Българинът в своя езиков свят. Лингвокултурологично и етнопсихолингвистично изследване от Мария Илиева на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
Comparisons and interactions within/across cultures from Ludmila Kostova, Iona Sarieva and Mihaela Irimia. ... |
|
|
Настоящата монография се фокусира върху начините за изграждане на социокултурни знания и по-точно върху един аспект, който все още не е получил нужното внимание в теорията и практиката на преподаването на български език като втори (чужд) - ролята на акцента върху картината на света за изграждане на социокултурната компетентност на обучаемите. Посредством акцента върху българската картина на света се доказват някои особености на българския манталитет, отразени в езика. Чрез средствата на лингвокултурологичния анализ се търси отговор на два основни въпроса: къде представителите на българската лингвокултурна общност намират ... |
|
|
Академичната кариера и принципът на равнопоставеност от Деница Узунова и Олга Стоянова-Енчева на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
Русское правописание. Правила и упражнения - часть 2 от Гочо Гочев, Сийка Гочева, Иван Златев и Виктория Кънева. ... |
|
|
Изследвания върху ранната модерност. ... |
|
|
Вергилий, Хораций, Овидий. Природните описания, като стар и стабилен тип литературен дискурс, дават възможност за диахронно изследване на античната литература, което търси адекватно ограничение на полисемията. Подобен метод на работа се налага от характерния за римската литература принцип на подражанието-състезание. На това основание са включени и гръцките модели на посочените в заглавието автори. На фона на съвременните теории за описанието са разгледани мненията на античните литературни теоретици. Василена Стойкова Тодоранова е родена в Хасково през 1944 г. Завършва средно образование в Гимназията с преподаване на ... |
|
|
Функционално-семантични и модални особености на независимите Да-изречения в съвременния български език. ... |
|
|
Настоящата монография е посветена на един от най-активните български архиереи през последните три десетилетия на XIX век - Климент Браницки и Търновски. Утвърдил обществения си авторитет като Васил Друмев - писател, публицист, един от основателите на Българското книжовно дружество (БКД), през втората половина от живота си Климент се изявява като държавник, хуманист, истински духовен пастир и наставник, дълбоко свързан както с християнската нравственост, така и с духа на столетието - националната идея. На основата на публикувани източници и оригинални документи от няколко национални и регионални архивохранилища (Научния ... |
|
|
"Археологическите проучвания на антична Македония и съседните ѝ области показват интересни данни за въоръжението на древните македони. В периода до реформите на Филип II в древна Македония е използвано въоръжение, сходно с това на останалите етноси на Балканския полуостров. За това свидетелстват данните от археологическите разкопки. Аристократите предпочитат на тежкото въоръжение - камбановидни и мускулести брони, шлемове главно тип коринтски, илирийски, халкидски, както и бронзови и железни, позлатени или посребрени нагръдници, които са характерни и за аристократите в антична Тракия през същия период. Откриват ... |
|
|
"Настоящата книга е плод на моите интереси към византийските Тъмни векове (VII - VIII век), колкото и условен да е този термин. От друга страна, тя продължава заниманията ми с голямата тема Рим, Константинопол и Източните Църкви, част от моя традиционен лекторски репертоар. Ако мога да си позволя тази метафора, настоящата книга си има двама родители, тя е рожба на две предишни мои книги - Тъмните векове на Византия и Византия между Изтока и Запада. В книгата аз поставям доста въпроси, отговарям частично на някои от тях, но без претенции за пълнота при една толкова обширна тема, не особено популярна у нас. Въобще за ... |
|
|
Със своята езикова характеристика и с историческия си развой българският език, който е наследник на най-стария славянски книжовен език - старобългарския, заема специално място измежду всички славянски езици и сред езиците, образуващи балканския езиков съюз. Езиковият съюз представлява съвкупност от неродствени езици, които независимо от своя различен генетичен произход притежават черти на специално сходство, формирали се в резултат на продължителното им съседство и на произтеклия от това езиков контакт и езикова интерференция. В книгата Българският език като балкански език се проследяват историческите предпоставки, които ... |
