Хаджи Ничо

Любен Каравелов е живял и е работил заедно с българите Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Васил Попович, Нешо Бончев и др. През 1959 г. образуват българската дружина "Братски труд", а на следващата година издават списание, което носи същото име. В него Каравелов печата и първите си стихотворни опити, а именно: "Загорец", "Желание", "Пастир" и революционната статия "Славяне в немско". Участва в студентските вълнения през 1861 г. и бива последовател на руските революционни демократи като влиза в техен забранен кръжок, в резултата на което е поставен е под полицейски надзор.

През 1867 г. е принуден да напусне Русия, затова се мести в Сърбия, откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници. Там той се жени за Наталия Петрович, с която живее до края на живота си, но двамата нямат деца. В началото на май 1869 г. пък се установява в Букурещ с намерение да редактира в. "Отечество", но в последствие се оказва от длъжността. По-късно същата година издава в. "Свобода", където пръв помощник му е Христо Ботев. Вестникът е орган на БРЦК, преименуван впоследствие на "Независимост". Едновременно с това Любен Каравелов поддържа тесни отношения и с Васил Левски и с революционната организация. През 1872 г. Каравелов е избран за председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Освен това той искрено и с все сърце посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (БКД), което днес е известно като Българска академия на науките (БАН).

През 1878 г Любен Каравелов се установява се в Русе, но здравословното му състояние се влошава, а на 21 януари 1879 г. умира от туберкулоза. Погребан е тържествено от българската общественост, от представители на руската власт и на други славянски народи.

"Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори!"