време Емил вади от джоба бележник и написва нещо, откъсва страницата, сгъва я докато става съвсем мъничка, и я хвърля в скута на съпругата си. На листчето пише КОТАРАКЪТ. На това тя отвръща с листче, на което пише ПАПАГАЛЪТ. Дебнеха се взаимно. От години се наблюдаваха така – прикрито, неизменно привнасящи нови лукавства в играта… Емил се усмихна доволно. Не на нея. Не на огъня. На идеята, която му хрумна. Не бързаше да я реализира. Имаха време – и той, и тя. Цялото време до момента, в който един от тях не умре. Как да разберат кой ще си иде пръв? ... |
|
|
В една мрачна и дъждовна ноемврийска нощ в Конкарно – курортно градче в северната част на Франция – е извършено убийство. Комисарят Мегре е назначен да разследва случая, а скоро самият той ще се убеди, че животът в малкото градче не е така спокоен. Стара любовна история и стремеж към лично отмъщение се преплитат в историята, а появата на едно старо, мръсно и жълто куче озадачава всички... ... |
|
|
На тридесет и три години той бе имал много жени. Никоя не му бе доставяла такова удоволствие като нея – тотална, животинска наслада, без задни мисли, след която не следваше нито отвращение, нито притеснение, нито отегчение. Напротив! След двата часа, в които телата им се стремяха да постигнат максимална наслада, и двамата оставаха голи, удължавайки плътската си близост, вкусвайки хармонията, установила се не само между тях, но и в заобикалящата ги обстановка. Тони Фалкон има щастлив брак, дете и извънбрачна връзка с омъжена жена от своето село. В неговото съзнание „Обичам те” не се различава особено от „Събличай се”, но ... |
|
|
Тялото на младо момиче лежи на площад „Вентимил” в Монмартр. Макар, че не се намира в своя полицейски район, комисарят Мегре се заема с предизвикателството да открие кой е посегнал на живота на красивата девойка. Единствената улика, от която комисарят може да тръгне, е етикетът на стилната синя рокля, с която е облечено момичето. С помощта на сержант Фере, с когото е работил и преди, Мегре ще се изправи пред редица трудности преди да разкрие самоличността на жертвата и кой е нейният убиец. „Никога не съм се интересувал от себе си – казва Жорж Сименон, – но истината е, че никога не съм се интересувал от нещо друго. Дори ... |
|
|
„Мегре и сянката върху пердето” – Мрачният парижки площад “Де Вож” е разтърсен от мистериозно убийство. Дали жертвата е убита с цел обир или пък престъплението е извършено от нейни близки? Кой се крие зад пердето на апартамента на първия етаж от тайнствената кооперация? И как Мегре ще докаже, че не винаги зад очевидното се крие ключът към разплитане на престъплението? „Мегре и детегледачката” – Какво е общото между привлекателна чужденка и малкото и момченце, разхождащи се в центъра на Париж, седемдесетгодишна италианска графиня и два човешки зъба, открити в книговезко ателие? Този път дори и самият Мегре не знае в ... |
|
|
Сто двайсет и осем деца намират смъртта си при рухването на новопостроен санаториум в Клерфон в третата книга от серията с най-добрите романи на Жорж Сименон от поредицата “Крими”. Правителството търси изкупителна жертва в лицето на министъра на строителството Поен. В конфиденциален телефонен разговор и извън правилата министърът въвлича Мегре в заплетената политическа афера. За комисаря от френската полиция политиката буди боязън. Но сега случаят е малко по-различен, а разследването ще разкрие много от тайните и интригите из най-високите постове в държавата. ... |
|
|
Книга от поредицата "Японски загадки" ... Япония, 1689 г. В столицата Едо броди зловещ убиец. Главите на жертвите му са приковани към дървени дъски, а етикетите към тях отпращат разследването сто години назад - към времето на страховитите междуфеодални войни. Личният следовател на шогуна Сано Ичиро е изправен пред най-жестоката дилема в живота си - да залови убиеца би означавало да си направи сепуку... "Бундори" от Лора Джо Роуланд е втората книга от световно известната поредица романи за криминалните разследвания на самурая Сано Ичиро. За разлика от първата - "Шинджу", в "Бундори" ... |
|
|
Знаем ли с какво обядва лакомникът Портос от "Тримата мускетари"? Помним ли с какво гощават ненаситния Чичиков от "Мъртви души"? Сещате ли се за предпочитаните от Мегре и Еркюл Поаро блюда? А в коя книга госпожа Хъдсън приготвя пиле за гениалния Шерлок Холмс? Какво вечеря Билбо Бегинс, когато джуджетата се изсипват в дома му? А как се сервира храната в книгите на Дъглас Адамс? И какво ни е необходимо, за да приготвим изключителните "Кални мъжки ботуши" - коронната рецепта на леля Ог, или пък знаменитото "вино от глухарчета"? Ако искате да обогатите кулинарните си умения и да ... |
|
|
Минибиографиите, които придават човешки качества на легенди като Хемингуей и Пикасо, Агата Кристи и Уди Алън, и хвърлят светлина върху работния живот на популярни гении ни казват пределно ясно: Няма "единствен начин" да се създаде добра творба - всички велики личности имат свой собствен начин. И някои от тези начини са поразително странни. Франц Кафка, разочарован от условията, в които живее, и от дневната си работа, пише в писмо до Феличе Бауер през 1912 г.: "Времето е малко, силите ми са ограничени, в службата се чувствам ужасно, апартаментът е шумен и ако не е възможно животът на човек да бъде ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Невъзможното (1962) е произведение на Жорж Батай в три части (История за плъхове, Дианус и Орестия), в което треската на желанието е неразривно свързана с треската на агонията. То описва тревожността на разказвача пред женската голота, пред физическата прегръдка с жена и е своеобразно продължение на опита за трансгресията от Вътрешният опит (1943), който по-късно Батай теоретизира в Еротизмът (1957). Този вътрешен опит е преди всичко преживяване на истината, на невъзможното като празнота. Поезията в третата част, Орестия, е заявена като "омраза към поезията", извеждаща докрай невъзможността за изразяване с ... |
|
|
"Религията на моя син Доминик е омайна, безмерна, пълна с радост и ухания градина", казва един ден Нашият Господ на света Катерина, която ни привежда тези слова. Жорж Бернанос (1888 - 1948) е сред най-изтъкнатите френски автори на ХХ в. и един от най-големите съвременни християнски писатели. През 1929 г. той печели наградата "Фемина" за романа си "Радостта", а през 1936 г. - Голямата награда на Френската академия за романа "Дневникът на един селски свещеник", който Андре Малро определя като "една от най-добрите съвременни творби по своята дълбочина и сила". Впоследствие ... |
|
|
Те са млади, без задръжки, отворени към всичко възможно - и поемат по пътя на все по-наситени еротични приключения, при които удоволствието произтича от странното, от болката и болезнеността, от фетишисткото, скверното, често дори от смъртта. Романът "История на окото" е публикуван под псевдоним през 1927 година в тираж едва 135 бройки. Незабавно е забранен, но в хода на годините претърпява множество преиздания. С истинското име на автора излиза за първи път едва през 1967. Жорж Батай (1897 - 1962) е автор на романи, а също на есета и трудове от областта на философията, историята на изкуството, социологията.& ... |
