"... Когато говорим всички тези неща, несъмнено трябва да се попитаме за жанра на тази необикновена проза, напомняща ни за философските романи на
Емилиян Станев, за фантастичните видения на
Михаил Булгаков, но и за магическото присъствие на ирландския поет Уилям Бътлър Йейтс, който ни приканва "да вземем кесията с блянове". Именно "кесия с блянове" мога да нарека този ониричен текст, тази прекрасна балада в проза, предназначена за "поетите и лунатиците, за романтиците и за ония, на които вечно нещо не им стига". Смазваща е ерудицията на Красин Кръстев, той познава не само легендите на прабългари, келти и славяни, но и същността на великите религии, както и тайните на големите мистични учения. Онези, които се задоволят с фентъзи-историята, няма да стигнат до дълбоките пластове на познание, скрити зад иманярското дирене. В повествованието съвременните герои и видението на разпопения свещеник се срещат, за да се стигне до най-силните страници в романа. Той съживява загиналия Мюмюн, тук се замисляме за непреходния мит за вечното завръщане, който е в основата на келтското мислене. Младежът е този, който трябва да постигне инициация, той ще бъде кръстен в подземната църква, там, където друидските мистерии се срещат с християнската образност. Същевременно не е трудно да открием и така характерната за келтската митология триада. Останалите трима иманяри напомнят на най-известните богове: с шаманските си качества, с умението му да помага при преминаването на дружината в отвъдното, Отшелникът наподобява Меркурий. Александър несъмнено е Марс, той пристига в отсамното, за да проправи пътя на брат си Аполон. А приликата на О{{~}}Грейди с Аполон е наистина поразителна. Тримата ще се появят в подземната църква и тогава религиите ще се слеят, а Мюмюн ще се превърне в Страхил. В озарената от призрачни светлини обител ще изникне и сянката на поп Мартин, за да признае, че е продал сина си Макавей на викингите (оттам и родството му с О{{~}}Грейди) и да поиска опрощение за безчетните си грехове. В тези страници е събрана огромна сугестивна сила, от тях просто изригва готическа поезия..."
Георги Цанков"Съкровищата на поп Мартин" е книга написана с премерена ирония към шаблоните в приключенския жанр и ни разказва една оригинална история за хайдути и търсачи на съкровища. Богато илюстрирана с рисунките на Михаил Тошков книгата е оцветена с богатия език на автора. Може би за първи път дори и църквата ни би приела благосклонно книга в която има разпопен поп, атонски монах, друид, хайдушки войвода, нотариус, дракони, змейове и самодиви, магии, заклинания и проклятия..., защото тя говори и за вярата на българи и турци с подобаващото уважение и внимание."
Валентин Георгиев
Рейтинг: 8.36 / 33 гласа 
