Протестите на Орлов мост. Блясъкът в очите на хората. Яростта и надеждата, че политическата класа може да бъде пометена, че същото ще се случи с монополите, с олигарсите. Във вкочаняващия студ на зимните вечери хората се събират отново и отново. В протяжните и мътни времена на промяната управляващите върхушки, без значение от коя партия, не само разграбиха България, но извършиха нещо още по-страшно. Стотици хиляди изгубиха спестяванията си, домовете си, работата си, изгубиха настоящето и бъдещето си. Виновните се знаеха, но възмездие нямаше. Политическата класа с алчно усърдие превръщаше властта си в пари, но възмездие ... |
|
|
Отклонение е сред най-обичаните романи на незабравимата българска писателка Блага Димитрова. С книгата си тя успява да ни разкрие любовта във всичките ѝ форми и измерения, независимо от това дали ни носи радост, тъга или разочарование: "Независимо от това изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание." Отклонение е роман за невъзможността влюбените да се завърнат в миналото и да изживеят любовта си. Единственото, което им остава, е истината, че в живота са повторими само напразните усилия да се върне пропуснатото. По романа е заснет едноименният филм ... |
|
|
Истинската любов е романтична и гореща. Тя е сладко-горчива. Тя е вълшебна. Появява се ненадейно като крехка светулка в топла лятна нощ. А най-запомнящата се любов в живота ни често е невъзможната, мимолетната, която държим в шепи за кратко. Парола "Любов" е първата книга на Миранда Ибанес, чието действие се развива в България. Това е съвременен роман за тайната и невъзможна връзка между младата Стела и нейния много по-възрастен и женен шеф. Нито морално осъждащ, нито политически коректен, романът разказва една чиста любовна история в света на суровия бизнес. За Миранда Ибанес Миранда Ибанес е псевдонимът, ... |
|
|
След пътя на чудесата Ади, любимката на хиляди читатели героиня от книгите на Ивинела Самуилова „ Животът може да е чудо “ и „Ако животът не е чудо“, сега поема по път, който вълнува всеки от нас: пътя на любовта. За да открие любовта, Ади ще трябва да прозре отвъд мита за „идеалния“ партньор – онзи нереален, но непременно „някой по-добър“, който ни чака зад ъгъла. Да мине отвъд издигнатата в култ роля на секса като основен фактор за щастието в отношенията. Да надскочи лозунгите на съвременното потребителско общество от типа на „защото го заслужавате“, с които автентичното чувство се подменя с удобството. Да потърси ... |
|
|
Роман, сервиран без захар и с лъжичка секс. ... Любовта се сервира гореща, отмъщението - студено, приятелството - без грим, а животът просто ни сервира всичко... Един слънчев ден Ирис намира добре подредения пъзел на живота си разпръснат върху пода – съпругът ѝ Виктор внезапно я напуска, но ѝ отправя екзотично предложение – за паралелна връзка с нея и настоящата му приятелка. Ирис е разкъсвана от противоречиви чувства – дали да се превърне в любовница на бившия си съпруг или да го загуби напълно? Любовта и обидата, отчаянието и болката се борят за надмощие в душата ѝ, докато случайно не получава достъп ... |
|
|
Книга, която откъсва човека от реалния свят. Тя прилича на космически кораб, заобиколен с безброй невидими същества, носещи информация към нашия объркан от човешкото равнодушие XXI век. Книга - различна, книга - пътеводна светлина за всеки, който иска да обхване необхватното, който приема необяснимите неща, вярвайки в силата над нас. Юлия, книгата ти е пълна с енергия, разтърсваща душата, защото е написана с любов към наистина забележителна жена, която неуморимо работи във Вселената за благото на цялото човечество. В моето съзнание тя остави лек, ненатрапчив размисъл, водещ към желание да живея така, както иска моята душа. ... |
|
|
Това е роман, който се чете на един дъх. Една объркана жена и двама мъже. Събитията и хората около тях са подредени като в книга – игра, но за възрастни. Вниманието, разбира се, е насочено към читателя, към неговия усет и въображение да хване появяващите се и изчезващи образи, да събере в себе си сцени и изживявания, несъчетаеми на пръв поглед. ... |
|
|
Странният плавателен съд се приближаваше към него. С приближаването му, Филип все повече се удивляваше. Нещото сякаш бе едно цяло, не си личаха никакви сглобки или свързващи елементи, повърхността му беше идеално гладка, не успя да различи никакви отвори, нито прозорци. Въпреки идеалната гладкост на повърхността му, то не отразяваше слънцето, а сякаш попиваше светлината. Като акостира, горната част на нещото започна да се разполовява, като че ли някой беше сипал точно по средата й киселина, която я разяждаше......Колкото повече го наблюдаваше, толкова по-трудно й бе да прикрие вълнението си. Тя трябваше да го придружи по ... |
