"Пред нас е мащабен книжовен проект, градящ контексти и литературноисторически реконструкции, въвлечен в европейски хоризонти и едновременно с това внимателно, любовно и детайлно вгледан в неизвестни фигури, теми и сюжети. Авторката е директор на "Националния литературен музей", чиято мисия е да издирва, изследва, опазва и популяризира литературните ценности от времето на Светите братя и до днес. Катя Зографова умело проследява вълнуващи вековни "диалози" на българската с европейските литератури: влиянието на великите скандинавци Ибсен, Киркегор, Хамсун, Стриндберг, на немскоезичните класици и ... |
|
"... какво е в края на краищата животът на човека, на човешкия род, ако не борба на химери? В която излиза вярна - побеждава - тази, която е по-силната. А по-силна е тази, която е по-истинна. А е по-истинна тази, в която лумти автентичният човешки дух..." Стефан Бочев ... |
|
Тройният портрет на Мария-Магдалина е портрет на едно поколение хора в социалистическа България от 60 -те години. Персонажите не са измислени, а взети от живия живот. На фона на реалистичната картина авторът разгръща виждането си за любовта, доброто, ролята на изкуството. Особено впечатляваща е неговата позиция по отношение на схващанията за Исус Христос."...Исус не е нищо свръхестествено, нищо божествено, нищо извън реда и законите на естеството. Напротив, той не само е човек, но е един "нормален" човек. Тъй като обаче това е нещо рядко, изключително, ние сме склонни да го обожествяваме. А той чисто и ... |
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков. Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
Второ допълнено издание. ... Съвременникът Йордан Вълчев остави като наследство в архива си и автобиография, и водени "дневници". Чрез тях - след като го бе правил в разкази, романи, публицистика и календаристика - простичко и безхитростно заговори за себе си и ни приобщи към противоречивото лице на своето време. А той беше велик жизнерадостник и човек на съзиданието."Дневниците на писателя дисидент" излезе в края на декември 2004г., привлече вниманието на критиката и на читателите през първите месеци на 2005-а. Поради скромния си тираж и създалия се повишен интерес книгата бе бързо изчерпана на ... |
|
В ръцете си читателя държи един от шедьоврите на Симеон Радев "Македония и Българското възраждане", познат може би на малцина от двете му кратки издания - първото на френски език от 1918 г. и неговият български превод от 1927-1928 г. Тази книга на видния наш публицист, историк и дипломат определено принадлежи и към шедьоврите на българската историческа публицистика, както със своя език и стил, така и с истините за нашето минало. Замисълът на първото издание е било да се изтъкнат пред враждебния на България цивилизован, но воюващ свят в края на Първата световна война, аргументите, главно от западен произход, за ... |
|
Дневник (1950 - 1951, 1955). Досие (1925 - 1958). Албум (1930 - 1957). ... Тази книга се появява 57 години след смъртта на Илия Бешков, толкова години, колкото и самият той е живял. За пръв път тук се публикува дневникът на художника, писан през петдесетте години. Той самият го нарича "Черната тетрадка". В него има потресаващи прозрения за света, за събитията, за хората, които движат този свят. Докато той пише дневника си, други водят "записки", попълват досието му – общо 200 страници. Службите на Държавна сигурност – и по времето на Царска България, и по времето на социалистическия строй – го ... |