"Светове" е изумителен любовен роман, написан по действителна история! В България пристига преуспял американски бизнесмен, преизпълнен с месиански пориви и подготвен с конкретен проект за мащабни инвестиции в сферата на комуникациите. Но тук се сблъсква с абсурдите и хаоса на прохождащата ни демокрация, с корупцията и фалша на политическата класа. Деловият провал и непрестанните перипетии сякаш предопределят срещата му с една жена, която ще го смае и увлече със своята необикновеност."Светове" е увлекателен и интригуващ роман за любовта, за привличането и отблъскването на два толкова чужди и единосъщи ... |
|
|
След пътя на чудесата Ади, любимката на хиляди читатели героиня от книгите на Ивинела Самуилова „ Животът може да е чудо “ и „ Ако животът не е чудо “, сега поема по път, който вълнува всеки от нас: пътя на любовта. За да открие любовта, Ади ще трябва да прозре отвъд мита за „идеалния“ партньор – онзи нереален, но непременно „някой по-добър“, който ни чака зад ъгъла. Да мине отвъд издигнатата в култ роля на секса като основен фактор за щастието в отношенията. Да надскочи лозунгите на съвременното потребителско общество от типа на „защото го заслужавате“, с които автентичното чувство се подменя с удобството. Да потърси ... |
|
|
Романът "Хванаха ме да крада" интерпретира набираща популярност тема – как Интернет променя порядъка, в който живеем. Само че го прави от много необичаен ъгъл. Обичайно, в съвременния роман Интернет се представя като възможност да се скриеш, да се представиш под чужди самоличности. "Хванаха ме да крада" обаче разказва как новите средства и среди за комуникация ни принуждават против волята ни, по силата на възстановена "скайп" дискусия или налучкана парола, да бъдем по-честни в личния си живот, по-прозрачни един за друг. Веднъж изпратено като и-мейл или съобщение, публикувано във форум, ... |
|
|
Роман, в който един от главните герои е именитият й съпруг, незабравимият актьор Иван Раев, издаде Вася Раева. Книгата получихме като дар от нея днес. „Изкуплението любов” е третият роман на Вася, която е и съавтор на Иван Раев в излязлата преди време стихосбирка „Неутешимост”. Тя е сценарист на дванадесет документални филма и шест игрални новели. Носител е на две международни награди (Китай и Италия) за документалния филм „Дъщерята на Оркус” (реж. Милан Огнянов). Вася Раева е носител и на две национални награди за игрален сценарий – „Копелетата” и „Тихият бял Дунав”. ... |
|
|
Роман, сервиран без захар и с лъжичка секс. ... Любовта се сервира гореща, отмъщението - студено, приятелството - без грим, а животът просто ни сервира всичко... Един слънчев ден Ирис намира добре подредения пъзел на живота си разпръснат върху пода – съпругът ѝ Виктор внезапно я напуска, но ѝ отправя екзотично предложение – за паралелна връзка с нея и настоящата му приятелка. Ирис е разкъсвана от противоречиви чувства – дали да се превърне в любовница на бившия си съпруг или да го загуби напълно? Любовта и обидата, отчаянието и болката се борят за надмощие в душата ѝ, докато случайно не получава достъп ... |
|
|
Тази книга е писана, край морето. В нея има море от чувства, реалности и спомени, забъркани в невероятни на пръв поглед истории, които обаче май всички сме преживяли. Има и обич. Към всички герои - добри или лоши, почтени или непочтени, слаби или силни. Авторът не съди никого, просто се забавлява да постави различните гледни точки за едно и също събитие - мъжката и женската, понякога диаметрално противоположни и еднакво убедителни. Нали затова животът е цветен, пъстър и предизвикателен начин чисто Женски или чисто мъжки свят би бил много скучен. Тази книга е като морето. На места убива като мидени черупки, вкусът е солен ... |
|
|
Това е роман, който се чете на един дъх. Една объркана жена и двама мъже. Събитията и хората около тях са подредени като в книга – игра, но за възрастни. Вниманието, разбира се, е насочено към читателя, към неговия усет и въображение да хване появяващите се и изчезващи образи, да събере в себе си сцени и изживявания, несъчетаеми на пръв поглед. ... |
|
|
Странният плавателен съд се приближаваше към него. С приближаването му, Филип все повече се удивляваше. Нещото сякаш бе едно цяло, не си личаха никакви сглобки или свързващи елементи, повърхността му беше идеално гладка, не успя да различи никакви отвори, нито прозорци. Въпреки идеалната гладкост на повърхността му, то не отразяваше слънцето, а сякаш попиваше светлината. Като акостира, горната част на нещото започна да се разполовява, като че ли някой беше сипал точно по средата й киселина, която я разяждаше......Колкото повече го наблюдаваше, толкова по-трудно й бе да прикрие вълнението си. Тя трябваше да го придружи по ... |
