Социалните умения се формират през целия жизнен път на човека. През различните периоди от неговото израстване са различни факторите, които оказват влияние при изграждането на социални умения.
След обстойно проучване на изведените от различни автори определения относно видовете социални умения и близките до тях понятия смятаме, че можем да формулираме следното обобщаващо определение: социалните умения са специфична способност на индивида, която му позволява да взаимодейства адекватно със заобикалящата го среда. Приемаме, че значимите умения в начална училищна възраст, които децата е нужно да притежават и да продължават да развиват, са: умения за асертивно поведение; намиране и поддържане на приятелство; самоконтрол и автономност; решаване на конфликтни ситуации; разпознаване на опасностите в обкръжаващата среда; умения за ефективно общуване.
В първите години от живота на детето родителите са основният източник на социална и емоционална подкрепа и главният фактор за формиране на детските личностни характеристики. Предвид това резонно възникват въпросите какво се случва с децата, които биват изоставени от своите родители, и как влияе това на тяхното социално поведение.
Множество изследвания доказват, че институционалната грижа не е най-добрата за "изоставените деца". Липсата на постоянна обгрижваща фигура лишава детето от някои от най-важните фактори за нормалното психологично развитие - непрекъсната връзка със значим възрастен, стимулация и емоционална подкрепа. Вследствие на това за детето в по-късен етап е трудно да се привърже, а понякога създаването на такава връзка се оказва невъзможно. Колкото повече са личностите, които полагат грижи за детето, толкова повече намалява способността на детето да се привързва, а чувствата му все повече се притъпяват. При децата се наблюдават сериозни промени в когнитивното, психо-емоционалното и социалното функциониране, както и затруднения в процеса на адаптация към заобикалящата среда.
Целта на емпиричното изследване е да проучи формирането на социални умения и компетенции при деца от начална училищна възраст, настанени в Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) и обект на услугата Приемна грижа. Обект на проучването са деца от начална училищна възраст, настанени в ЦНСТ и ползващи социалната услуга Приемна грижа. Предмет на изследването са спецификите при формиране и развитие на социалните умения и социалните компетенции на деца от начална училищна възраст, обект на услуги, заместващи семейството.
Мотивацията за избор на работната хипотеза се отнася до предположението, че и в двете социални услуги децата придобиват базовите, жизнено важни социални умения. Ние приемаме, че в социалната услуга Приемна грижа децата имат възможност да развиват по-добри умения за общуване и междучовешки отношения и умения за самоуправление, отколкото в резидентен тип услуги.
Целите и задачите, които произтичат от обекта, предмета и хипотезата, могат да се разграничат на теоретични и теоретико-приложни. Първата задача е да се направи теоретичен анализ на психологичната и социалната литература, свързана със значимите социални умения и социални компетенции; да се осъществи сравнителен анализ на социалните умения и компетенции, които придобиват децата, настанени в резидентен тип услуга и в Приемна грижа; на базата на получените резултати да се определят факторите, които влияят позитивно при формирането на социални умения и компетенции в алтернативните социални услуги.
Втората основна задача е да се систематизира досегашният опит при предоставяне на социални услуги в общността в процеса на деинституционализация и да се проучат успешните практики в страната и чужбина.
Теоретико-практическите цели се отнасят до експериментално изследване, свързано с проучване на социалните умения в начална училищна възраст при деца, настанени в ЦНСТ и Приемна грижа, и проучване мнението на различни специалисти и експерти за социалните услуги.
Монографията се базира на защитен дисертационен труд на тема: Формиране на социални умения при деца, лишени от родителска грижа.
Книги 
