Костенурчето Франклин е познато на децата от цял свят. От книгите за него са продадени стотици милиони екземпляри и е заснет телевизионен сериал. Сюжетите на историите са почерпани от живота на децата, затова всяко дете лесно се идентифицира с героите и ситуациите в книгите. Всяка история носи ясно нравствено послание към децата, без да е назидателна. Съпреживявайки историите на Франклин, децата се учат да бъдат по-добри и да се справят с проблемите и трудностите в своя живот, а това им помага да израснат по-уверени и самостоятелни. Великолепно разказаните истории са и великолепно илюстрирани и превръщат книгите за ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Като единствено справедливо средство на творчество върху сцената Гьоте открива и прокламира само: способността на актьора да преобразява себе си; (а не да играе себе си). Това значи: актьорът, който иска да твори изкуство, трябва: не да влее себе си в ролята, а обратно - да влее ролята в себе си. Тогава той няма да играе себе си на сцената, а - ролята. Само тогава актьорът ще може, наистина, да обработи, да изработи художествено ролята си. Само тогава актьорът ще може да се откъсне от онази рутинарна натуралистическа примитивност на творчество, свойствена на стария театър, и да напъти своето творчество към един ... |
|
|
Спомени и анализи. ... Често се пита: Какво всъщност е оперетата? Оперета е малка опера. И още по-точно малка комична опера е оперетата. Но в този театрален жанр навлизат с времето и с развитието му все нови и нови елементи от драмата, операта, балета, водевила, и модерните за всяко време шлагерни теми и танцови ритми. Ето този сбор от много театрални и музикални жанрови съставки създава една еклектичност, която много интелигентни хора не приемат и отричат оперетата. Да, има опасност смесването на едно място на много жанрове да създаде безвкусна пъстрота и глуповато, повърхностно зрелище. Така става само когато тези ... |
|
|
Българската социалистическа драматургия на сцената на Народния театър 1944 - 1989 г. ... В книгата е показано творческото израстване на националния ни театър едновременно със зараждането и утвърждаването на българската драматургия. Проследен е пътят от наивната незрялост през върхове на творческо вдъхновение до задушаващите окови на тоталитаризма. В съживения свят на театъра са отразени трудът и талантът на българските писатели, режисьори, актьори, сценографи, критици. И всичко това - на фона на живия отклик на българската публика, капризна и непостоянна, но неизменно влюбена и предана на своя театър. ... |
|
|
Поет, драматург, актьор, режисьор, художник, публицист, философ, етнограф, през 1938 година Антонен Арто (1896 - 1948) публикува сборник с кратки есеистични творби под заглавието "Театърът и неговият двойник". В тях той излага възгледите си за необходимостта от промяна в самата идея за театъра, който губи смисъл, лишен от магическа връзка с действителността. Според Арто съвременният театър, изцяло подвластен на писания текст, трябва да бъде заменен от т.нар. Театър на жестокостта. Авторът твърди, че Театърът на жестокостта е труден преди всичко за самия режисьор, а елементите на жестокост би следвало да ... |
|
|
100 години от рождението на Петър Слабаков."Роден под щастлива звезда, той донесе на сцената присъствието на живот. Един живот, в който се смесваха, взаимно обогатявайки се, множество гласове. В него напираше буйният вятър, стремително литнал над браздите на обширното добруджанско поле, които самият беше изтеглял, като тракторист от Държавното земеделско стопанство в село Стефан Караджа, Балчишко през 1945 г. Затова целият го виждахме такъв неукротим и вътрешно устремен. В него бучеше яркостният вой на черноморските вълни, блъскащи се в скалистите брегове на северните носове. Затова гласът му звучеше пресипнало ... |
|
|
"Между театъра и киното" представлява съвкупност от рецензии, интервюта и драматургични авторски текстове на театралния критик и режисьор Елица Матеева . Рецензиите проследяват театралния живот в България от края на 20. и началото на 21. век. В сборника са включени анализи на театрални спектакли, случили се от 2001 година до 2014 година, които са представлявали основа за дебат и дискурсивна театроведска практика. Рецензиите са свързани както със спектакли от сцената на столичния театрален живот, така и от сцената на театрите във Варна, Русе, Пловдив и др. Кино-рецензиите са посветени на филмови артефакти, ... |
|
|
"Книгата на Петър Денчев доразвива неговия дисертационен труд със същото заглавие, защитен в Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките. Обект на текста е един неразглеждан досега като цялостно изследване проблем - пространството в театралния спектакъл в българската сценична практика в нейната нова и най-нова история. Много ценно качество на текста е, че авторът му намира особено продуктивен фокус, през който да изследва поставения проблем за пространството и неговата употреба и функция в театралния спектакъл през последните пет десетилетия - творческия тандем между режисьора и ... |
|
|
"Книгата Голямото изкуство. Куклен театър и кукленост има за цел да покаже онези, специфични само за кукленото изкуство изразни средства и особености, които го правят толкова магнетично, когато ги има. Комплекса от тези художествени характеристики дефинираме с понятието кукленост. Какво я поражда? Кое в отделния спектакъл е нейният носител? Как се провокира появата на най-невероятното чудо одухотворяването на куклата? Ще стане ясно защо понякога безрезервно вярваме на куклените герои, въпреки че съвсем ясно съзнаваме, че те са само артефакти. Ще стане ясно и защо друг път, дори и добре манипулирани, куклите ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - Запад". ... Според Айзенщайн: "Да бъде наричан формалист някой, който се занимава с формата в изкуството, е все едно този, който изследва сифилиса, да бъде наричан сифилитик". Но през 30 -те години на миналия век властта използва "формализма", за да преследва всеки, отклонил се от каноните на социалистическия реализъм. Под ударите на "формализма" попадат гении като Шостакович и Майерхолд. Театърът на Майерхолд е закрит, свикано е съвещание на режисьорите от цялата страна, на което той трябва да се разкае и да ... |
|
|
Една уникална книга с истински истории от света на киното и театъра. А сред нейните автори са: Анастасия Савинова, Антон Тонев - Тони, Атанас Бояджиев, Божидара Цекова, Валентин Ганев, Вели Чаушев, Виолета Славова, Гергана Кофаржиева, Гинка Станчева, Димитър Стефанов, Емилия Ангелова, Емилия Радева, Емилия Цанкова, Жоржета Чакърова, Иван Налбантов, Ицхак Финци, Кирил Кавадарков, Корнелия Петкова, Красимира Казанджиева, Любомир Бъчваров, Мария Славчева, Мария Стефанова, Меглена Караламбова, Надя Топалова, Никола Петков, Никола Пашов, Стефан Германов, Стефан Илиев, Христо Домусчиев и др. "Театърът съществува ... |
|
|
"Всеки режисьор има в бюрото си едно "тайно" чекмедже. То се отваря рядко. Затова в него цари пълно безредие. Афиши, програми, снимки са смесени така, че с труд може да се отдели продукцията на 1952 г. от 1960 г. Бележници - колко много бележници! Вие нищо не бихте разбрали от тях. А всъщност в тия бележници, чрез тия бележници са зреели успехите и провалите на моето поколение. А най-интересното са разхвърляните недописани листове. Тезиси за изказвания, планове за доклади, гневно начало на статия, която не е имало смисъл да се довършва, черновки на писма, които като правило са смачкани в изблик на безсилие, ... |
